Начало Психология 10 мита за емоциите (и защо те са грешни) – част 2

10 мита за емоциите (и защо те са грешни) – част 2

10 мита за емоциите (и защо те са грешни) – част 2 - изображение

Успешната регулация на емоциите започва с тяхното познаване и разбиране. Колко добре разбирате собствените си емоции? „Ние често сме невежи за това, което е най-близко до нас”, казва Ницше. Нищо не е по-близо до нас, отколкото нашите собствени емоции и въпреки това, ние не ги разбираме.

Вижте някои често срещани недоразумения за емоциите:

4.„Емоциите са чувства.”

Неврологът Антонио Дамасио пише, че чувствата са телесно изживяване, предизвикано от емоционална реакция. Чувствата изискват някакъв елемент на осъзнаване. Ако мислим за емоцията като за просто телесно чувство - като сърбеж или главоболие, можем да търпим усещането, без да размишляваме твърде много за него и как ни кара да се чувстваме. Всъщност, това, което чувстваме, е само една малка част от картината.

5. "Знам какво точно направи, за да ме разстроиш."

Хората често грешат относно собствените си емоции – или не могат да ги идентифицират, или ги тълкуват погрешно. И, разбира се, те погрешно разбират емоциите на околните, особено когато възприятията им са оцветени със собствените им емоции или предразсъдъци.

Например, при развод – тази толкова сложна и емоционално наситена ситуация, реакциите на съпрузите често са доминирани от гнева, емоция, която им позволява да поддържат увереност и господстващо положение. Терапевтичната цел в тази ситуация е да помогне на хората да осъзнаят, че гневът до голяма степен се дължи и на тъга, наранени чувства, страх - емоции, които могат да бъдат толкова болезнени и страшни, че те да предпочитат да ги отхвърлят, да избягат от тях чрез гнева. Подобряване на състоянието обаче и нормализиране на ситуацията може да настъпи, едва когато бъдат идентифицирани и назовани действителните емоции.

6. „Емоциите са глупави”

Емоцията и разумът не са конкурентни сили, а допълващи се процеси, които си взаимодействат и влияят един на друг. Натрупаните доказателства показват, че емоцията е част от механизма на разсъжденията и поради това липсата на такава е в ущърб на вземането на решения. Например, децата с аутизъм нямат емоционална способност да възприемат чувствата или мотивацията на другите човешки същества. Хората разчитат до известна степен на своите чувства и навици, за да вземат успешни решения.

Емоционалните реакции осигуряват критично обобщение на нашия предишен опит в дадена ситуация, и това резюме се преживява като „чувство“, което може да направи процеса на вземане на решения по-ефективен. Не е достатъчно да знаем какво трябва да се направи; необходимо е също да го почувстваме.

7. „Емоциите са ирационални”

Рационалността максимизира нашето благосъстояние. Нашите емоции са рационални, доколкото допринасят за нашето колективно и лично благополучие. Например завистта е ирационална емоция. В основата на завистта е негодуващото сравнение („той го има, аз го нямам”). Скръбта при загубата на любов е рационална. Вината се възприема като една от моралните емоции, свързани с интересите на други хора и мотивиращата ни тревога за другите. Любовта е ирационална, когато човек съзнателно върви след това, което не може да има, да се лута в безнадеждното преследване на невъзможното (например, да настояваш да започнеш връзка с женен човек).

8. „Емоциите ни се случват”

Всъщност през по-голямата част от времето повечето от нашите емоции не са изцяло извън контрола ни. Те са част от модела ни на поведение, избран и практикуван във времето. Някои откриват, например, че гневът е ефективен начин за сплашване на хората, така че те си позволяват да се ядосват при най-малката провокация. Някои култивират тъга, може би защото печелят съчувствие по този начин, или защото тя им осигурява оправдание да се оттеглят и да бъдат безотговорни. 

9. "Винаги ще се чувствам по този начин."

Типичните емоции са преходни. Те идват и си отиват. Както отбелязва Сократ: "Най-горещата любов има най-студения край".

Типичният емоционален отговор спрямо стимул включва бързо покачване на интензитета на емоцията, което трае няколко минути, като бива последвано от сравнително бавно отслабване на емоцията. Например гневът обикновено трае няколко минути и намалява интезитета си през следващите няколко часа. Въпреки това, хората са склонни да вярват, че емоционалната им реакция на дадено събитие ще продължи вечно.

Например, след романтична раздяла, хората не са в състояние да осъзнаят, че болката някога ще премине и това е една от причините за високия риск от самоубийства при юношите. Те нямат достатъчно житейски опит, за да знаят, че болката, която чувстват, е преходна и само след известно време отново ще се чувстват добре, а ситуацията около тях ще се нормализира и стабилизира.

10. Трудно е да подобрим настроението си

Редица изследвания показват, че дори само промяна на изражението на лицето – като усмивка в момент, в който сте тъжни, може да доведе до съответните емоционални чувства. С други думи: „Преструвайте се, че изпитвате дадена емоция, докато я изпитате наистина.” Изражение, показващо гордост, провокира решителност и ни мотивира да разрешим проблемите си. Будизмът от своя страна ни съветва да справим с гнева, като се опитаме да отпуснем отпуснем лицевите мускули и смекчим гласа си. Така вътрешното ни състояние скоро ще придобие вида на външното и гневът ни ще се разсее.

В заключение, ако погледнем на емоционалния си живот с идеята, че емоциите са сили, които са извън нашия контрол, ние ще бъдем склонни към лошо, нездравословно поведение, което иначе би могло да бъде контролирано. Идентфицирайте и назовавайте емоциите си, за да можете да ги управлявате, и следователно, да не се чувствате като тяхна жертва.

Към първа част >>>

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: unsplash.com

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ПсихологияЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиЛюбопитноФизиологияАлт. медицинаСоциални грижиАнкетиСпортБотаника