Тийнейджър идолите – кога почитателите стават маниаци

от 12 юни 2017г.

Колко пъти сте присъствали на младежки писъци, ахкания и прехласване по някоя екранна звезда? Трудно е човек да проумее, но сред децата и юношите на вълни се носят модни тенденции за следване на някоя „вдъхновяващо успяла личност“. Спокойно, това не е лудост, поне не във формата, която се среща масово сред хлапетата.

Вредно ли е?

Заниманията с известни личности са признак за преход, от детството към тийнейджърските вълнения, особено за тези, които тъкмо влизат в пубертета. Психологът по консултиране Мередит Фулър характеризира подобно поведение като нормален знак, че младите хора се индивидуализират, като символично се отделят от родителите си (с които са се идентифицирали до момента). Юношите се нуждаят от емоционално обвързване с някого, така че да създадат основи за стабилна социална вградимост в бъдеще, натрупвайки опит (като се имат предвид, приятелски, водачески и всеки друг вид нормално, равностойно междуличностно взаимодействие, а не просто романтично такова). За съжаление, в този период е трудно да се изградят здрави социални връзки и понякога юношите се обръщат към следването на някоя известна личност. Част от подрастващите не просто събират плакати и снимки, а са склонни да следват стъпките на своите идоли, да дават крупни суми за компакдискове, книги, лични вещи и какви ли още не, свързващи ги със „звездата“ неща, за да си създадат усещане за истинска емоционална връзка.

Д-р Алън Равиц, юношески психиатър от „Института за изучаване на детския ум“ в Ню Йорк, също оценява това поведение като естествена крачка напред в психологическата и емоционална независимост. Обичайно е за тийнейджърите да се отдръпват постепенно от своите родители и други авторитетни фигури. Въпреки това, те все още се нуждаят от ролеви модели и често се обръщат към комерсиални знаменитости, които излъчват увереност и успех. Така че идентификацията и усещането за принадлежност да присъстват, но отделянето от родителите да се случва, както е редно.

Половата принадлежност няма голямо значение за подобни увлечения. Да - госпожиците са по-склонни да признаят увлеченията си към някой известен „тийнидол“, но момчетата не са пощадени от механизмите, предизвикващи подобна привързаност.
Д-р Джон Малтби и неговите колеги обръщат внимание на този феномен широко в известното от 2003 г. "Клинично тълкуване на нагласи и поведения, свързани с поклонничеството към знаменитости". Установена е връзка между поклонението към знаменитостите и проявите на лошото психическо здраве, като повишена тревожност, депресия, стрес и ниско самочувствие.Поради тази причина не може да се разчита, че тийнейджърът ще израсне от само себе си почитателските нагласи, към известната личност. Проучванията в Западна Европа говорят, че психиката, на дълбоко потъналите в подобни емоционални вълнения деца, е променена. Тя се огъва под натиска за промяна на ценностната система, желанието за козметична хирургия, консуматроски нагласи и натрапчиво желание за притежание.

Резултати на проучването, извършено от Малтби говорят, че това влияние над психиката на юношите води до изключително проблемно изграждане на образ за своето тяло (основен на самооценката и стабилното емоционално състояние) във възрастта между 14 и 16 години. Подобни проблеми, със самооценъчните механизми, могат да доведат до доста сериозни последствия, ако излаязат извън контрол.
Все пак трябва да се подчертае, че подобни интереси са напълно естествени до мига, в който количеството им не прекрачи лимитите на вече доста разтегливата в нашето общество „норма“ .

Когато интересът стане мания

Кога здравият и нормален интерес, към някой кумир, се превръща в маниино състояние? Д-р Джон Малтби разработва класификатор за точно този проблем.

„Социален интерес“ - това, което всъщност е абсолютно нормално, умерено и рационално удоволствие от някакво изкуство (актьорска игра, музикално изпълнение и т.н), разговори за него, четене, приемане на информация и визуални материали. Типично е просто младежите да считат, че е доста забавно да научават повече за любимата си знаменитост. Всичко това не пречи на ежедневното им функциониране.

Ако интересът на юношата преминава в по-притеснителна категория, то могат да бъдат забелязани.

„Интензивен, личен интерес“ - тийнейджъри, които се чувстват специална привързаност към знаменитост и са разочаровани, заради убеждението, че животът и промените в знаменитостта влияят пряко върху тях, например "вярвам, че любимата ми знаменитост е сродната ми душа“.

„Гранична патология“- рядко срещано състояние, в което се включват неконтролируеми фантазии и действия, например "бих извършил престъпление, за да се срещна с любимата си знаменитост".

Можем ли да познаем, когато почитателят се превръща в манияк?

В пубертета подрастващият може да навлезе така дълбоко в фантазията за несъществуващо отношение, че това да повлияе на физическия му и социален живот. Може да потъне в подобни мисли и да са планира как да срещне, дори да живее и да се раздели със своя идол. Социалните мрежи като Instagram и Twitter могат доста да отежняват ситуацията, защото създават усещане за личен контакт.

Такива юноши могат да изпаднат в гняв или депресивен епизод, ако са пратили съобщение на любимата знаменитост и не получават отговор. Колкото и невероятно да е, много такива тийнейджъри са способни дори да изпращат смъртни заплахи на любимата знаменитост, защото не се случват нещата, които те са планирали.

Може ли да спрем негативният развой?

Според д-р Лин Фанг, от Университета в Торонто, прекаленото задълбочаване във фантастични взаимоотношения може да попречи на мотивацията на тийнейджърите да насърчават реални връзки, дори приятелства. Това изглежда правдоподобно, защото можете да си представите, как връзката на младо момиче със съученик не може да се сравнява с фантастичното приятелство, което тя може да има с привидно безупречни знаменитости.

В такива моменти тийнейджърът няма да потърси родителска подкрепа, защото е в период, в който се нуждае от автономност. Извършването на извънкласни дейности, работа, която се заплаща или доброволчески труд, ограничаващи времето за следене на любимия кумир и повишаващи броя социални контакти, може да са полезни за разрушаване на капана, в който младежът пропада.

Критичните забележки срещу знаметнитостта са напълно излишни, те просто ще предизвикат излишен гняв и отдръпване на юношата. Необходимо е да се намерят социални отдушници на притеснението, да не се оставя много време за следване на идола, да се предостави информация за подходящи за следване личности, чийто биографични факти да покажат на младежа, че има много възможности и може би да го вдъхновят, развенчавайки манията му.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: thekidsareallright.com
Снимка: dailymail.co.uk

Още по темата: