Моментът, в който децата се учат да лъжат, е важен етап в развитието им

Когато наблюдаваме човек, извършващ измама, често не съзнаваме, че зад нея стоят доста важни психически процеси, от това да използва логиката и паметта, до въображението, изобретателността и самоконтрола. Дори процесите за самозащита и страхът от улавянето в лъжа, играят важна роля в изграждането на себеусещане за личността.

Чисто социално, способността да излъжеш е свързана с постигане на обществено влияние, оформяне на взаимоотношения по начин, който служи на личните интереси, и избягване на отговорност от извършени деяния. Нерядко благодарение на нея хората получават признания и облаги въз основа на чужди действия или привличат съмишленици за своите каузи. Всички тези неща са важни в развитието на личността, като реално имат голяма роля в напредъка на градивни когнитивни елементи. 

За да лъже едно дете, то трябва успешно да разполага със завидни умствени способности и да използва максимално капацитета на интелигентността си

Всички процеси, нужни за една работеща измама, се учат още в детска възраст, като това поражда силен интерес както от морална, така и от психологическа гледна точка и предизвиква специалистите да изследват как децата се научават да мамят в игра, от която могат да получат материално възнаграждение. Други се занимават с желанието на малчуганите да са убедителни в изказванията си — наблюдават ги как лъжат, че се радват на нежелан подарък (като например сапун), когато бъдат запитани за него. Друг метод, използван от психолозите е, отправянето на молба към родителите да записват всички лъжи, които децата им изричат.

Измамата по време на игра

Всички знаем, че около третата година децата навлизат в етапа, когато се учат да лъжат — ето защо изследователите се възползват и събират група малчугани, които да изследват. В продължение на 10 последователни дни те предлагат на няколко деца индивидуално да участват в състезателна игра с един от техните сътрудници. Играта се състои в скриване на топче под една от две възможни чаши, докато сътрудникът на психолозите е със затворени очи. Ако детето не мами, докато играе, то няма как да спечели, следователно печели възрастният.

Краткият период на изследване (едва десет дни) бива компенсиран от постоянното наблюдение на поведението на децата, като учените забелязват, как дори малчуганите, които в началото не са полагали усилия да заблудят експериментатора, в рамките на едва няколко сесии откриват как и започват да мамят. Всичко, което те правят, е за да спечелят играта, като това поведение се повтаря последователно и многократно.

Не всички деца разбират бързо как да го направят. Скоростта на учене е различна, като се оказва, че нивото на възприемчивост към подобно поведение е пряко свързано с някои когнитивни умения.

Едно от тях е осъзнаването, че другите не знаят какво се върти в ума им (което на тази възраст едва започва). То е необходимо, защото, когато децата лъжат, те се осмеляват умишлено да предават информация, в която не вярват. Друга способност е когнитивният контрол на личността над това да не казва истината, докато прави опит да излъже. Тези две умения се проявяват с най-високи нива при децата, които своевременно са усвоили измамата по време на изследването.

Учените доказват, че конкурентните игри могат да подпомогнат малчуганите да стигнат до прозрение, че стратегията на измамата може да донесе изгода и волево да приложат когнитивните умения, необходими за постигане на целта.

Първоначално откриване на „лъжата като способ“ не е крайна точка — то не разваля морала на децата и не прави мозъците им "напълно готови за финансови измами". Тази находка се явява първа стъпка по пътя на откритията относно етичността, измамата и техните предназначения. Така постепенно децата се научават да контролират (дори, с цел да са по-културни, прикривайки неприятните си емоции) своите изражения, думи и действия, за да предадат убедителност. 

Докато вървят по стълбицата за развитие на способността да лъжат малчуганите добиват опит с различните нюанси на манипулацията, като ласкателство, насочването на разговори в удобна посока, избирателното представяне на информация, ваденето от контекст и създаването на желанотo впечатление. Така социалните взаимодействия се оказват все по-повлияни от тяхното овластяване, произтичащо пряко от способността за манипулиране.

Важно е да се подчертае, че доста голям процент от децата са склонни да изричат неистини, не с цел да измамят, а поради неспособността да различат това, което се случва в ума им, от действителността. За обгрижващите възрастни е важно да откриват мотива зад изречените неистини, преди да ги квалифицират като лъжа. Измамите целят облага, избягване на негативна реакция или социална приемливост, а потъването в мечти и игрални сценарии е плод на развиващо се детско въображение. Като възрастни ние трябва да забелязваме кое е водещото в детското поведение, за да преценим коя наша реакция би била адекватна и положителна за изграждащата се личност.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: neurosciencenews.com
Снимка: ahchealthenews.com