Огледални неврони и емпатия: Чудото на свързващите механизми

Вярно е, че да знаем повече за огледалните неврони и емпатията ни помага да се опознаем по-добре. Грешка е обаче да се смята, че те единствени определят нашата човечност. Това, което сме днес, е резултат от безброй процеси и въпреки че емпатията улеснява нашата социална и културна еволюция, тя не е единственият определящ фактор.

Нека да е ясно, че когато става въпрос за тези области на невронауката, все още има някои митове, които е необходимо да бъдат отхвърлени. Не е вярно, например, че жените имат повече огледални неврони, отколкото мъжете – те са около 20 процента и при двата пола. Също така, няма убедителни доказателства на твърдението, че хората с нарушения от аутистичния спектър имат дисфункционални огледални неврони, нито че им липсва съпричастност.

Всъщност истинският проблем е когнитивен, особено в "теорията на ума", където човек може да извлече информация, да направи символичен анализ и да предприеме стъпки, съответстващи на стимула.

За да разберем малко по-добре тези процеси, нека да разгледаме повече информация за това, което науката е открила за огледалните неврони и съпричастността. Тези данни не са добре известни и е важно да имаме това предвид.

Емпатията не би могла да съществува без движение - без нашите действия, жестове и пози. Противно на това, което можем да мислим, огледалните неврони не са специфичен тип неврони. Всъщност те са клетки на пирамидата, свързани с движението. Те обаче са уникални, защото се активират не само от своето собствено движение, но и когато наблюдаваме това на другите.

Откритието е на д-р Джакомо Ризолати, италиански неврофизиолог и професор в Университета в Парма. През 90-те години той изследва движенията на маймуните и открива, че когато една маймуна се пресяга да хване банан, а друга я наблюдава, в мозъка и на двете се активират едни и същи невронни връзки, които отговарят за конкретното действие. И така се прави революционното откритие на така наречените “огледални неврони”. Впоследствие огледални невронни вериги са открити и в много други области на мозъка - например в дяловете, отговарящи за емоциите и за болката, които ни помагат да разберем емоцията или намерението на човека до нас от пръв поглед, без дори да анализираме.

Огледалните неврони ни позволяват да симпатизираме на хората, които ни заобикалят. Те са мостът, който ни свързва и държи заедно. Това на свой ред позволява да се случат три много важни процеса:

• Да можем да узнаем и да разберем какво чувства или преживява човекът пред нас (когнитивен компонент).

• да усетим чувствата му (емоционален компонент).

• да отговорим на чувствата със съпричастност.

Това оформя социалното поведение, от което се нуждаем, за да продължим напред в групата. От друга страна, има интересна идея, предложена от Пол Блум, психолог в университета на Йейл. В много от статиите си той твърди, че в момента емпатията не ни служи изобщо. Зад това поразително изявление се крие очевидна реалност.

Достигнали сме точка, в която всички сме способни да усещаме, виждаме и възприемаме това, което другите чувстват - дори по телевизията, но до такава степен сме свикнали с това, че оставаме безпристрастни.

Ние сме нормализирали страданието на другите. Ние сме толкова потопени в собствените си малки светове, че не излизаме от нашия балон. Затова професор Питър Сингър ни призовава да бъдем "ефективни и активни алтруисти".

Огледалните неврони и емпатия съставят стандартното програмиране на мозъците ни. Това е като операционна система за компютър - тя идва с компютъра, но трябва да се научим как да я използваме ефективно, за да се възползваме напълно от нейния потенциал.

Огледални неврони и емпатия: как практически прилагаме всичко това?

Трябва да се научим да гледаме на другите без предразсъдъци. Целта не е да се ограничим до усещането само на това, което другите чувстват. Трябва да схванем тяхната реалност, като запазим своята собствена. По този начин можем да им помогнем ефективно и да ги подкрепим.

В края на краищата самото чувство е напълно безполезно, ако не е придружено с действия. Човешкият вид е стигнал до този момент от своята еволюция именно благодарение на активността. Следователно, истинската цел на огледалните неврони и емпатията е да изградим работеща връзка с обществото, същността ни и всичко, което ни заобикаля.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: exploringyourmind.com