Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Кои са различните стилове на привързване – част 2

Кои са различните стилове на привързване – част 2

Кои са различните стилове на привързване – част 2 - изображение

Въпреки че не можем да кажем, че ранните стилове на привързване са идентични с романтичното привързване като възрастни, изследванията показват, че те могат да помогнат да се предвидят модели на поведение в зряла възраст.

Нека ги изброим.

Характеристики на сигурния (здрав) стил на привързване:

Като деца те:

  • Могат да се отделят от родителя
  • Търсят успокояване от родителите, когато са уплашени
  • Посрещат завръщането на родителите с положителни емоции
  • Предпочитат родителите пред непознатите

Като възрастни те:

  • Имат доверени трайни взаимоотношения
  • Склонни са да притежават добро самочувствие
  • Чувстват се удобно да споделят чувствата си с партньори и приятели
  • Търсят социална подкрепа

Децата, които са здраво привързани, обикновено са видимо разстроени, когато техните обгрижващи възрастни напускат помещението и се радват, когато те се завръщат. Когато са уплашени, тези деца търсят утеха от родителя или от обгрижващия възрастен. Контактът, иницииран от родителя, е лесно приет от здраво привързаните деца и те отчитат завръщането на родителя с положително поведение. Докато тези деца могат да бъдат утешени до известна степен от други хора в отсъствието на родителя или настойника, те очевидно предпочитат родителите пред непознатите.

Родителите на здраво привързаните деца са склонни да играят повече с тях. Освен това тези родители реагират по-бързо на нуждите им и по принцип имат по-добра реакция към децата си, отколкото родителите на несигурни деца. Изследванията показват, че децата, които са здраво привързани, са по-съпричастни по време на по-късните етапи на детството. Тези деца се описват като по-малко разрушителни, по-малко агресивни и по-зрели от децата с амбивалентен или избягващ стил на привързване.

Докато оформянето на здраво привързване към обгрижващите е нормално и очаквано, както отбелязват Хазан и Шевър, то невинаги се случва. Изследователите откриват редица фактори, които допринасят за развитието (или липсата му) на сигурна привързаност, особено реакцията на майката към потребностите на бебето й през първата година от живота му. Майки, които отговарят несъгласувано или се намесват в детските дейности, са склонни да възпитават бебета, които изследват по-малко света около тях, плачат повече и са по-тревожни. Майките, които постоянно отхвърлят или игнорират нуждите на бебето си, отглеждат деца, които се опитват да избягват контакт.

Като възрастни, здраво привързаните са склонни да имат доверие и създават дългосрочни взаимоотношения. Други ключови характеристики на здраво привързаните включват високо самочувствие, наслада от интимни взаимоотношения, търсене на социална подкрепа и способност за споделяне на чувства с останалите.

В едно проучване учените откриват, че жените със здрав стил на привързаност имат по-положителни чувства в своите романтични взаимоотношения, отколкото жените с несигурни стилове на привързаност.

Колко хора могат да се класифицират като сигурно привързани? В класическо проучване на Хазан и Шевър 56% от респондентите се идентифицират като сигурни, 25% като избягващи, а 19 % – амбивалентни/тревожни.

Характеристики на хората с амбивалентен стил на привързване

Като деца те:

  • Могат да са предпазливи сред непознати
  • Изключително притеснени са, когато родителите ги оставят сами
  • Не изглеждат утешени, когато родителите се завърнат

Като възрастни те:

  • Имат затруднения в сближаването с останалите
  • Тревожат се, че техният партньор не ги обича
  • Много трудно приключват взаимоотношения

Децата с амбивалентен стил на привързване са склонни да проявяват изключителна подозрителност към непознати. Тези деца демонстрират значително страдание, когато са отделени от родителя или обгрижващия, но не изглеждат успокоени или утешени от завръщането му. В някои случаи детето може пасивно да отхвърли родителя, като откаже да бъде утешено или открито да покаже директна агресия към него.

Според Касиди и Берлин, амбивалентното привързване е сравнително необичайно, като само 7 до 15% от бебетата в САЩ демонстрират този стил на привързване. В прегледа на литературата по въпроса Касиди и Берлин установяват още, че изследванията последователно свързват амбивалентното несигурно привързване със слабото присъствие на майката. В последствие учителите често описват тези деца като прилепнали и прекалено зависими.

Като възрастни, хората с амбивалентен стил на привързване често се чувстват нежелани от другите и се притесняват, че техният партньор не споделя чувствата им. Това води до чести разпадания на отношенията, обикновено защото връзката е студена и отдалечена. Тези хора се чувстват особено разстроени след края на връзката. Касиди и Берлин описват друг патологичен модел, при който амбивалентно привързаните възрастни се придържат към малките деца като източник на сигурност.

Характеристики на избягващия стил на привързване

Като деца те:

  • Може да избягват родителите си
  • Не търсят много контакт или уют от родителите
  • Показват малко или никакво предпочитание към родителите пред непознати

Като възрастни те:

  • Може да имат проблеми с интимността
  • Инвестират малко емоции в социалните и романтичните отношения
  • Не желаят или не могат да споделят мисли или чувства с другите

Децата с избягващ стил на привързване са склонни да избягват родителите и обгрижващите възрастни. Това избягване често става особено изразено след период на отсъствие. Тези деца може да не отхвърлят вниманието на родителя, но нито търсят утеха, нито контакт. Те не показват предпочитание към родителя пред непознат.

Като възрастни те обикновено изпитват затруднения с интимността и близките си взаимоотношения. Тези индивиди не инвестират много емоции в отношенията си и изпитват леки вълнения, когато връзката приключи.

Те често избягват интимност, като използват оправдания (като дълги работни часове) или могат да фантазират за други хора по време на секс. Изследванията също така показват, че възрастните с избягващ стил на привързване са по-склонни да имат случайни сексуални контакти. Други общи характеристики включват невъзможност да поддържат партньора си по време на стресови периоди и неспособност за споделяне на чувства, мисли и емоции с партньорите. 

Характеристики на несигурния стил на привързване

На възраст от 1 годинка те:

  • Показват микс от избягващо и устойчиво поведение
  • Могат да изглеждат замаяни, объркани или притеснени

На възраст от 6 годинки те:

  • Могат да поемат родителска роля
  • Някои деца могат да действат като родител по отношение на родителя

Децата с дезорганизиран и несигурен стил на привързване показват липса на ясна привързаност. Действията и отговорите им на лицата, които се грижат за тях, често са смесица от различни стилове на поведение, включително избягване или съпротива. Тези деца се описват като проявяващи замаяно поведение, понякога изглеждат объркани или притеснени в присъствието на обгрижващия възрастен.

Майн и Соломон приписват непоследователното поведение от страна на родителите като допринасящо за този стил на привързване. В по-късни изследвания Майн и Хесе твърдят, че родителите, които подхождат едновременно всявайки страх или увереност в детето, допринасят за този стил на привързване. Детето се чувства утешено, но и уплашено от родителя и това води до объркване.

Повече за теорията за привързаността и развитието й през годините вижте ТУК >>>

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: discov-her.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиСоциални грижиЛюбопитноНовиниОрганизацииАнкетиИстория