Трипофобия или страх от дупки

Трипофобията представлява отвращение или страх от множество дупки, групирани в някаква форма, както и от издутини. При вида на подобно струпване човек изпитва погнуса или страх. Някои от причинителите на тази фобия са шушулки със семена или увеличена снимка на порите на нечия кожа.

Тъй като трипофобията не е включена в списъка на Диагностичния и статистически наръчник – ДСН-5, тя попада в класификацията на специфичните фобии, тъй като симптомите са упорити, силно изразени и водят до дистрес.

Какво представлява трипофобията

Тя често се описва като „страх от дупки“, но е важно да се отбележи, че може да се отнася и за издутини и други форми, които са струпани или групирани върху малка повърхност. Симптомите при вида на предмети, отключващи тази фобия, са силна треска, гадене, сърбеж по тялото, потене, тремор или дори паник атаки. Най-често срещаният симптом е страх, но погнусата е усещането, което се определя от страдащите като най-завладяващо и най-запомнящо се.

Трипофобията е тясно свързана с визуалния контакт. Дори при вида на картинка или снимка с някой от обектите на този силен, ирационален страх, веднага се събуждат чувства на тревожност или отвращение.

Колко често се среща трипофобията?

Според някои изследвания тя се среща много често. Проучване от 2013 година, публикувано в списание "Psychological Science", разкрива, че 16% от участниците са почувствали отвращение или дискомфорт при вида на шушулка със семена на цветето лотус.

Обекти, които най-често събуждат чувство на страх или погнуса:

• конденз по стъклата или по стени на предметим;
• балончета;
• дупки или подутини по кожата;
• очите на насекоми;
• корали;
• дупки по проблемна кожа или разлагаща се плът;
• аерофолио (фолио с мехурчета);
• семена на плодове;
• водна гъба.

Фобийни реакции може да предизвикат и някои десени на мъжки дрехи, както и животни с петниста шарка на козината.

Симптоми на тревожното разстройство

Те са типични като тези при други специфични фобии. Основните са:

• отвращение;
• страх и тревожност;
• настръхване на кожата;
• учестено дишане;
• потене;
• гадене;
• сърбеж;
• повръщане;
• паник атаки;
• тремор;
• емоционален дистрес.

Човек с такова разстройство изпитва погнуса или страх, понякога и двете едновременно. Според направените проучвания хората с трипофобия усещат много по-силно отвращението, отколкото страха.

Като допълнение към гореизброените симптоми те често биват споходени и от поведенчески промени. Една от тях е избягването на обекти и предмети, които отключват в тях страх и отвращение. Например човек може да избягва да консумира определен тип храни (ягоди или аериран шоколад) или да не посещава някои места (например стая, в която има тапети на точки).

Причини за трипофобията

Макар учените да не са категорични, тъй като изследванията върху този вид фобия са малобройни, те все пак имат няколко теории за произхода на това тревожно разстройство.

Еволюционни причини

Според една от най-популярните теории, трипофобията е ответна реакция към неща, които човек свързва със заболяване или опасност. Кожно заболяване, паразити или други инфекциозни състояния, например, също често се характеризират с такива дупчици или подутини. Това обяснява защо усещането за погнуса е по-силно, отколкото страха.

Асоциация с опасни животни

Някои животни имат шарка, която наподобява точки или петна. Възможно е хората да се страхуват от подобни шарки, без да има обяснение или причина.

Така например учените забелязват, че страдащите от този вид ирационален страх несъзнателно свързват восъчната пита с шарката на гърмящата змия, заради външната прилика.

Асоциация с патогени

Хората свързват шарката, наподобяваща дупчици или точки, с патогени, които се предават с кожата. Когато видят снимка на кожа със заболяване с подобни външни признаци, те изпитват сърбеж. Отвращението или страхът от потенциална опасност е адаптивна еволюционна реакция. В много случаи тези чувства ни предпазват от опасности.

Реакция към визуални характеристики

Според друго изследване не толкова асоциациите, колкото самата шарка или визуално изображение, е това, което отключва симптомите на тревожното разстройство.

Видове терапии

Не е открито специфично лечение, което да дава особено добри резултати. Въпреки това много от мерките, които се взимат при други фобии, биха могли да дадат известни резултати и да облекчат симптомите.

Експозиционна терапия

Включва постепенно излагане на човека на обекта на неговия страх. Надеждата е след време страхът да намалее. Процесът на излагане е плавен. В началото страдащият може само да си представя онова, което го разстройва и плаши. След това да гледа снимки с такива изображения, а накрая вече да се доближи физически и дори да докосне източника на своята тревожност. Преминаването от една фаза в друга става тогава, когато човекът вече не чувства дискомфорт. Ако може да си представи обекта на своята тревожност, без това да го обезпокои, то той може да продължи напред като разгледа снимки с него.

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)

При нея е необходимо участието на терапевт, който да помогне за промяната на мислите и поведението. По време на този вид терапия би могло да се обсъдят нереалистичните мисли на човека и как те да бъдат заменени с по-реалистични такива. След това може да се обърне внимание на промяна в поведението. Целта е да се заместят често ирационалните страхове и негативни мисли с по-положителни и реалистични.

Техники за релаксация

Чувствата на отвращение, страх и тревожност могат да бъдат облекчени посредством някои техники. Визуализация, дълбоко вдишване и издишване и постепенно отпускане на мускулите са само част от тях.

Под визуализация се има предвид човек да си представя успокояващи картини или сцени. Например красив залез или поле с полски цветя. Това може да се практикува всеки път, когато се сблъска с нещо, покрито с дупчици или точки.

Друга техника за справяне е разсейването. Достатъчно е само да се отмести поглед и да се потърси друг обект за съзерцание, който да отвлече вниманието.

Медикаменти

Антидепресанти и лекарства за тревожност също се предписват понякога, особено ако човекът страда и от депресия или тревожност паралелно. Става въпрос за селективни инхибитори за реабсорбция на серотонина, бензодиазепини и бетаблокери.