Методът за самоосъзнатост R.A.I.N. и как ни помага да продължим да обичаме себе си

Нека затворим очи и да си представим, че душата е пейзаж – с хълмове, гори и равнини. Има също блата и поляни. Толкова много цвят и красота събира тя в себе си. Младата душа.

С годините повечето от нас сякаш се откъсват от нея. Може би заради непоносима тъга или прекалено силни желания, които са изглеждали плашещи. Спираме да скачаме по цветната поляна. Вече не сме онези весели и шумни млади хора.

Понякога решаваме да заключим емоциите си, да замълчим или да не предприемаме никакви действия, защото сме видели, че някой е пострадал заради смелостта да бъде себе си, да разкрие мислите и чувствата си.

Какво се случва с нас, когато се отдалечим от душата и същността си в цялата им красота?

Без значение какво ни е накарало да се променим, в повечето случаи до достигане на средна възраст вече сме се отказали да се вглеждаме в красотата на душата си. Даваме свобода на емоциите си твърде рядко и трупаме всичко вътре в себе си. Забравяме какви богатства крие тя.

Чувствата са под ключ. Изворите на енергичност и еротика са пресъхнали. Най-съкровените копнежи са останали в миналото, а субличностите – оковани в някое ъгълче на душата, без право да ни напътстват. Заровени са предишни болки и проблеми, а корените на нормалните човешки реакции – болка, гняв, усещане за неадекватност, са така добре скрити, че не можем да стигнем до тях. В един момент се оказваме изправени както срещу природата около нас, така и срещу нашата собствена.

Несъмнено случващото се в нашата душа се нуждае от известна регулация и форма на контрол. Не всички мисли трябва да бъдат изричани на глас и не всички наши желания трябва да бъдат реализирани. Ако обаче потискаме, отблъскваме или се отричаме от важни аспекти на личността, ние всъщност ограбваме себе си. Късаме нишката, по която получаваме важна информация за емоциите, които бушуват вътре в нас. Спираме да се чувстваме комфортно в кожата си. Нашето съзнание вече не е наш верен приятел.

Откъсването от душата и отричането на емоциите може да доведе до няколко негативни последици:

• тягостно чувство;
• ниска ефективност на работното място;
• междуличностни конфликти;
• здравословни проблеми.

Какво можем да направим? Как бихме могли да намерим пътя обратно до всяко кътче от душата си? Да се наслаждаваме на поляните, цветята и хълмовете и да не позволяваме на тресавищата, в които понякога затъваме, и на изпаренията от отровните ни желания да притъпят чувствата ни?

Експертите препоръчват да се доверим на метода R.A.I.N.

Какво представлява методът за самоосъзнатост R.A.I.N.?

R.A.I.N. е акроним, създаден от Мишел Макдоналд, инструктор и експерт по въпросите на осъзнатостта. Четирите стъпки, които методът включва, могат да ни помогнат да развием самоосъзнатостта си. Тара Брач доразвива инструмента R.A.I.N. и го описва в своята книга “Radical Compassion: Learning to Love Yourself and Your World with the Practice of RAIN“.

R = Признание (Recognize)

Когато усетим, че тонът на партньора, детето или колегата ни, ни дразни, е добре да го признаем пред себе си и да назовем това, което чувстваме – „раздразнение“, „усещане, че постъпват лошо с мен“, „обида“, „желание да заплача“, „гняв“ и други. Трябва да отстъпим назад и да се отдадем на самонаблюдение, вместо да реагираме.

A = Приемане (Accept)

Втората стъпка е да приемем емоциите си, дори и да са неприятни. Те са част от нас и не бива да се опитваме да ги променяме. Нека самокритичността отстъпи на самосъстраданието. Не е нужно да си причиняваме още повече болка.

I = Проучване (Investigate)

Тук идва моментът да проявим любопитство и да бъдем отворени да научим нови неща. Не става въпрос за безпристрастен интелектуален анализ, а за изследване на нашето Аз – предпазливо и внимателно. През цялото време трябва да бъдем положително настроени към всичко, което ще открием за себе си там вътре. Ако бъдем отворени, може би ще се натъкнем на чувства, за чието съществуване не сме подозирали. Възможно е например зад силния гняв да се крие стаена обида. Няма нищо лошо в това да се върнем назад към отминали събития или да разкрием нови аспекти от личността си. Важното е да не се отдалечаваме от същината на преживяването и да избягваме да се самоанализираме.

N = Разграничаване от преживяването (Not-identify)

Да изпитваме дадено чувство не означава, че то ни определя като личност. Добре е да запомним, че то е преходно и не е отражение на същността ни. Хубаво би било да позволим на гледките, звуците и мислите да преминат пред очите ни и след това да си отидат. Причините да се появят нямат нищо общо с нас самите. Всеки път, когато припознаем някоя мисъл или емоция като нещо, дълбоко свързано с нашето Аз, като част от нас, ще усещаме стрес и болка. Ако обаче оставим усещанията да минат през нас и да продължат пътя си, като река, ще бъдем в мир със себе си и ще видим отново целия пейзаж – зеленината, поляните и хълмовете, а не само тресавищата и неприятните изпарения.