Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения За необходимостта да идеализираме, за да обичаме

За необходимостта да идеализираме, за да обичаме

За необходимостта да идеализираме, за да обичаме - изображение
Когато се влюбим, идеализирането на човека до нас е не само неизбежно, то е необходимо. Това неконтролируемо и страстно състояние, което настъпва с особена интензивност, се основава на специалния начин, по който виждаме човека, в когото сме влюбени.

Онзи специален поглед, който често ни оставя в страхопочитание. Всяка положителна черта у другия се усилва по преувеличен начин. Също така, всяка отрицателна черта се намалява, пренебрегва или дори се разглежда като очарователна.

Процесът на идеализация има определена продължителност, тъй като е неизбежно първоначалната интензивност да намалява с времето. Не е възможно да се поддържа това състояние, тъй като то ни засяга във всеки аспект от живота. То понижава нивата на концентрация и внимание, тъй като цялата наша енергия е насочена към любимия човек.

Биохимичният процес на идеализация

По време на това увлечение протича биохимичен процес в нашия изменен мозък, подобен на пристрастяването. Ето защо това състояние често се сравнява с употребата на наркотици и е подобно на лудостта.

Когато сме влюбени, количествата на химичните вещества като норепинефрин и допамин се променят. Също така се увеличава производството на фенилетиламин, невротрансмитер, който провокира по-висока степен на възбуда. Той причинява повишен сърдечен ритъм, изчервяване и безсъние.

Фенилетиламинът се генерира и чрез някои храни като шоколада. Ето защо тези храни могат леко да облекчат чувството на безпокойство, породено от липсата на любимия човек. В състояние на идеализация, някои симптоми могат да представляват:

  • Сърцебиене, тръпки и вълнение в стомаха (което наричаме пеперуди).
  • Силна нервна възбуда, зачервяване, студена пот и увеличаване на зеницата.
  • Промяна в миризмата на тялото, парализиращ страх и физическа нужда от присъствието на вашият значим друг.

Сред психологическите симптоми се открояват следните:

  • Фокус върху любимия човек, зависимост и загубата на собствената идентичност.
  • Желание за сливане, идеализация и редуващи се състояния на еуфория и депресия.

Фантазният период на идеализация

Фантазията настъпва наред с идеализацията — всяка частичка от другия човек изглежда страхотно. Ние създаваме необикновено същество, играейки си с личните му характеристики, но също добавяйки аспекти, за които жадуваме.

- О, любимия! Заключението, което можете да направите за себе си, е следното: представяте си, че всеки, който погледне любимия ви човек, го намира за толкова красив, колкото и вие.”- Ibn Arabi

Ние фантазираме за любимия по всяко време. Виждаме го навсякъде и го чувстваме като част от себе си. Именно в този период можем дори да изпитваме халюцинации.

Фантазиите, които имаме, се въртят около идеала, който сме създали за онова, което предполага романтичната връзка. В зависимост от това как преживяваме любовта, ние ще търсим определен тип човек/някого, който се доближава до този идеал. Например, невъзможна любов, болезнена любов, любов, основана на конфликти, страстна любов, трагична любов, „перфектна” любов и т.н.

Поддържане на контакт с реалността

Процесът на идеализиране на човека, който обичаме, може да продължи известно време. Когато този период свърши, връзката може да приключи или да се трансформира. Това е нещо, което зависи преди всичко от това колко различна е реалността от очакванията, които сме имали. Ако човекът, който сме идеализирали, изобщо не отговаря на нашия идеал, връзката вероятно няма да стигне много далеч.

Този сблъсък с реалността може да бъде фрустриращ и трагичен, след края на фантазията, която сме построили по време на това състояние на увлечение. Връщането към реалността е стъпалото, на което нашата любов се превръща в зряла любов. Този преход потвърждава, че сме с човека, с когото наистина искаме да бъдем и да споделим живота си.

Любовта е възможна единствено, когато двама души общуват помежду си от същността на своето съществуване; когато всеки от тях изживява своята същност. Човешката реалност може да бъде открита само в рамките на този същностен опит — в него лежи животът. Това е мястото, където можете да намерите фундамента на любовта.

Преживявана по този начин, любовта е постоянно предизвикателство, а не място за почивка. Тя е постоянно движение, растеж и съвместна работа. По този начин, независимо дали е налице хармония или конфликт, радост или щастие, на първо място стои един фундаментален факт — две същества преживяват себе си и един друг от същността на своето съществуване.

„Има само едно доказателство за съществуването на любовта: дълбочината на връзката, жизнеността и силата на всеки от замесените; любовта се разпознава по такива плодове." — Ерих Фром

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: bustle.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлЛюбопитноПсихологияАнкетиЗдравни съветиСнимкиНовиниИстория