Начало Психология Психология на развитието Развитие на децата Хуморът – ключов елемент за развитието на едно дете

Хуморът – ключов елемент за развитието на едно дете

Хуморът – ключов елемент за развитието на едно дете - изображение

Нещата, които децата намират за смешни, разкриват много за нивото им на развитие и мислите им. Съществува връзка между кикотенето на двегодишния малчуган, което се отключва, когато чуе несъществуваща дума, и младия тийнейджър, който се смее на черния хумор на свой познат.

Според д-р Лорънс Кътнър – клиничен психолог, който преподава в Медицинския колеж на Харвард и едновременно с това е съосновател и съдиректор на "Центъра за психично здраве и медии" към Медицинския колеж на Харвард, специфичните неща, които предизвикват смях в децата, могат да послужат като признак за прогрес или липсата на такъв.

Те ни показват с кои точно предизвикателства, свързани с усвояването на нови когнитивни умения или социалното и емоционално развитие, малчуганите не успяват да се справят. Става въпрос за модели на държание, които се наблюдават през детските и юношеските години. Непрекъснато променящите се поведения обясняват защо 3-годишните, които все още се учат как правилно да използват тоалетната, намират за забавни шегите на тази тема, докато 7-годишните, вече не срещат трудности, смятат подобни смешки за глупави.

Способността да се усмихваме е вродена

Дори едно бебе, което се е родило само преди 12 часа, вече може да оформи устата си, така че да наподобява усмивка, когато усети мириса на банан или друг сладък плод. Изглежда новородените нямат нужда от време да научат този вид поведение – да се усмихваме вероятно е закодирано в нас още дори преди раждането. Истинският смях, който е по-сложно действие, се появява чак след няколко месеца.

Децата успяват да научат някои много сложни концепции през първите няколко месеца. Като започнем с осъзнаването, че са индивиди, отделни от родителите си. Скоро след това те започват да разбират, че предметите и хората продължават да съществуват, дори когато малчуганите не ги виждат. Постоянството на обектите е изключително важна реализация: детето знае, че когато майка му излезе от стаята, тя в крайна сметка ще се върне при него. Малчуганът също така знае, че трябва просто да протегне ръката си, за да отвори шкафа и да намери играчката си.

Малко действия могат да предизвикат толкова силен смях в едно пеленаче на една година, колкото играта "Ку-ку, ето ме!". Подобна игра обаче най-вероятно би се сторила скучна на едно 6-годишно дете. Смехът, продиктуван от играта, е признак за достигнат етап от интелектуалното развитие на пеленачето. Силата на смеха може да ви посочи до каква степен бебето разбира шегата. "Това е майка ми зад тези ръце!" – това осъзнаване би убягнало на едно дете, което е с няколко седмици или месеца по-малко.

Играта Ку-ку, ето ме!

Наблюдаването как лицето на майката изчезва зад ръцете й, кара бебето да се вълнува. То знае, че майката е наблизо и предполага, че тя скоро ще се появи. Това е напрегната ситуация за пеленачето. Когато лицето на майката се показва отново, детето се успокоява и започва да се смее от вълнение. Това, което е било страшно до преди малко, сега е забавно, тъй като детето може да се предскаже какво ще се случи. Ако обаче майката задържи лицето си скрито за твърде дълго време, напрежението ще се превърне в страх и бебето ще заплаче.

След като децата разберат дадена концепция, те изпитват радост, когато си играят с нея, докато я премислят отново и отново. Двегодишните момичета и момчета, които тепърва започват да овладяват тънкостите на езика, често се кикотят неконтролируемо, когато чуят безсмислена комбинация от думи или срички. Те разбират, че безсмислените срички са различни от думите. Звуците са неправилно комбинирани, те звучат странно и следователно са забавни.

Същото важи и за други неща, които са не на място. Неразбориите и странните думи и действия обикновено ще предизвикат смях в 2-годишните деца, защото те започват да осъзнават, че има установен ред в света. Обуването на чорап на крака не е смешно. Поставянето му на ухото е безкрайно забавно за 2-годишните малчугани, защото те осъзнават сами, че мястото на чорапа не е там. Те нагледно показват, че са разбрали предназначението на дрехата чрез смеха си.

