Волята - как работи и кога не ни достига

от 10 март 2017г., обновено на 18 сеп 2020г.

"Воля", "инат", "стремеж" - все прекрасни думи за процеса, изискващ самоконтрол, с цел проява на упоритост, в името на определена кауза.

Не е никак лесно да се опишат механизмите, по които волевите процеси се раждат и развиват в мозъка на човека. Но, за да се обяснят толкова много човешки свойства, е необходимо да се разбере, било то и на базисно ниво, волята като основно свойство на психиката.

Кога волята се появява в личността и как се развива

Най-простият начин да се обясни механизма на волята е да си я представим като мускул.

Докато бебето е съвсем малко, то възприема себе си като част от средата. За него няма разлика между собствения му организъм и околния свят. Когато получава отказ за нещата, които желае, мъникът постепенно разбира, че не е симбиотичен с околния свят, и му се налага да проявява воля в процесите, в които има роля. Ето защо, той плаче, когато му е неприятно (въпреки че самият плач също не му е особено приятен), наблюдава околния свят, търпи допир и внимание, които невинаги доставят удоволствие. С възрастта мъникът започва да разбира и изпълнява инструкции, въпреки вътрешните си пориви. Той започва да проявява самоконтрол, когато се налага да изчака, - т.е. използва все още малкия и неразвит "мускул". Ден след ден всяко бебе е принудено от обстоятелствата да тренира волята си. Детето пораства и от него започва да се изискват някакви неща. Когато изискванията са в капацитета му, и наред с тях вървят насърчения да ги изпълнява, самоконтролът (и следователно волевите процеси) заяква.

При оптимални обстоятелства с възрастта волята става все по-силна. Човекът добива по-добър самоконтрол и капацитетът на упоритостта нараства.

Как разпределяме волята си

Представете си волята като шише, пълно с течност. За всяка от задачите ви през деня (които не ви носят единствено удоволствие) вие изливате от тази течност. За по-важните задачи, разбира се, изразходвате повече, за по-малките – мъничко. Случва се да неглижираме някои, разходващи от упоритостта ни задачи, поради факта, че са по-слабо приоритетни, или защото вече сме излели голяма част от наличното ни количество.

Факт е, че, когато разпределяме волята си, следваме приоритетите, водещи живота ни.

Първо са задълженията или забавлението? Семейството или работата? Поправката на автомобила или приятелите?

Сутрин се будим и имаме 100% запас от воля. След работа количеството драстично е намаляло, а вечерта можем да сравним наличния самоконтрол с капки гориво в резервоар.

Нормално е сутрин рано (след пълноценна почивка) волевите процеси да сработват много по-леко и лесно, отколкото вечер, поради факта, че горивото вече е на привършване.

Развикваме се, зарязваме диетата, захвърляме стилистично издържания изказ най-лесно след уморителен работен ден, защото от 100% воля са останали едноцифрени числа и "мускулът, управляващ самоконтрола е уморен".

Можем ли да тренираме волята

Капацитетът на всеки човек, както и при мускулната сила, е ограничен, но, за да се използва наличният, е нужна тренировка на волевите процеси. Това не е особено забавна работа, но пък може да се окаже, че носи други плюсове за личността ви, освен повишаване на издръжливостта. Тренировките се състоят в медитативни техники с постепенно увеличаване на времето и дълбочината им, но трябва да се отбележи, че много хора са намерили собствен начин да подсилят самоконтрола си. Кое от двете ще изберете е ваше предпочитание, също както и това, дали подобни закалки на упоритостта са ви необходими.