Тъмната страна на самоконтрола

Защо хората прекаляват с алкохола, ядат прекалено много, пушат цигари, вземат наркотици или правят секс с хора, които току-що са срещнали? Какво причинява цялото това поведение?

Повечето хора биха казали, че докато тези саморазрушителни действия могат да имат много причини, всички те имат една обща очевидна връзка: те са примери за липса на самоконтрол. Всеки от нас има желания, на които знае, че не трябва да се поддава, но когато се сблъскват с изкушение, някои от нас нямат волята да му се противопоставят.

Едно скорошно проучване от психолози, обаче, твърди, че ако наистина помислите по въпроса, нещо в този прост отговор не е съвсем логично. Всъщност се оказва, че понякога волята е това, което ви вкарва в беда.

Нека се върнем към времето, когато сте отпили първата си глътка бира. Отвратително, нали? Когато вкусих бира като тийнейджър, помня недоумението си, че някой доброволно поглъща подобни неща. Опитът на повечето от нас е подобен, когато става въпрос за първите ни глътки вино, твърд алкохол и кафе. А пушенето? Никой не се наслаждава на първата си цигара - вкусът е ужасен, изгаря гърлото ви, кара ви да кашляте и чувството е отвратително. Така че, въпреки че пушенето и употребата на алкохол, или кафе може да се превърне в изкушение, на което ви трябва воля, за да се противопоставяте, тези зависимости никога не започват по този начин.

За да преминем през онези първи ужасни впечатления, всъщност, се изисква много самоконтрол. По ирония на съдбата, само тези индивиди, които могат многократно да отменят своите импулси, а не да се поддават на тях, могат да развият "вкус" към Budweiser, Marlboro Lights или тъмното печено кафе на Starbucks, да кажем.

Ние автоматично мислим за волята като за ресурс, който използваме, за да правим нещата, които знаем, че трябва да направим - нещата, които са добри за нас. Защо тогава някой някога би упражнявал воля, за да прави нещо, което не е добро за него?

Краткият отговор е, че ние го правим, за да постигнем някаква цел. И по-често, отколкото не, тази цел има нещо общо с приемането ни от обществото. Ние се принуждаваме да консумираме алкохолни напитки, които ни се струват ужасни, вдишваме цигарен дим и се опитваме да прикрием вкуса на кафето с мляко и захар, за да изглеждаме сложни, готини възрастни. Ние експериментираме с нелегални наркотици, въпреки че сме ужасени от физическите и юридически последици, за да се чувстваме приети. Правим секс с хора, към които не чувстваме абсолютно никакво сексуално влечение, надявайки се, че те ще ни харесат и това може би ще ни "отведе някъде."

Когато използваме волята си, за да преодолеем нашите здрави импулси, ние избираме междуличностните печалби - като формиране на приятелства и избягване на отхвърлянето - над личното благосъстояние. Това не са откази за самоконтрол. Това са умишлени избори и те всъщност са успехи на самоконтрола.

Така че, ако смятате, че детето ви ще расте като чист, трезвен и въздържателен тийнейджър, само защото има волята да издържи теста за два бонбона по-късно, вместо един бонбон сега, помислете отново.

Самоконтролът е просто инструмент, който влиза в известна употреба, полезна или вредна. За да живеем щастлив и продуктивен живот, ние трябва да развиваме не само нашата сила за самоконтрол, но също така и мъдрост за вземане на добри решения, кога и къде да го прилагаме.

Съгласни?

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: sunsentpress.com

Още по темата:

• Три стратегии за увеличаване на самоконтрола, доказани от науката
• Предлагат нов подход за засилване на самоконтрола
• Понякога трябва да се откажем – ето как да разберем кога
• Теорията за малките победи може да повиши самоуважението ни