Как самоконтролът допринася за по-здравословен живот

от 06 фев 2019г., обновено на 18 сеп 2020г.

Самоконтролът е способността да се преодолее импулс или желание, за да се постигне друга цел. Алтернатива на добрия самоконтрол е предприемането на действие, което моментално удовлетворява краткосрочната цел за сметка на дългосрочните награди. Самоконтролът е жизненоважна сила и ключов фактор за успеха в ежедневието.

Вижте няколко примера, които ясно показват връзката между добрия самоконтрол и желаните резултати:

1. Способност за постигане на дългосрочни цели

За да постигнат своите дългосрочни цели, индивидите трябва да се противопоставят на примамливите краткосрочни, но с нископриоритетни награди, с които по-важните цели са в конфликт (Duckworth, 2016). Всъщност важното е да се намали силата на моментните чувства. Например, човек може да чувства страх, но да не действа, ръководен него. Човек може да желае сладкиши, но би могъл да потисне желанието…

2. Тревожност

Когато хората изпитват негативни емоции, те могат да се отклонят, като пренасочат вниманието си към нещо друго. Контролът на вниманието е важна форма на самоконтрол, който дава възможност на хората да избягват разсейването и по този начин да се съсредоточат върху това, което е най-важно. Например, едно проучване показва, че учениците с висок капацитет за самоконтрол са по-способни да се справят с тревожността по време на изпит (Bertrams et al., 2016).

3. Пристрастяване

Индивидуалните различия в импулсивността (неадекватен самоконтрол) се идентифицират последователно като ключови фактори при инициирането и по-късно при проблематичното използване на вещества (Bickel et al., 2012). Пристрастените са нечувствителни към бъдещите последици и вместо това се ръководят от непосредствените перспективи. Например, хората, които системно консумират големи количества алкохол са по-импулсивни от останалите. Доказано е също, че импулсивността има ефект върху резултатите от лечението с наркотици. Добрият самоконтрол е един от факторите, допринасящи за успеха на лечението (Chiou et al., 2013).

4. Затлъстяване

Способността да се упражнява самоконтрол е свързана и със затлъстяването. Ниският самоконтрол е причината хората да избират вредни и калорични храни, които по принцип трябва да избягват.

5. Физическо здраве

Способността за самоконтрол допринася за по-добро физическо здраве (Adler, 2015). Според изследвания при мъжете с висок самоконтрол рискът от сърдечносъдови заболявания е с 56 % по-нисък в сравнение с този при мъжете с нисък самоконтрол.

6. Връзки и взаимоотношения

Способността за самоконтрол благоприятства пълноценните взаимоотношения, като дава възможност на хората да поддържат междуличностна хармония, особено при неприятни обстоятелства (Baumeister & Stillman, 2007). В известен смисъл, способността за самоконтрол е способност за емпатична перспектива (способност да се излезе извън собствената гледна точка). Оценяването на перспективата на всеки друг в конфликтна ситуация е знак не на слабост, а за сила. Това дава възможност да отменим автоматичните защитни реакции в полза на по-отразяващо и конструктивно поведение.

7. Устойчивост

Терминът "устойчив" се отнася до способността да устоим на неприятностите. (Southwick & Charney, 2012). Самоконтролът е важен показател за устойчивост. Устойчивите хора имат добър контрол над импулсите и притежават способността да забавят удовлетворението по отношение на потенциалните последствия от техните действия. Устойчивият човек вярва в собствените си способности да управлява ефективно предизвикателствата и ситуациите в живота си.

8. Добър живот

Самоконтролът е качество на личността, което допринася за човешкото щастие. Изследванията показват, че хората са по-щастливи, по-продуктивни и по-креативни, когато чувстват, че владеят емоциите и действията си.

Гръцките философи разглеждат самоконтрола (волята) като основна добродетел и гледат на подчинението на изкушението като на върховна слабост.

Накратко, самоконтролът е психологически ресурс (защитен фактор), който може да подобри здравето и благосъстоянието. Благоприятният ефект от самоконтрола предполага, че интервенциите, насочени към засилването му, могат да подобрят общото благосъстояние на индивидите.