Малката къща: притча, с която да видите света с нови очи

Човек, завладян от трудната ситуация, в която живее, отишъл при един равин, за да поиска съвет.

- Рави, къщата ми е много малка. Живея със съпругата си, децата си и родителите си в една стая, всичките заедно. Прекарваме дните си, крещейки един на друг. Не знам какво да правя — казал той отчаяно.

Равинът го попитал дали има крава. Човекът отговорил утвърдително, така че му казал да я вкара в къщата. Човекът бил объркан от съвета на равина, но го изпълнил. Една седмица по-късно той отново се оплакал, че сега животът им заедно е още по-неприятен отпреди.

- Вземи и двата си козела в дома си — казал му равинът.

Още веднъж мъжът последвал съвета, но се върнал отново, обяснявайки, че ситуацията се е влошила. Равинът го попитал какви други животни има. Когато мъжът отговорил, че има само едно куче и няколко пилета, равинът му заръчал да ги вкара в къщата и да се върне следващата седмица.

Объркан, мъжът последвал съвета на равина, но този път, когато се върнал, бил извън себе си.

Това е непоносимо! Трябва да направя нещо или ще се побъркам. Моля, помогнете ми!

- Слушай внимателно: вземи кравата и я отведи в кошарата, а козите на двора, изкарай кучето навън от къщата и върни пилетата в курника. След няколко дни ела отново.

Когато се завърнал, човекът бил еуфоричен.

- Уау, Рави! Сега у дома има много повече пространство, само аз, жена ми, децата ми и родителите ми. Какво подобрение!

Хедонистичната адаптация или защо не ценим онова, което имаме

И преди сме писали за този психологически феномен, но ще ви го припомним отново.

Адаптацията е механизъм, който ни позволява да оцеляваме дори при най-неблагоприятните условия. Когато нашата среда се промени, разгръщаме редица ресурси, които ни позволяват да се приспособим към новите обстоятелства. Това е причината, поради която успяваме да преодолеем смъртта на любимия човек или друга значима загуба.

Лошото обаче е, че ние също се адаптираме към положителните събития. Адаптираме се към ситуации, които създават удоволствие и радост, до точката, в която преставаме да ги ценим и те спират да произвеждат задоволство. Това е и онова, което наричаме хедонистична адаптация. С течение на времето, радостта и възбудата, които предизвикват някои ситуации, изчезват, губят своята новост и ние започваме да ги приемаме за даденост.

Проблемът на хедонистичната адаптация е, че ако не сме внимателни, можем да попаднем в безкраен цикъл от неудовлетворени нужди, защото винаги ще искаме повече. Веднага щом достигнем дадена цел, това ни изглежда недостатъчно и се наслаждаваме много малко на онова, което сме постигнали, защото вече сме настроени за следващата цел. Всъщност, както го е казал Наполеон Бонапарт:"Амбицията никога не спира, дори и на висотата на величието".

Това е причината, поради която много хора не се чувстват удовлетворени, въпреки че очевидно разполагат с всичко, от което се нуждаят, за да бъдат щастливи.

Благодарността като начин за постигане на щастие

В притчата обстоятелствата, в които живее човекът, не се променят, онова, което се променя радикално, е начинът му да вижда реалността. Това не означава да се предадем и да водим горчив живот. Нито означава да се откажем от мечтите си. Това просто означава да можем да видим положителната страна на ситуацията, в която се намираме, и да се чувстваме благодарни.

От векове Будизмът твърди, че благодарността е ключът към щастието и вътрешния мир. Днес различни психологически експерименти го доказват. Психолози от Университета на Калифорния и Маями, например, набират 192 души и ги разделят на три групи: някои са помолени да записват онези неща, за които са благодарни, през цялата седмица, други имат задачата да записват нещата, които ги притесняват, а трети просто трябва да поддържат дневник на положителните и отрицателните събития, които им се случват.

След 10 седмици онези, които пишат за своята благодарност, не само се чувстват по-щастливи, но са и по-оптимистични и доволни от живота си. Сякаш това не е достатъчно, но те също посещават лекаря си по-рядко от останалите участници.

Силата на благодарността е в това, че тя превръща онова, което имаме, в достатъчно. Вместо да се съсредоточаваме върху това, което ни липсва, и да виждаме само негативната страна на нещата, ние се научаваме да се съсредоточаваме върху положителната страна и да ценим много повече онова, което имаме. Въпреки че сме наясно, че има място за подобрение, ние можем да видим живота от по-позитивна гледна точка, която ни помага да толерираме по-добре това, което ни безпокои.

Тази промяна на перспективата не води до стагнация, а ни позволява да живеем по-добре живота, който имаме, докато не успеем да направим промените, които желаем. Това означава да преследваме целите си, но да не подчиняваме живота си на тях и преди всичко да не позволяваме щастието ни да зависи от неуловимото бъдеще.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: psychology-spot.com

Снимка: YouTube.com