Защо някои от нас винаги избират нарцисист за интимен партньор

Ако вече сме срещали или сме били влюбени в човек, който отговаря на критериите за нарцистично личностно разстройство (НЛР), със сигурност знаем какви особености притежава той, въпреки че изглежда толкова чаровен.

Етикети като „биполярен“ или „страдащ от маниакална депресия“ се слагат с лека ръка, но да наречем наш близък или партньора си „нарцисист“ е трудно. Когато той твърди уверено, че ни обича, но в същото време упражнява насилие над нас, сме склонни да оправдаем държанието му. Казваме си: „Просто си има проблеми. Ако искам връзката ни да просъществува, трябва да изтърпя това.“

Връзка с нарцисист – особености и предизвикателства

Жертвата на нарцисиста се чувства омаяна от него, някак омагьосана. Блаженството обаче отстъпва място на шока и страха, когато той я хвърли безмилостно в дълбоките студени води, без спасителен пояс, показвайки истинската си същност. И така ден след ден, докато загуби своята идентичност. Обектът на интереса му осъзнава в какъв кошмар е живял едва когато се спаси и погледне на живота си отстрани. Тогава вижда истинското лице на нарцисиста до себе си – липсата на емпатия, неспособността да гради приятелства, стремежа към упражняване на контрол, газлайтинга. Той упражнява емоционален, психически и дори физически тормоз върху партньора, след което изглежда истински разкаян.

За съжаление, човекът с НЛР не може да види причините за своето поведение и не осъзнава до какво води то, което му пречи да потърси помощ. В повечето случаи той не може да си представи, че е нарцисист и това е част от проблема.

Всеки, който е избрал да гради взаимоотношения с такъв човек, има своите причини да го прави, въпреки че според околните вероятно постъпва глупаво и неразумно. Истината е, че не избираме кога и в кого да се влюбим, а когато забележим, че нещо не е както трябва, е трудно да сложим край. Дори самоуважението съдържа елементи на нарцисизъм, който може да бъде полезен, ако е в умерени дози.

С какво нарцисистът привлича своите жертви?

Откритият нарцисист, който иска да бъде забелязан и се стреми към грандиозност, умее много добре да оплита в своите любовни мрежи. Той е очарователен, харизматичен, но и манипулативен. Това обаче не отблъсква обекта на неговия интерес, напротив привлича го по някакъв необясним начин. Ухажорът нарцисист омайва с думи, флиртът му е различен и предизвикателен. С него никога не е скучно. Жертвата му се чувства специална, избрана измежду всички останали. Целта на нарцисиста е да поддържа еуфорията, която тя изпитва, защото така поддържа и близостта си с нея. Вълнението на партньора му може да трае дълго. Дори когато страдащият от НЛР не проявява интерес към неща, които би трябвало да го вълнуват, другият е склонен да пренебрегне този факт, от страх, че може да „убие“ тръпката.

Ролята на моделите от детството

Важна роля тук играят моделите, които следваме. Според експерти хората, които избират да поддържат отношения с нарцисист, го правят на подсъзнателно ниво. Ако имаме дългогодишен партньор с НЛР, това означава, че ние самите сме го допуснали близо до себе си, макар и неволно. Ние сме избрали да понасяме стоически болката, която той ни причинява. И най-умелият нарцисист не би могъл да ни внуши, че сме незначителни и безполезни, ако не сме му дали свободата да постъпва с нас както реши.

>>> Защо раздялата с нарцисист е толкова трудна

Без значение дали сме жертвата или насилникът с НЛР, първите хора в живота ни, които влияят върху нашите възприятия и схващания за света и взаимоотношенията, са родителите. Нека се върнем назад в детството и потърсим възможните причини за необяснимото ни привличане към партньор нарцисист или за манипулативното ни поведение (ако ние страдаме от НЛР). Възможно е непрекъснато да сме търсили начин да угодим на родителите си, за да ни харесват. Този наш стремеж може би ни е научил винаги да се нагаждаме и адаптираме, с една-единствена цел – да бъдем обичани и приемани. Човек е устроен така, че да приема любовта, която смята, че заслужава.

Майките с по-консервативни разбирания често учат дъщерите си да не обръщат внимание на недостатъците на партньора си. Според тях от жената се очаква да демонстрира известна степен на покорство и да приема с усмивка грубото държание на съпруга си. В миналото жените не са анализирали или подлагали на съмнение деянията на своя избраник, но днес те имат повече свобода и могат да избират как да живеят.

Допълващи се страни

Хората, които искат да се харесат на околните, са ръководени от чувството си на незаменимост. Те изпитват силна „потребност да бъдат потребни“ някому и затова са привлечени от нарцисиста, както и той от тях. Двамата партньори се допълват взаимно – единият обича безусловно, а другият иска цялото внимание да е съсредоточено върху него. Ако сме състрадателни, може би историята за тежкото детство или предишния неуспешен брак на любимия ще ни разтърси емоционално и ще се почувстваме като негов спасител. Чувството е прекрасно наистина, защото удовлетворява потребността ни да сме нужни. То обаче трае кратко.

Ако сме наивни, трудно ще забележим какво се случва във връзката ни с партньор нарцисист. Възможно е да гледаме на отдадеността си към човека, който ни наранява и унижава, като на доказателство за нашата лоялност и стабилна подкрепа. Всъщност тя е доказателство, че сме зависими.

Как да преодолеем силното си влечение към нарцистичните хора?

Първата крачка е да осъзнаем, че никога не бихме могли да убедим партньора нарцисист, че страда от личностно разстройство и то е причина за проблемните му отношения. Всеки наш опит да обсъждаме личността му ще завърши с провал.

След това е добре да си припомним какви сме били, преди да срещнем този човек, който така убедително ни е накарал да повярваме, че без него сме жалки и посредствени.

Изборът на терапевт е следващата важна крачка. Ако сме готови да анализираме миналото и настоящето, рано или късно ще намерим отговорите, които търсим. Тогава ще открием какво ни пречи да изберем подходящ партньор.

Да спрем да следваме този вреден модел на поведение би било едно от най-хубавите неща, които можем да направим за себе си. Не е изключено да останем сами за дълго време, но и в собствената си компания бихме се чувствали добре, нали?