Как с помощта на Волята можем да запазим мира в света около нас

Преди повече от 50 години един италиански психиатър, колега на Фройд и Юнг, е написал: „Едно от най-важните практически приложения на човешката воля е опазването на мира. Смятам, че нито едно примирие, постигнато от политици, не може да гарантира само по себе си дълъг мир.“

Роберто Асаджоли, създател на психосинтеза, отбелязва: „Ефективен инструмент за промяна в нагласата на хората е постоянното прилагане на добрата воля. Тя е като вълшебна пръчица. Когато човек прояви и приложи добрата си воля, Доброто автоматично изключва възможността за избухване на жестоки военни конфликти или войни.“

Свикнали сме да отъждествяваме волята със сила и агресия. Много от нас не съумяват да намерят достатъчно „вътрешна сила“, за да се справят с поредното предизвикателство или да реагират адекватно на поредното „трябва“. И, когато не успеят, в тях се заражда чувство на безпомощност и отчаяние. Няма значение дали става въпрос за техния мъничък, интимен свят или за големия свят с неговите социални и глобални проблеми.

Волята е функция на силата, умението и добротата

Нашата индивидуална и колективна Воля има потенциала и необходимостта да функционира във всички свои аспекти, които са сила, умение и доброта. Много пъти сме ставали свидетели колко опасна може да бъде Волята, когато липсва доброта. Ако пък има доброта, но липсва умение, крайният резултат от действията ни е незадоволителен. Когато обаче са налице и трите аспекта, чувството е невероятно.

Изправени пред поредния международен конфликт, в който има агресор и жертви, добри и лоши, ужас, прояви на смелост, любов и саможертва, е още по-важно да заявим твърдо желанието си за съхраняване на мира в сърцата, съзнанието и постъпките си.

Да успеем да го запазим изисква много сила, развито умение за комуникация с околния свят и доброта. Изисква се Воля. Много лесно би било да кажем кой греши и кой е прав, защото така вероятно ще се чувстваме малко по-сигурни. Тази „зона на комфорт“ обаче води до поляризация, обвинения, изключване, изолация и накрая до липса на емпатия или неспособност да се гледа мащабно на ситуацията.

Волята не е неутрална, мирът не е пасивен

Да опазим мира не означава да бъдем неутрални. Когато гласуваме, ние избираме хора, които смятаме, че отговарят най-точно на нашите очаквания и виждания.

Имаме свободата да заявим своята позиция, за да не изневерим на принципите си. Тази свобода може да се изрази в изпращането на писмо до медия, участие в мирна демонстрация или дарение на средства за кауза. Какво може да ни накара да се задействаме? Ако каузата ни е близо до сърцето, ако битката се разиграва до нас или ако нуждата да защитим убежденията си е по-силна от всякога.

Когато настъпи моментът да излезем на бойното поле, Волята ни трябва да бъде в пълно снаряжение. Войната има много лица. Може да се изправим срещу човека, който ни тормози или заплашва, да навлезем в гореща дискусия заради неприемлив коментар, да кажем истината или просто да станем от леглото сутрин, за да посрещнем поредния труден и динамичен ден. И всяка от тези битки изисква нашата доброта, сила и умения.

Има хора, които воюват цял живот. Всички ние се надяваме да водят своите битки със същата доброта, мъдрост и сила. И да впрегнат цялата си Воля.

Да живеем и предприемаме всяко наше действие с мир е трудно начинание. Трябва да дадем най-доброто от себе си. Домакинските задължения досадни ли са или са нормална част от ежедневието ни? Когато гласуваме, ядосани, уплашени и самодоволни ли сме или пускаме своята бюлетина, изпълнени с мир? Когато заемаме гражданска позиция, участваме в демонстрация или изразяваме несъгласието си, можем ли да запазим мира, дори и да сме застрашени?

Желанието за мир не означава, че отстъпваме

Да, защото мирът не е пасивен. Желанието за мир не е проява на слабост, нито пък капитулация. Някои от най-великите визионери са ни показвали, че именно той е въплъщение на мощта и силата. Както споменахме и по-горе, добрата воля е като вълшебна пръчица. Ако доброто завладее сърцата и ума ни и диктува действията ни, ние ще бъдем силни, асертивни (уверени, но не и агресивни) и най-вече честни. Затова, да, можем да заемем позиция. Можем също да останем в покой, да дишаме дълбоко, да практикуваме грижа към самите себе си и да живеем живота си с любов.

Великата, съкровена и толкова интимна истина е, че Волята ни и нейните три аспекта – доброта, сила и умения, са извор на всички възможности, пред които сме изправени. Ако успеем да запазим мира вътре в себе си, дори в моменти на отчаяние и хаос, ще направим света по-различен. Свят, изграден върху здрава основа.

Как да използваме волята си, за да постигнем вътрешен мир?

Разбира се, много по-лесно е да се опише с думи, отколкото да се приложи на практика. Дороти Фърман, психотерапевт и професор по психология, предлага три начина, по които бихме могли да постигнем вътрешен мир с помощта на Волята.

1. Да си спомняме за мира възможно най-често. Самата дума носи омиротворение. Можем да залепим листче на хладилника, на бюрото или друго видимо място.

2. Да медитираме с мисълта за мир. За някои хора медитацията е ежедневие, но за други е предизвикателство. Можем да й отделим само минута и един дъх, в които ще мислим за мир.

3. Всяко наше действие да е продиктувано от желанието ни да постигнем мир. Животът ни е осеян от трудности. Има толкова неща, които не знаем, и толкова много хора, които ни дразнят. Ако поведението ни е мирно, ние ще бъдем силните. И ще направим света по-добро място за всички ни.