Тъмната страна на самоконтрола

Защо хората прекаляват с алкохола, ядат прекалено много, пушат цигари, вземат наркотици или правят секс с хора, които току-що са срещнали? Какво причинява цялото това поведение и вредните навици? 

Повечето хора биха казали, че докато тези саморазрушителни действия могат да имат много причини, всички те имат една обща очевидна връзка: това са все примери за липса на самоконтрол. Всеки от нас има желания, на които знае, че не бива да се поддава, но, когато се сблъскат с изкушение, някои от нас нямат волята да му се противопоставят.

Едно скорошно проучване обаче твърди, че ако наистина помислите по въпроса, нещо в този прост отговор не е съвсем логично. Всъщност се оказва, че понякога самоконтролът е това, което ни вкарва в беда.

Нека се върнем мислено в момента, в който сте отпили първата си глътка бира. Отвратително, нали? Когато вкусих бира за първи път като тийнейджър, помня недоумението си от факта, че някой доброволно поглъща подобни гадости. Опитът на повечето от нас е подобен, когато става въпрос за първите ни глътки вино, твърд алкохол и кафе. Ами пушенето? Никой не се наслаждава на първата си цигара - вкусът ни се струва ужасен, давим се, а чувството е отвратително. Когато помислим по въпроса, ще ни стане ясно, че въпреки че пушенето, алкохолът или кафето се превръщат в изкушение, което изисква самоконтрол, тези зависимости никога не започват по този начин.

Всъщност, за да преминем през онова ужасно първо впечатление от цигарата например, се изисква значително количество самоконтрол. По ирония на съдбата единствено онези, които успяват многократно да пренебрегнат импулсите си, а не да им се поддадат, могат да развият "вкус" за горните.

Краткият отговор е, че ние го правим, за да постигнем някаква цел. И по-често, отколкото не, тази цел има нещо общо с това да бъдем приети от обществото. Принуждаваме се да консумираме алкохолни напитки, които първоначално ни се струват ужасни на вкус, вдишваме цигарен дим и се опитваме да убием вкуса на кафето с мляко и захар - всичкото това, за да изглеждаме сложни, готини възрастни. Експериментираме с различни вещества, въпреки че сме ужасени от физическите и юридически последици, за да се чувстваме приети. Правим секс с хора, към които не чувстваме абсолютно никакво сексуално привличане, с надеждата, че те ще ни харесат, а това може би "ще ни отведе някъде".

Когато използваме самоконтрола си, за да преодолеем здравите си импулси, ние избираме междуличностната печалба - да създаваме приятелства и да избегнем отхвърлянето - пред личното си благополучие. Реално това не са пробиви в самоконтрола, а умишлени избори, и тези избори всъщност са успех в упражняването му.

Ето защо, ако смятате, че детето ви ще се превърне в трезвен и въздържателен тийнейджър, само защото има волята да издържи „Теста Маршмелоу“ и да си вземе два бонбона по-късно, вместо един бонбон сега, то може да се разочаровате впоследствие.

Самоконтролът е просто инструмент, който влиза в известна употреба, независимо дали с полезна или вредна цел. От последното става ясно, че за да живеем задоволителен и продуктивен живот, е нужно да развиваме не само способността си за самоконтрол, но и мъдростта за вземане на добри решения кога и къде да го прилагаме.

Съгласни?