Цветовете работят за развитието на детската психика

Цветовата гама около нас има пряко влияние над психоемоционалното ни състояние. Най-вероятно сте усещали неудобството да чакате в стерилно бяла стая или да присвивате очи срещу яркочервен чадър.

Интересен факт е, че според учените червеното може да окаже пряко влияние на тялото ви и да ви накара да се чувствате по-топло. Жълтото насърчава, дава усещане, че ще се справите. Оранжевото подпомага опитите за общуване. Сивото дава усещане за чистота и акуратност. Виолетовото прави хората по-тревожни. Различните нюанси на синьо могат да ви успокоят или да намалят сърдечната честота. Черното предизвиква човека да е по-внимателен и да намали броя на грешките. Бяло и зелено са цветове, за които се смята, че нямат пряко въздействие върху психичните процеси.

Как е проучвано влиянието на цветовете над психиката

Баща на изследванията “цвят — психика” е швейцарецът Макс Люшер, който дълги години е изследва връзката между емоционалното състояние на човека и колорита. В последствие много учени и психолози са полагат усилия да открият не само връзката между характера на индивида и предпочитания от него нюанс, а и прякото влияние на цветовата гама с емоционалното състояние на наблюдаващите я хора. Проучванията доказват, че по-възрастните и децата предпочитат по-ярките и светли цветове.

Склонните към раздразнителност и бърза реакция хора не трябва да се обграждат с оранжево и червено. Дори е препоръчително синьо и лилаво, да са техните основни обкръжения.
Срамежливите, трудно контактни се нуждаят от оранжев и жълт нюанс, с цел да се компенсира мълчаливостта им.

Как използваме цветовете за децата

Учителите, родителите, специалистите знаят с какво дете работят. Характеристиките на малчугана сами казват от какво има нужда. Влиянието се извършва косвено с поставяне на цветови петна в интериора. Дали ще е перде, картина, играчки или нещо друго избрано от вас, е индивидуален подход, стига да се съобразите с влиянието му над наблюдателя.
При децата трябва да внимаваме повече. Заобикалящата среда трябва да е хармонично изпълнена с цветове, като внимаваме в ранна възраст да не ги заобикаляме с тъмни такива, защото ще понижат емоционалния им тонус, могат да засегнат дори познавателните процеси и паметта. Тъмните цветове поглъщат твърде много от светлината и напрягат очния нерв, който пък влияе на цялостното им състояние.

Синьото може да облекчи стреса на детето и да облекчи главоболие, но не трябва да боядисваме северни стаи сини, защото ще създават усещане за студенина и неприветливост в обитателите им.
Зелените нюанси ще подпомогнат стабилното развитие на нервната система, тъй като не напрягат очите. Ако са в комбинация със сини (около източниците на светлина) оставят в малчугана усещане за широко пространство и свобода на погледа.
Когато детето е апатично или затворено, е добре да се влияе от оранжеви и жълти нюанси.
Не трябва да забравяме, че детската психика е незряла и ако малчуганът изпитва непряко дразнене от цветовете, може да не го съзнае, така че се налага да следим реакциите и поведението му.

Влиянието на гамата над детето не е начин да променим изцяло поведението му, но може да е косвен подтик за развитие, който да е полезен.

По статията работи: Станислава Тонева
Снимка: yelp.com

Още по темата:

• Защо е важно познаването на цветове и форми за развитието на децата и как да им помогнете
• Защо децата обичат да гледат един и същи филм отново и отново
• Социално и емоционално развитие в ранното детство
• Интелектуалното развитие на децата според Жан Пиаже