Връзката с околния свят – най-доброто средство срещу вируси и самота

На всеки се е случвало поне веднъж да си легне тъжен или самотен и сутринта да се събуди още по-уморен и пред нервен срив. Учени твърдят, че емоционалното ни състояние през нощта се отразява на нивата на стрес в организма.

Пандемията от COVID-19 със сигурност ни отдалечи един от друг. Маските бяха като емоционална бариера между нас и околните, тъй като скриваха всяка наша гримаса. Информацията за изражението на лицето се обработва от специфична област в мозъка, което има за цел да ни накара да се чувстваме в безопасност.

Общуването с близки и колеги онлайн през последните няколко години не би могло да замести човешката потребност от физически контакт, а той е много важен, за да бъдем щастливи.

Тъгата потиска имунитета и забавя производството на Т-клетки

Проучване, публикувано в научното списание „Proceedings of the National Academy of Sciences“, сочи, че „чувството за самота, тъга, заплаха или липса на контрол от предишния ден повишава нивото на кортизол на следващия". Когато хормонът на стреса завладее тялото и мозъка, имунната система също страда, тъй като намалява броя на Т-клетките. Доказано е, че кортизолът унищожава NK клетките (natural killers) – важни имунни клетки, които ни предпазват не само от вируси, но и от някои видове тумори.

Ако се чувстваме самотни в продължение на дни, седмици или по-дълго, е напълно възможно да изпаднем в състояние на хроничен стрес. Осем от десетте най-често предписвани медикаменти по света са за облекчаване симптомите на стрес. За щастие, можем да се справим с него чрез практикуване на осъзнатост.

Как осъзнатостта трансформира „мен“ в „нас“?

Една от заблудите, свързана с осъзнатостта, е, че тя се отнася основно до мислите и чувствата, които изпитваме. Всъщност осъзнатостта има много повече аспекти и далеч не е толкова самотно и изолиране занимание. Тя ни предпазва от страданието, като ни учи да преживяваме заобикалящия ни свят и да откриваме себе си във всичко около нас – въздуха, водата, планетата, растенията и животните.

В нашата култура е нормално да придаваме голямо значение на независимостта. Психотерапевтът Доналд Олтман разказва: „Илюзията ми за независимост бе разбита на пух и прах, когато отидох в манастир. Храната ни беше осигурена от местните хора в Бирма. Изпитах смирение заради този техен акт на милостиня и добрина и осъзнах, че всяка хапка храна в нашите чинии бе плод на сложното взаимодействие между различни аспекти на живота ни – слънчевата светлина, дъждът, природата и човешкото усилие. Бях благодарен за всички неща, които ми позволяваха да живея и се сближих повече с околните.“

Думата, която отблъсква вируси и самота едновременно, е… взаимоотношения, и то в множествено число, защото се свързваме със света по най-различни начини.

Следващия път, когато се почувстваме самотни вечерта, нека си спомним, че тялото следи и се вслушва в социалните и емоционалните преживявания от деня. Това е много важно, защото усещането за самота и липса на подкрепа води до производство на повече кортизол, за да ни подготви да посрещнем един напрегнат ден.

Как чрез осъзнатост да отблъснем вирусите и да се чувстваме по-малко самотни?

Експертите препоръчват да изграждаме връзки, които са положителни и удовлетворяващи и за двете страни. Те предупреждават, че процесът може да отнеме време, но успехът никога не идва даром. Нека още днес направим първата малка крачка, която ще ни сближи с другия. Той може би не знае как се чувстваме, затова бихме могли да поемем инициативата и да му помогнем да разбере като:

• се обадим на някого, който ще ни накара да се усмихнем;
• изпратим съобщение на някого и му пожелаем „Лека нощ“;
• прегърнем или целунем някого преди да си легнем;
• отделим минута или две, за да обърнем внимание на човек, който смятаме, че е самотен;
• си спомним за едно положително взаимодействие от изминалия ден;
• опишем в дневник времето, прекарано с човек, който ни е накарал да се чувстваме добре.

Вместо заключение

Да потърсим подкрепа от друг човек, когато сме нещастни или самотни, не е проява на слабост. Ние сме една нишка от мрежата на човешките взаимоотношения, които трябва да подхранваме, ако искаме да ни бъдат полезни. Нека отворим очите си за света около нас, защото със сигурност има поне един човек, на когото можем да кажем с усмивка „Лека нощ“.