Как действа обратната психология

Има добри новини за разочарованите родители, които се опитват да накарат децата да си изядат зеленчуците, да си легнат навреме или да почистят стаята си. Обратната психология има ефект.

Вероятно (макар и несъзнателно) сте я прилагали многократно. Хората я използват, когато искат околните да направят нещо, но са сигурни в отрицателния отговор, дори при изключително ласкаво поднасяне на въпроса си. Обратната психология е вид манипулация, която мами човек да извърши действие, като поставя пред него заявление да направи точно обратното.

Много неща свързват обратната психология с децата. Според д-р Жанет Реймънд (лицензиран терапевт от Лос Анджелис) подобни методи сработват, защото личността има нужда да демонстрира независимост. „Повече жар получавате, ако мислите, че сте направили нещо по своя собствена воля, отколкото, защото сте били принудени, заплашени, засрамени или се страхувате да не загубите отношението, което го изисква.“

Обратната психология е част от феномен на психологията, наречен "реактивно действие", казва Джеф Грийнбърг, професор по социална психология в Университета в Аризона. Реймънд пък го нарича парадоксална интервенция и обяснява, че популярното име „обратна психология“ е плод на медийно популяризиране.
Странно е, че има терапевти, които го прилагат (поради етичния конфликт, който възниква), но са описани интервенции, в които психологът предлага на клиента да се ангажира с поведението, което се опитва да премахне. Ако терапевтираният се опитва да контролира навика си да отлага, неговият съветник може да му каже да прекарва един час дневно в отлагане. Идеята е, че това ще подпомогне клиента да се съсредоточи върху поведението и причините му и ще позволи да види, че това поведение е доброволно и следователно контролируемо.

Грийнбърг обяснява, че идеята за подобна реактивност е в дълбоката мотивация на хората да защитават свободите си. Когато смятат, че тяхната свобода е застрашена – например щом мислят, че някой отнема способността им да направят свой, личен избор, тогава те реагират срещу заплахата. Така хората се чувстват раздразнени, дори гневни и отбранителни, следователно опитват да отговорят на опасението, което изпитват.

Иначе казано — обратната психология се възползва от съпротивата на човека.
Да използвате обратна психология може и да е ефективно, но всъщност застрашава възприятията за свобода на личността, върху която упражнявате метода. Заплашването на независимостта я прави все по-привлекателна и това носи своите последствия.

Вземете например малко дете, което няма да си изяде зеленчуците. Когато родителят казва: "Не може да ядеш краставиците", внезапно яденето става по-привлекателно за детето, разказва Грийнбърг. Така, въпреки че детето никога не е искало да приема храната се чувства свободно да избере. Извоюването на свободата може да направи зеленчуците много по-привлекателни.

Условната ефективност на обратната психология изисква лицето, на което се прилага, да е високореактвино към нея. Ако човек не е склонен към реакция по принцип, то тя няма как да носи ефект. По-раздразнителните, упорити и емоционални хора са по-склонни да се поддадат на подобно влияние – казва Грийнбърг. Тези, които са по-приветливи, отговарящи на изискванията и слабо реактивни, проявяват по-ниска склонност. Според учения съществуват и ограничени доказателства, че мъжете са по-слабо засегнати от жените, що се отнася до реактивността на подобни въздействия.

Ако става дума за малко дете, което просто отказва да изяде полезната част от вечерята, психолозите отбелязват, че в детството има фази, които правят децата силно податливи на обратната психология. Децата между 2 г. и 4 г. са характерни с висока емоционалност и готовност за бунт, така че има вероятност подобна техника да даде резултати. Колкото по-близо са до 4-тата година, толкова по-добре са социализирани децата и е по-малко вероятно да се поддадат на манипулацията.

Другият класически пример е юношеството. Според Грийнбърг, докато тийнейджърите се бунтуват срещу родителския авторитет са податливи на подобни методи за управление. Всеки знае, че това е период, в който възрастните казват нещо, а тийнейджърът усеща неистово желание да направи точно обратното, с цел да свали авторитета от пиедестала му.
Едно от нещата, които родителите трябва да помнят, е че децата, отглеждани с подобни методи, може да не осъзнаят случващото се с тях и като възрастни да се поддават по-лесно на подобни манипулации, дори те да не са добронамерени.

Грийнбърг подчертава, че опитите за използване на обратна психология при зрели хора могат да имат отрицателни резултати. Възрастен, осъзнаващ случващото се, ще реагира срещу практиката да бъде мамен и това ще донесе своите негативи. Няма причина, която да упомене, че обратната психология не действа в зрелостта, но е наложително да бъде много фино поднесена.

Дали и как бихте използвали метода ваш е личен избор, но е добре да помислите за последствията, които той носи със себе си. Възможните разрив в отношенията, усещане за накърнена свобода и липсата на щит срещу манипулации в околните трябва да се вземат предвид и да се обмислят.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници: science.howstuffworks.com; livescience.com
Снимки: shutterstock.co; motherjones.com; sbs.com.au

Още по темата:

• Методите, използвани от отровните личности, за да ни манипулират
• 8 психологически трика, използвани от ресторантите
• 5 изненадващи начина да разберете, че ви лъжат — част 1
• Правилата на успешната заблуда