7 жестоки заблуди за нарцисизма

През последните години се заговори много за нарцисизма, какво представлява, как се проявява, какви са причините за него и как променя живота на останалите. По-долу ще ви запознаем със седем напълно погрешни схващания, за да внесем допълнителна яснота по въпроса какво е патологичен нарцисизъм и как се отразява той на отделния човек, семейството, социалните групи и цялото общество.

1. Темата за нарцисизма е преекспонирана и се приема твърде емоционално

Грешно. Нарцисизмът не е ново явление, нито пък мода. Човекът с нарцистично личностно разстройство (НЛР) страда от сериозен дефицит в развитието, има силно изразена реактивност, експлоатира околните и често избира да е в опозиция. Нарцисизмът и неговата най-крайна форма – социопатията, се характеризират с непостоянство, липса на емоционална емпатия и поглед навътре към самия себе си. Страдащият от личностното разстройство е способен само на полярно мислене, без нюанси, на компулсивно отричане и проекция. Нарцисистът има силното желание да контролира и доминира над останалите, изопачена и грандоманска представа за самия себе си и нестихваща нужда да се самоизтъква, подценявайки и унижавайки другите.

2. Не знаем кои са причините за нарцисизма

Грешно. Поради различни социално-политически причини психолозите късно стигнаха до заключението, че основната причина за нарцистичното и други видове личностни разстройства се крие в травма, свързана с привързаността, която човекът е преживял в ранна детска възраст.

Разбира се, винаги са намесени и генетични или епигенетични фактори в развитието, но несигурността в семейните отношения играе ключова роля. Тя води до нестабилна самооценка, емоционално отчуждение, липса на индивидуализация и прибягване до множество компенсаторни механизми, които още повече задълбочават нарцисизма.

3. Нарцисизмът не се среща често

Грешно. Той е навсякъде около нас и всеки познава поне един нарцисист – на работното място, в училище, в болницата, сред политиците, в общността, в която живеем и в семейството. Нарцисист може да бъде бащата, майката, братът или сестрата, бабата или дядото, приятел, съсед, учител или политик. Националността, културните ценности, социалната принадлежност и вероизповеданието нямат значение. Темата за нарцисизма се засяга широко в изкуството, литературата и филмите.

4. В моето семейство няма нарцисист

Грешно. В повечето семейства има поне един нарцисист. Може да не живеете с него, но да е ваш по-далечен роднина. Може да го определяте просто като подлец или неприятен човек, но всъщност да страда от НЛР. Той е неуравновесен и емоционално отдалечен от останалите.

5. Нарцисизмът се забелязва лесно

Грешно. Понякога нарцистичната форма на поведение наистина е очевидна, особено, когато човекът постоянно търси начин да доминира и да привлича вниманието върху себе си. В повечето случаи обаче нарцисистът е прикрит. Той си изгражда конкретен образ, който да му помогне да привлече на своя страна, да убеди, да изкуши или да спечели благоразположението на другите. Нарцисистът прикрива умело своя егоизъм, жестокост и презрение, за да не бъде отлъчен от обществото. Обикновено само най-близките му хора успяват да видят истинската му същност, изпълнена с ярост и враждебност.

Прочетете още:

• 5 знака, които ще ви помогнат да разпознаете прикрития нарцисист

6. Нарцисистът не наранява съзнателно другите

Грешно. Прави го напълно съзнателно. В природата му е да наранява останалите или да не се вълнува, че го е направил, преследвайки целите си. Той може да разграничава добро и зло и осъзнава, когато причинява вреда някому. Нарцисистът притежава всички качества, нужни на един насилник. Неговата нестихваща потребност да се самоизтъква се храни, като унижава другите.

7. Всички сме нарцисисти

Грешно. Истина е, че всеки от нас има нужда да защитава себе си, което ни прави склонни да проявяваме някои нарцистични наклонности. Когато сме под стрес например несъзнателно избираме защитни механизми, които сме използвали като деца – отричане или проекция. Понякога може би манипулираме околните, за да получим онова, което искаме. Или пък съдим различния.

Патологичният нарцисизъм не се проявява в определени ситуации, той е постоянно явление. Страдащият от НЛР упражнява непрекъснат тормоз върху другите, който променя изцяло живота им. Воден от желанието си да контролира, превъзхожда, експлоатира и унижава околните, нарцисистът изкривява реалността, използва чуждата уязвимост като инструмент за постигане на целите си, прекрачва граници и прехвърля вината върху жертвата. Той буди страх и предизвиква свръхвъзбуда в семейството, нанасяйки тежка травма, която често се предава на бъдещите поколения. Тя възпрепятства правилното развитие на мозъка и нормалното функциониране на нервната система, отслабва имунния отговор, намалява емоционалната и физическа устойчивост и води до влошено общо здравословно състояние и по-кратка продължителност на живота.

Заключения

Заблудите, свързани с нарцисизма, често ни карат да го подминаваме или пък да го възприемаме като нещо съвсем различно. Склонни сме да извиним нечие нарцистично поведение и в повечето случаи не забелязваме или умишлено игнорираме ефекта от него върху нас самите. Ако обаче не осъзнаем разрушителната сила на нарцисиста, сме обречени на страдание. Не само ние, но и семействата ни, както и цялото общество. Свикваме с насилието и не намираме начин да го преборим. А в най-лошия случай спираме да вярваме на жертвите и поставяме под въпрос тяхното нещастие.

Eдинственият сигурен начин да ограничим проявите на нарцисизъм и да предпазим себе си и обществото е като признаем, че той е навсякъде около нас. Да запомним, че е добре прикрит и се дължи на преживяна тежка травма, свързана с привързаността, в крехка възраст.