Първите опити за шеги на малчуганите

Децата на тази възраст също така за първи път ще ви съобщят, че се шегуват. За разлика от по-младото дете, което играе "Ку-ку, ето ме!", 2-годишният малчуган с чорапа контролира действията си, за да събуди смях в другите и себе си. Детето измисля и изпълнява шега.

Дете на шестгодишна възраст вече не намира играта "Ку-ку, ето ме!" и чорапите, висящи от ушите, за толкова смешни. Предизвикателството и напрежението, които тези задачи предизвикат, са заменени от превъзходство на логиката и абстрактното мислене. Гатанките и шегите на шестгодишните малчугани често съдържат налудничаво съпоставяне, игри на думи или логически грешки. Те са не толкова сложни версии на хумора, на който се наслаждаваме като възрастни.

– Защо слонът боядисва пръстите на краката си с червен лак? За да може да се скрие в ягодовите храсти.

– Петко шари в село. Пет кошари в село.

Съдържанието на тези шеги отразява предизвикателствата, свързани с тънкостите на логическата мисъл и нарастващата комплицираност на езика, пред които се изправя шестгодишното дете.

Слонът, който мисли, че ще се слее с ягодовите храсти, като усвои една характеристика на растението, не разбира нещо, което детето обаче вече осъзнава много добре. Обрисуваната в шегата ситуация е смешна за шестгодишните, защото те могат да си представят слона, който напразно се опитва да се скрие. Малкото дете знае повече от големия слон, а това е нещо, с което малчуганът може да се похвали.

По същия начин шегата с Петко позволява на детето да покаже, че е овладяло използването на каламбури – вече е научило, че една дума може да има няколко коренно различни значения. Това е много трудна концепция, която по-малките деца не могат все още да осмислят.

Промяната в чувството за хумор с напредването на възрастта

Невинният тон на хумористичните закачки на малчуганите се изменя значително, преди да постъпят в гимназия. По причини, които все още не са напълно разбрани от психолозите, на 10-годишна възраст момчетата започват да се смеят на други неща от тези, които предизвикват смях в момичетата. На тази възраст момчетата предпочитат да разказват шеги, чийто контекст е много по-агресивен и сексуален.

От своя страна, момичетата често показват чувство за хумор, който не се фокусира върху теми като физическото насилие, а по-скоро върху вербалната агресия. Причината за тази разлика между представителите на двата пола вероятно е фактът, че по време на този етап от развитието момичетата имат като цяло по-добри словесни умения от момчетата. Те се дразнят едни други за приятелите си и имитират привлекателните героини от сериалите и филмите. Шегите също така спомагат за определяне на това, кой има право да членува в определена социална група. Тези, които схващат шегата, принадлежат към групата, а другите остават по периферията.

Въпреки очевидните специфики в поведението на представителите на двата пола момчетата и момичетата използват хумора, за да постигнат едни и същи цели. За юношите хуморът е индиректен начин да се изправят с проблемите, които ги засягат, като например сексуалността им. Когато едно 11-годишно момче (или момиче) се смее на шега, свързана с аборта или проституцията, то невинаги си дава сметка за сериозния характер на същността на вица. Самите теми на шегите са твърде емоционално стресиращи, за да може момчето да се справи директно с тях. Вместо това то използва шегата като възможност за определяне на нормите за поведение. Хуморът му позволява да изкаже позиция и, ако е необходимо, бързо да се дистанцира от нея, казвайки: "Просто се шегувах."

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: pixabay.com; child-encyclopedia.com

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноСнимкиЛайфстайлПсихологияСоциални грижиРецептиИсторияАлт. медицинаЗдравни съветиСпециалистиНовиниИнтервютаСпортАнкетиТестовеХранене при...ОрганизацииЗаведенияОбразованиеНормативни актовеИзследванияКлинични пътекиЛеченияБотаника