Най-любящото нещо, което можете да кажете на партньора си

Една от най-големите вреди, които можем да нанесем в една връзка, е да се преструваме, че знаем как работят интимните отношения. Под въздействието на тази илюзия твърде вероятно е да заключим, че партньорът ни не е в състояние или не желае да прави онова, което "знаем", че ще превърне връзката ни в по-успешна. Това е илюзия, идваща от т.нар. детски мозък — лимбичната област, отговорна за чувствата и импулсите — напълно миелинизирани (възбудими) от 3-годишна възраст. Ако действаме, подтикнати от детския мозък, твърде вероятно ще дадем онова, което ние искаме да дадем, а не това, което нашият партньор жадува да получи, точно като малкото дете, което ви предлага бонбони, когато искате свинско.

В действителност няма начин някой действително да знае как да накара съвременните интимни взаимоотношения да работят. Биологията не ни е подготвила за специфичните предизвикателства на любовта в нашата бързо променяща се култура. Традицията е безнадеждно овехтяла — старите социални роли и норми са разрушени почти до основи. Поп психологията не дава нищо повече от банални фрази, свръх противоречиви съвети или "комуникационни техники", които са толкова неестествени, че ви обричат на провал в изпълнението им и то през цялото време.

Сега, когато вече не е нужно да защитавате егоистичните предубеждения за това какви трябва да бъдат взаимоотношенията, вие сте свободни да се научите как да обичате уникалния човек, с когото искате да споделите живота си. Най-любящото нещо, което можете да кажете на партньора си, е:

Простата формула по-долу почти сигурно ще подобри връзката ви.

Попитайте партньора си: Какво мога да направя, за да се чувстваш обичан/а? Запишете отговора. (Пример: Изненадвай ме с цветя от време на време.)

Ако приемем, че той/тя отговори нещо, което е по силите ви, кажете: Това ще ме улесни да правя онова, което ще те кара да се чувстваш обичан/а. (Пример: покажи ми, че си доволен/а от цветята, когато ти ги поднеса.) Когато реагираме от позицията на детския мозък, ние всъщност затрудняваме отсрещния да ни обича, точно както правят малките деца — макар и прекрасни през повечето време, малко по-трудно е да ги обичаш в момент на крясъци и хленч, нали?

Съставете списък с нещата, които вашият партньор би искал да правите, за да се чувства обичан, наред с онова, което той/тя от своя страна може да върши, за да ви улесни в изпълнението им.

Кажете му: Чувствам се обичан/а, когато… (Пример: ме посрещаш с прегръдка, когато се прибирам вкъщи.) Как мога да те улесня да правиш това? Запишете отговора на партньора си. (Пример: Показвай ми благодарност, когато ме прегръщаш.) Съставете списък с всичко онова, което бихте искали партньорът ви да прави, за да се чувствате обичани и начините да го улесните в това.

Ако връзката ви е доминирана от детския мозък (което значи, че всички ваши аргументи могат да бъдат сведени до любимите две думи на едно дете: "Мое!" или "Не!"), то нивото на автоматична реактивност между вас няма да изчезне за една нощ. Необходими са около шест седмици практика, за да се развият навиците на възрастния мозък — да подобрявате, оценявате, свързвате и защитавате, когато всъщност желаете да обвинявате, отричате или избягвате.

Вашият най-добър шанс да постигнете връзката, която и двамата желаете, е всеки от вас да се ангажира с едностранна промяна, независимо дали усеща промяната в другия. Това ще ви даде възможност да възстановите пропуските, докато изграждате нови навици. Изправете се и прочетете следната резолюция на висок глас (доказано е, че ние сме склонни да се ангажираме по-сериозно със заявленията, които правим на глас, докато стоим прави).

Златно обещание от нас

Ако правите горното с постоянство в продължение на 30 дни, вероятно ще постигнете зряла любов, основана на по-дълбоките ви ценности и желания, а не на временни чувства и възприети отвън "нужди".

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: marsvenus.com