Емпатичният мозък: силата на връзката между хората

от 19 юли 2018г., обновено на 05 апр 2021г.

Емпатичният мозък ни помага да осъзнаваме емоциите и нуждите на хората около нас. Той е еволюционният резултат от нашата социализация, връзката, която ни свързва с другите, за да можем да живеем в хармония. Това осъзнаване ни позволява да разрешаваме конфликти и да гарантираме оцеляването си.

Емпатията е (или трябва да бъде) способността, която гарантира нашето благополучие

Казваме "трябва да бъде" по много конкретна причина. Повечето от нас знаят, че емпатията не гарантира хуманни действия. Хората са в състояние да прочетат емоциите на околните и това е наистина чудесно. Можем да кажем кой страда, кой се страхува, тревожи, негодува... Поставянето в обувките на някой друг обаче не води непременно до следващата стъпка. Ние невинаги се опитваме да помогнем.

Известният невролог Кристиан Кайзерс (от Холандския институт за невронауки) е на мнение, че все още не знаем много за това, което наричаме емпатичен мозък. След откриването на огледалните неврони в края на 90-те повярвахме за миг, че хората са стигнали нов етап на еволюцията. Въпреки това, поведението ни продължава да бъде силно индивидуално. Емпатията ни кара да се свързваме с другите и да чувстваме емоциите им като свои собствени. Това ни дава неимоверна сила и въпреки че сме наясно с нея, ние не използваме пълния й потенциал. Както някои учени посочват, липсва истински ангажимент към съпричастността. Не е достатъчно да го почувствате, трябва да го използвате. Нека да разгледаме по-отблизо тази идея.

Емпатичният мозък и неговата цел

Хосе Ортега и Гасет казва: „Без други хора, без "другия" човешките същества няма да могат да съществуват, нито пък да разберат концепцията за обществото. Когато общува, човек се поставя на мястото на събеседника си, но същевременно е неговата противоположност. Тази идея, която изглежда като игра на думи, създава реалност, която надхвърля философията. Това е понятие, което обхваща и психологията, и неврологията.

Огледалните неврони, точно както казва д-р Кайзерс, представляват нашата идея за цивилизация. Те правят възможно осъзнаването на другия, този друг човек, който наблюдавам и имитирам. Този друг човек, в който виждам отражение на себе си. Емпатичният мозък ни позволява не само да разберем гледната точка на човека до нас. Също така ни помага да предвидим намеренията или нуждите му. Това е така, защото виждаме себе си отразени в другите. За нашите мозъци "другите" са продължение на самите нас.

Може би се питате каква е истинската цел на съпричастността. Не съществува категоричен отговор на този въпрос. Знаем, че съпричастността е способността, която ни позволява да се свързваме с други хора по един важен начин. Въпреки това според някои поведенчески невролози целта на емпатията невинаги е благополучието на другите. Човешките същества невинаги се стремят да помагат или да предприемат хуманни действия. Това е така, защото емпатията не е синоним на съчувствие - в много социални ситуации тя често се дължи на различни интереси.

Умението ни да виждаме нещата от гледна точка на другите е толкова огромна сила. Да виждаш света през очите на другите хора е мощно оръжие. Това означава, че можете да създадете много подробни мисловни карти, които винаги да ви подсказват, че човекът до вас например има лоши намерения. Нещо повече, дори можем да предвиждаме реакциите на други хора. Можем да използваме слабите им страни в наша полза и да манипулираме хората. Ние имаме способността да си играем с емоциите на другите, за да постигнем целите си.

Насърчаване на развитието на емпатията

Д-р Вилаянур Рамачандран ни напомня, че огледалните неврони означават, че нашият вид е направил невероятен генетичен скок. Вярно е, и животните имат емпатични способности, но въпреки това при хората тези специализирани клетки са осъществили невероятен напредък. Те предпочитат генезиса на културата, обществото и цивилизацията.

Нашето съзнание расте, нашите мисли стават по-абстрактни, а начинът, по който се свързваме един с друг става по-сложен. Жестоко и насилствено понякога, да, но също така и много по-човешки. Ориентирани сме към насърчаване на благосъстоянието, реда и равновесието. Емпатичният мозък е същността на нашите социални взаимоотношения и нашето учене, той ни позволява да се движим в подходящата посока, малко по малко.

Както посочихме по-горе, емпатията невинаги означава действие. Всеки човек показва различни нива на съпричастност. Огледалните неврони не работят еднакво при хората. Всичко зависи от социалните взаимодействия и способността за решаване на проблеми, от това колко добре се разбирате с другите. Всъщност според някои учени огледалните неврони се развиват и така силата им ще напредва с всяко поколение.

Кой знае, може би някой ден тези неврони ще ни помогнат да постигнем истински мир. Може би те ще ни помогнат да създадем едно по-хармонично, балансирано и уважаващо общество.