Алекситимия: липса на думи да изразиш чувствата си

„Как се чувстваш?“ - за повечето от нас този въпрос има лесен отговор. Можем да бъдем изумени, ядосани, раздразнени, разтревожени или засрамени.

Има хора, за които да опишат емоциите си обаче, е много трудно. Оказва се, че всеки от нас се справя различно. 

Дефиниция

Според направени проучвания, страдащите от алекситимия по света са до 13%, като тя се среща по-често при мъжете.

Както стана ясно, алекситимията е затруднение да се опишат емоциите пред другите. Не става въпрос за клинична диагноза и специалистите по психични разстройства не я приемат като такова.

Питър Сифнеос (Peter Sifneos), психиатър и почетен професор по психиатрия към Медицинското училище в Харвард, е първият, който описва алекситимията през 70-те години на миналия век. Думата има гръцки произход и означава „липса на думи, с които да се опишат емоциите“.

Хората, които страдат от алекситимия:

• имат проблеми с интроспекцията или самонаблюдението върху собственото си психично и емоционално състояние;
• са объркани, когато трябва да разграничат физическите си усещания от чувствата си;
• се затрудняват да изразят с думи емоциите си.

Алекситимията е пречка за създаването на пълноценни взаимоотношения, тъй като такива хора не могат да разберат и отговорят на чувствата на другите.

Симптоми

• трудности при определяне на емоциите;
• проблеми при разграничаването на усещанията на тялото, предизвикани от тези емоции;
• ограничена способност да изразят чувствата с думи пред други хора;
• затруднения в разбирането на чуждите емоции и в откликването им, включително тон на гласа и лицеви гримаси;
• липса на въображение и богата фантазия;
• логическо и ригидно мислене, което не взима под внимание емоциите;
• неумение за справяне със стрес;
• по-слабо алтруистично поведение в сравнение с повечето хора;
• дистанцираност, ригидност и липса на чувство за хумор;
• ниска удовлетвореност от живота.

Причини за алекситимията

Ако човек има близък със същия проблем, то се смята, че самият той също е застрашен. Въпреки че
експертите все още не са категорични относно причините за възникването й, според различни изследвания те могат да бъдат:

• генетични;
• фактори, свързани със заобикалящата среда: травма от детството, друго физично или психично заболяване, социално-икономически;
• мозъчна травма, особено на предната част на инсуларния кортекс, е възможно да се засили симптомите на алекситимия.

Рискови фактори, отключващи алекситимия:

• полова принадлежност (смята се, че мъжете страдат по-често от нея);
• напреднала възраст;
• ниско ниво на образованост;
• нисък социално-икономически статус;
• ниска емоционална интелигентност.

Диагноза?

Алекситимията не е психично разстройство. Поради тази причина тя не може да бъде диагностицирана. Специалисти са разработили въпросници и скали, по които могат да се открият нейни характерни признаци:

1. Скалата от 20 точки за алекситимия на Торонто, която оценява:

• способността на човек да идентифицира чувствата си и да ги разграничи от физическите си усещания;
• умението на човек да говори за емоциите си с друг;
• склонността му да разсъждава логично, без да може да се самонаблюдава.

2. Въпросник на Бермон-Ворст (Bermond–Vorst Alexithymia Questionnaire), който включва 40 точки, разделени в пет подкатегории:

• емоции;
• фантазия;
• идентифициране;
• анализ;
• вербализиране.

3. Скала на страничния наблюдател, която се състои от 33 въпроса (отговарят близки и познати на човека), разделени отново в пет подкатегории: 

• дистанцираност;
• липса на самопознание;
• мрачност;
• липса на чувство за хумор;
• ригидност.

Връзка с аутизма

Алекситимията е силно свързана с разстройствата от аутистичния спектър. Около половината от хората с такъв тип разстройство имат признаци и на алекситимия. Според друго проучване социалните и емоционални затруднения, които хората с аутизъм изпитват, могат да бъдат в резултат не толкова на аутизма, а на повтаряща се алекситимия.

Тя може да се свърже и с някои други състояния, като например депресия и посттравматичен стрес.

Депресия

Хората с депресивни разстройства и алекситимия е по-вероятно да развият силно изразени симптоми на депресия, психоза и фобия.

Посттравматичен стрес

Проучване с участието на 22 ветерани от война, сред които и страдащи от посттравматичен стрес, разкрива, че последните имат много по-голям брой точки от тестовете за алекситимия.

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

През 2013 година е проведено изследване с 55 деца, диагностицирани с този синдром. Резултатите показват, че съществува връзка между алекситимията, хиперактивността и импулсивността.

Хранителни разстройства

Много от хората, страдащи от подобен тип разстройства, споделят, че имат затруднения с формулирането на чувствата, които изпитват. Симптомите на алекситимия са по-силни, ако лечението на хранителното разстройство не е дало добри резултати.

Алекситимията се свърза също така със суицидните намерения, шизофренията и невродегенеративните заболявания.

Тъй като алекситимията не е приета официално за разстройство, то за нея не се предписват медикаменти. Ако тя е придружаващо състояние към друго психично разстройство или заболяване, като депресия или посттравматичен стрес, посредством тяхното лечение може да се повлияе и неспособността за изразяване на чувствата с думи.