Гладни ли сте, или празни? Как да разберете разликата

Имате ли проблемни отношения с храната? Болезнената действителност е, че повечето хора страдат от хранителните си навици (например емоционално хранене). Нека си го кажем направо - заобиколени сме от огромно разнообразие на храна, често в прекалено големи количества, всеки ден и навсякъде.

Прекаленото съсредоточаване на обществото върху външния вид и килограмите, омразата към собственото тяло, бързата храна, огромните порции - всички те биват разглеждани и изследвани като причини за нарастващия проблем със затлъстяването и хранителните разстройства. Тези категории обаче не вземат предвид още милиони, които се борят с приема си на храна, но никога не отговарят на критериите за диагностицируем проблем.

"Като психолог мога да кажа, че проблемите с храната често изникват в работата ми с хора, които идват по съвсем други причини. Забелязвам го особено сред онези, чиито чувства са били неглижирани в детството (детско емоционално неглижиране, срещано още като емоционално пренебрегване в детството). Това, разбира се, изобщо не ме изненадва, тъй като знам, че съществува пряка връзка между емоциите и храненето. И мога да видя ясно, че когато връзката със собствените ви емоции бъде нарушена (основният резултат от емоционалното пренебрегване в детството), логично е вашите отношения с храната също да бъдат нарушени" – обяснява Джонис Уеб, доктор по клинична психология.

4 начина, по които емоционалното неглижиране в детството причинява хранителни проблеми:

Празнота

Чувството на празнота е естествен резултат от отблъскването на емоциите, които бушуват в нас, а точно това правят децата, когато усещат, че чувствата им не са добре дошли у дома им. За много хора празнотата е по-болезнена от самата болка. Тя се усеща сякаш нещо вътре във вас липсва, а вашият автоматичен (напълно човешки) импулс е да се опитате да го запълните. Приемът на храна е лесно достъпен и носи незабавно удовлетворение. Когато се чувстваме празни отвътре, храненето е импулс, който се случва извън нашето съзнание, а това ни прави беззащитни. За съжаление, незабавното удовлетворение трае кратко и ние отново се чувстваме празни.

>>> Емоционалното хранене или защо ядем, когато не чувстваме глад

Самодисциплина

Емоционално неглижирани в детството, ние научаваме две неща за себе си, които работят заедно и водят до проблеми с храната:

1. Не заслужаваме да се грижим добре за себе си. 
2. Трябва да бъдем строги със себе си. 

Това, разбира се, ни прави уязвими при справянето с неща, които изискват да си обърнем внимание. Например да правим физически упражнения, да спим достатъчно и да се храним здравословно. Хората, които са били емоционално пренебрегвани в детството, често знаят как да се хранят здравословно, но в крайна сметка това се превръща в епична борба със себе си.

Самоуспокояване

Когато родителите ни не са наясно с чувствата ни, те естествено се провалят в това да се намесят и да ни успокоят, когато имаме нужда от това. В такъв случай ние не успяваме да научим жизненоважно житейско умение: как да се успокояваме. Ето защо в зряла възраст нямаме инструменти, които да управляват болезнените чувства (когато възникнат). Тук още веднъж храната влиза в действие. Без да осъзнаваме какво правим, се обръщаме към най-лесния и бърз начин да отвлечем вниманието си от гнева, болката или тъгата си. Чувстваме се по-добре за малко, но после отново сме извън контрол и отново ни боли.

Недостатъчна осъзнатост

Последното е и същността на слабото самосъзнание. Да си съзнателен е ключът към здравословното хранене, тъй като за целта ние трябва да обърнем внимание на себе си. В противен случай не сме съвсем наясно с пристъпите си на глад, с това, което вече сме изяли през деня, или по какъв начин различните храни засягат тялото ни. Без особено самосъзнание не можем да преценим кога точно сме гладни или преяли.

Ако всичко по-горе ви звучи познато, то не се отчайвайте.Третирайки проблема с емоционалното пренебрегване в детството, вие естествено ще подобрите проблемната си връзка с храната.

Решението:

• Започнете да се съсредоточавате повече върху себе си. Обърнете внимание на емоциите си по начин, по който никога не сте го правили. Приемете, че чувствата ви са ваши приятели и ги приветствайте в живота си, вместо да ги избягвате. Приемането им и научаването как да ги прегръщате, слушате и управлявате ще запълни празнината у вас далеч по-добре, от която и да е храна.
• Научете какво ви успокоява и го използвайте като стратегия за справяне. Направете списък на здравословните неща, които намирате за успокояващи за вас. Може да е топла вана или душ, разходка, игра с домашния любимец, гореща напитка, разговор с приятел и други. Когато сте разстроени или имате болезнено усещане, използвайте стратегиите от списъка си. Това е добра практика и ще ви помогне да се почувствате по-комфортно, толерирайки чувствата си, вместо да бягате от тях чрез храната.
• Практикувайте пълноосъзнатост или медитация. Изследване от 2016 г. установява, че хората, които упражняват пълноосъзнатост, правят по-добри и по-здравословни хранителни избори. Сега, когато прочетохте всичко по-горе, вероятно знаете защо.

Когато детството ви учи, че емоциите са без значение, вие неизбежно срещате определена група проблеми. Всички те идват от простия факт, че не знаете как да чувствате чувствата си или как да ги използвате, за да ви обогатяват, свързват и ръководят.

Сега, когато разбирате какво наистина не е наред, можете да работите с терапевт, за да излекувате детската си травма. Вие можете да подобрите връзката си с храната. Вие можете да спрете да се чувствате виновни и слаби, да спрете да пренебрегвате себе си, да спрете да се обръщате към незабавното удовлетроение и да започнете да търсите други смислени, здравословни форми на успокоение. Вие можете да се храните, когато сте гладни, и да спрете да го правите, когато сте сити. И знайте едно със сигурност - вие заслужавате да бъдете здрави и щастливи.