Три стратегии, които ще ви помогнат да бъдете щастливи днес

Голяма част от човешкия опит е свързана с възходи и падения в ежедневието. Някои дни изглежда, че нещата се получават от само себе си – слънцето грее по-ярко и самочувствието е високо. В други дни обаче е обратното – всички светофари светят червено и нещата се объркват.

За щастие, съвременните научни изследвания могат да ви помогнат да приложите стратегии за преодоляване на лошите дни. Представяме ви три прозрения, които могат да улеснят превключването към щастие, когато имате най-голяма нужда от такова.

Спрете да се опитвате да бъдете перфектни

Някои хора са на мнение, че „перфектното е враг на доброто“. Въпреки че има ползи от наличието на солидни цели и поставянето на високи стандарти, натискът всичко да бъде перфектно може лесно да накара човек да се чувства психически изморен, недостоен и жалък.

>>> Как да усещаме истинско щастие: 4 препоръки от невролози

Изследване, публикувано в Journal of Research in Personality, идентифицира три форми на перфекционизъм:

• Себеориентиран перфекционизъм – тенденцията да изисквате съвършенство от себе си.
• Перфекционизъм, ориентиран към другите – тенденцията да изисквате съвършенство от другите хора.
• Социално предписан перфекционизъм – тенденцията да вярвате, че другите хора изискват от вас да бъдете перфектни.

Има по-добри начини да поддържате себе си и хората около вас мотивирани от постигането на стандарт за съвършенство. Отказът от перфекционистичните идеали ще облекчи умственото ви натоварване и ще ви позволи да оцените удоволствието от това, което правите, вместо да чувствате натиска, който идва с необходимостта да правите нещата добре.

Общувайте повече

Винаги трябва да се отделя малко време за усамотение и спокойствие – но с акцент върху малко. Голям брой изследвания показват, че общуването с връстници е сигурен начин за повишаване на настроението. Увеличаването на социалното взаимодействие може дори да е от полза за хора, които са по-интровертни или имат високи нива на социална тревожност.

Проучване, публикувано в Journal of Anxiety Disorders, установява, че хората със социална тревожност изпитват същото удоволствие от времето, прекарано с другите, каквото и по-социалните хора. Освен това учените са мнение, че лечението на социално тревожно разстройство трябва да се фокусира върху методи за насърчаване на социалната ангажираност между хора, които се опитват да я избегнат.

„Качественият контакт с други хора служи като надеждна стратегия за подобряване на настроението.“, смята екипът, ръководен от Фалън Гудман от Университета на Южна Флорида, САЩ.

>>> 30 стъпки към щастието, за което всички мечтаем

Други изследвания показват, че екстровертите имат предимство по отношение на грижата за себе си именно поради склонността си да прекарват време в общуване с другите.

„Екстровертите вероятно имат широка социална мрежа, по-склонни са да инициират контакт с други хора, да прекарват свободното си време в общуване и да приемат покани за социални събития.“, смятат авторите на изследването. „Всичко това може да доведе до ситуации, които задоволяват нуждата ни от свързаност.“

Простете на другите, а може би дори и на себе си

Необходимостта да държим хората отговорни за нещата, които са направили, е присъщо за човешката природа. В крайна сметка това е един от начините, по които ние, като общество, насърчаваме сътрудничеството, отчетността и продуктивното поведение.

Въпреки това тежестта от задържането на всички прегрешения, които хората са извършили спрямо нас в миналото, може да има сериозни психологически последици. Според проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, една от тези последици е усещането за дехуманизиране.

За да стигнат до това заключение, изследователите, водени от Карина Шуман от Университета в Питсбърг, разделят участниците в две групи. Доброволците в едната група са помолени да си представят, че прощават на колега, на когото са били обидени, а тези в другата група, че му отмъщават.

Изследователите установяват, че участниците, които са си представили, че отмъщават, остават в дехуманизирано състояние, оценявайки се като по-малко изтънчени, емоционални и интелигентни и по-повърхностни и студени, в сравнение с тези, които са простили.

Някои от другите научно доказани ползи от прошката включват:

• намалено чувства на тревожност и стрес;
• понижена враждебност в ежедневните взаимодействия;
• подобрено психично здраве;
• подобрено самочувствие.

Способността да превърнете лошия ден в добър не е суперсила – тя е в рамките на вашите възможности. Да се откажете от стремежа към съвършенство, да изградите план, за да бъдете по-социални, и да прощавате са трите неща, които можете да направите, за да се преборите с негативното настроение.