Защо е по-лесно да вземаме решения за другите

Някога питали ли сте се защо е толкова лесно да видите правилното разрешение на чуждите проблеми, но не и на вашите собствени? Без значение дали става въпрос за нова работа, избор на жилище или цвят на косата, изглежда, че когато става въпрос за колебанията на приятели, роднини или колеги, ние виждаме ясно най-доброто решение. Когато обаче сме изправени пред собствените си съмнения и страхове, ние често се затрудняваме при правенето на избор.

Евън Полнам (Evan Polman) – доцент по маркетинг в Университета Уисконсин-Мадисън – се опитва да отговори на тези въпроси в своите научни проучвания. Американският изследовател се опитва да разбере защо хората възприемат различна нагласа, когато трябват да избират за другите: техният авантюристичен и смел начин на мислене силно контрастира на по-предпазливия начин на мислене, който прилагат, когато става въпрос за техните собствени избори.

През 2018 г. Евън Полман и неговите колеги (Yi Liua, Yong fang Liu & Jiangli Jiao) публикуват резултатите от последния си експеримент в научния журнал Organizational Behavior and Human Decision Processes. Целта на изследването е да се установят процесите, свързани с вземането на решения, и количеството на информация, която се обработва, когато преценяваме различните опции за себе си и за другите. Чрез своя експеримент учените се опитват да разберат дали хората вземат предвид повече информация, когато решават вместо някой друг.

За да отговорят на този въпрос, изследователите предприемат 8 отделни експеримента, в които участват повече от хиляда мъже и жени. Посредством редица рандомизирани тестове на участниците са представени списъци с ресторанти, позиции за работа или профили за запознанства. Всяко едно описание съдържа подробна информация за даденото място, длъжност или профил, като участниците трябва да направят избор за себе си или за някой друг.

Изследователите достигат до две успешни заключения. Мъжете и жените, които вземат участие в експериментите, вземат различни решения, когато става въпрос за тях самите и когато трябва да правят избор за друг човек. Също така процесът на вземане на решение се различава значително – когато участниците трябва да избират за себе си, те се фокусират много повече върху детайлите (начин на мислене, който учените назовават предпазлива нагласа). Това означава, че когато мъжете и жените от експериментите правят избор, касаещ тях самите, те са много по-резервирани, целенасочени и избягват да поемат рискове.

Когато обаче идва ред да решават за другите, участниците си позволяват да анализират много повече варианти. Мъжете и жените от проучването са като цяло по-смели – те предприемат начин на мислене, който изследователите наричат авантюристична нагласа. С други думи, участниците приоритизират новостта и непознатото пред детайлния анализ на наличните избори.

Заключенията на изследователите съвпадат с резултатите от предишно проучване на Евън Полнам и неговия колега Кайл Емих (Kyle Emich) от Университета Делауеър, публикувано през 2011 г. в научния журнал Personality and Social Psychology Bulletin. Тогава учените откриват, че хората като цяло са по-креативни, когато трябват да решават чуждите проблеми. Участниците акумулират по-голям брой идеи, тъй като не изпитват притеснение и не се замислят относно предложенията си.

Според Евън Полнам и неговите колеги (Yi Liua, Yong fang Liu & Jiangli Jiao) резултатите от мащабното проучване от 2018 г. всъщност не са толкова изненадващи. Спомнете си за всички онези моменти, когато сте обмисляли да поискате увеличение на заплатата. Вие сте осъзнавали ясно, че високото качество на труда ви и незаменимият принос за компанията заслужават да бъдат възнаградени. Само че най-вероятно не сте имали достатъчно смелост, за да попитате началника си за така желаното увеличение на заплатата (имали сте предпазлива нагласа). В същото време обаче вие самите сигурно често сте оказвали подкрепа на свои близки и приятели, когато те самите са се намирали в сходна ситуация (приложили сте авантюристична нагласа).

Когато хората съветват другите как да постъпят, те често успяват да намерят множество решения на проблемните ситуации, които са значително по-оптимистични и ориентирани към предприемане на действия. Допълнително, индивидите се фокусират много повече върху позитивната информация и си представят повече благоприятни последици. Същевременно хората, които обмислят изборите, касаещи ги пряко, имат склонността да премислят всевъзможните начини, по които ситуацията може да се обърка, което неизменно води до колебания.

Също така можем да използваме стратегии за разграничаване, като си представим, че някой друг трябва да вземе решението вместо нас. Придобиването на нова ментална нагласа може да се постигне сравнително лесно, като си представим как известни личности (например Илон Мъск или Опра Уинфри) биха постъпили в дадената ситуация.

Вероятно най-лесното решение е просто да предоставим нашия избор на някой друг. Благодарение на стремглаво увеличаващия се брой фирми и мобилни приложения, ние можем да се допитаме до мнението на експерти или да предложим нашето собствено. В днешно време дори е възможно да позволим на непознати да изберат вместо нас каква храна да консумираме, какви книги да четем или как да обзаведем дома си.

Редактор: Нора Маркова
Източник: hbr.org
Снимки: unsplash.com