Щастието или успехът – кое идва първо

Работете здраво, бъдете успешни и след това ще бъдете щастливи. Това поне ни повтаряха нашите родители, учители и приятели. Идеята, че трябва да преследваме успеха, за да постигнем щастие, е част и от най-почитания документ в САЩ – Декларацията за независимост, както и в широкоразпространени вярвания, довели до феномена „Американска мечта“, или в приказките („Пепеляшка“ например). Повечето от нас искат да бъдат щастливи, затова се стремят непрестанно към успеха. Мислим си, че удовлетворението ни дебне зад ъгъла, веднага щом ни приемат в университет, започнем мечтаната работа, получим повишение или ни увеличат значително заплатата. Обаче в повечето случаи и успехът, и щастието остават далеч от нас. Проблемът е, че уравнението би следвало да се „обърне“.

Първо идва щастието, после - успехът

Една по-различна и напредничава хипотеза твърди, че щастието предшества и всъщност ни води към професионалния успех, а не обратното, както са ни учили. В психологията, „щастието“ се свързва със „субективното благосъстояние“ и „позитивните емоции“ (взаимозаменяеми са). Хората с подобрено благосъстояние са по-удовлетворени от живота си и изпитват повече положителни емоции и по-малко отрицателни.

Положителното излъчване и отличните резултати

Според проучване именно тези позитивни емоции, като вълнение, радост и спокойствие, ни приближават към успеха на работното място.
Нека първо разгледаме някои изследвания върху хора в определен момент от техния живот. Анализирайки даден времеви отрязък, учените преценят дали има връзка между щастието и успеха. Заключението, до което стигат, е че по-щастливите хора са по-удовлетворени от работата си, радват се на по-голяма социална подкрепа от колегите си и според супервайзорите постигат по-добри резултати. Става ясно, че началниците дават по-високи оценки за представянето на щастливите служители благодарение и на Хало ефекта (или ефекта на ореола). Това означава, че дадена силна черта от характера или просто добро впечатление в определена област (например щастието), влияе върху оценката в друга област (работоспособността). Да вземем за пример Тим. Той е щастлив човек, а това предполага, че трябва да е страхотен и в работата си.“ Освен предположенията, има и доказателства, че хората в по-добро благосъстояние се справят по-успешно с някои служебни ангажименти: ключово изследване* потвърждава взаимовръзката, като разкрива, че търговските агенти с по-положително излъчване успяват да продадат 37% повече животозастрахователни полици от останалите.

И в други области щастието се свързва с отличното работно представяне. Хората, които често изпитват положителни емоции успяват да надминат самите себе си в професионален аспект. Освен това те по-рядко отсъстват или напускат работа. Същите тези хора по-често получават високи заплати, отколкото тези, които не се чувстват щастливи.

Макар резултатите да са красноречиви, изследванията, които представляват снимка на определен момент от живота на хората, имат своите ограничения, тъй като не могат да установят кое възниква първо – щастието или успеха. За тази цел се провеждат друг тип проучвания, които проследяват живота на хората във времето – дни, седмици, месеци или години. Само така може да се определи с точност какви промени настъпват. Според подобни изследвания хората, които в началото на самото изследване са щастливи, в неговия край са и успешни. Колкото по-удовлетворен е човек в начален стадий, толкова по-лесно му е впоследствие да прецени каква работа си търси, да попълни повече молби за кандидатстване и съответно да си намери работа. Друго проучване показва, че младите хора, които споделят, че се чувстват добре и щастливи, точно преди да завършат университет, са получили повече предложения за кандидатстване за работа 3 месеца по-късно.

Положителните емоции са предвестник на по-нататъшните постижения и високите приходи. Учените провеждат изследване** върху 18-годишни младежи, което разкрива, че щастливите сред тях е по-вероятно да започнат работа в престижни компании и да бъдат финансово независими до 26-та си година. Също така по-ведрите и ентусиазирани младежи, постъпващи в университет, впоследствие получават по-високи заплати.

Не е достатъчно просто да заявим, че щастието предшества успеха. Искаме да разберем дали едното води до другото. В крайна сметка е напълно възможно да има други неизмерими променливи величини, като интелигентност или екстровертност, които да влияят благотворно на благосъстоянието и работното ни представяне. Екстровертите е по-вероятно да бъдат щастливи хора и да имат значителни приходи.

Разработени са целенасочени и структурирани експерименти, които да анализират именно тези променливи. Например на случаен принцип хората са поставяни в ситуации, които ги карат да се чувстват добре или зле, или не предизвикват никакви емоции в тях. След това се измерват резултатите им на работното място. Експериментите показват, че хората, които се чувстват добре, си поставят по-високи цели, устояват по-дълго на предизвикателства, гледат на себе си и на околните положително и вярват в успеха си. Оптимистичните им очаквания се оказват напълно реалистични и оправдани. Те се справят много по-добре и са по-продуктивни в административните задачи, които им се поставят, в сравнение с хората, които не са изпитали емоция или тя е била негативна. Заключението от изследването е, че по-щастливите хора се справят по-добре, като вероятно причината за това е положителното им излъчване.

Въз основа анализа на повече от 170 типа проучвания и експерименти, става ясно, че благосъстоянието на човека подпомага кариерното му развитие по много начини. В никакъв случай не се изключва възможността нещастните хора да постигат успехи. Напротив. Историята помни имената на депресирани личности, които са извършили велики дела. Сред тях са Ейбрахам Линкълн и Уинстън Чърчил. Както негативните, така и позитивните емоции намират своето място в живота на хората.

Постоянно щастие няма

За мениджърите и бизнес лидерите е важно да се въздържат от наемане на хора, които изглеждат изключително щастливи. Както и да не притискат персонала си да бъде винаги усмихнат или в добро настроение. Подобни стратегии в миналото са давали обратен резултат. Например задължителното добро настроение, наложено на служителите в американската верига супермаркети Трейдър Джо, което ги е направило още по-нещастни.

Компаниите, които имат желанието да създадат по-приятна и щастлива среда по един здравословен начин, биха могли да насърчат някои положителни практики***  като проявите на благодарност или жестовете на внимание към колегите.

Философът Бертранд Ръсел (Bertrand Russell) е казал: „Аз възприемам добрия живот като щастлив живот.“ Но продължава: „Не казвам, че, ако сте добри, ще бъдете щастливи. Имам предвид, че ако сте щастливи, ще бъдете и добри.“

Когато настъпи моментът да заявите себе си на работното място, направете го. Не чакайте да бъдете щастливи, като предпоставка за бъдещ успех.

* E. Seligman, Martin & Schulman, Peter. (1986). Explanatory Style as a Predictor of Productivity and Quitting Among Life Insurance Sales Agents. Journal of Personality and Social Psychology. 50. 832-838. 10.1037/0022-3514.50.4.832.
** Brent W. Roberts, Avshalom Caspi, Terrie E. Moffitt, J Pers Soc Psychol. 2003 Mar; Work experiences and personality development in young adulthood. 84(3): 582–593.

*** Nancy L. Sin, Sonja Lyubomirsky;J Clin Psychol. 2009 May; Enhancing well-being and alleviating depressive symptoms with positive psychology interventions: a practice-friendly meta-analysis.

65(5): 467–487. doi: 10.1002/jclp.20593