Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Партньорът ви прилича на някой от родителите ви - трябва ли да ви притеснява

Партньорът ви прилича на някой от родителите ви - трябва ли да ви притеснява

Партньорът ви прилича на някой от родителите ви -  трябва ли да ви притеснява - изображение

Странно ли е усещането, когато тъкмо сте започнали да се срещате с някого и той напомня някак на баща ви? Оженили сте се за жената, която обичате, но по средата на някой голям скандал осъзнавате, че е точно като майка ви?

Едно от нещата, които се появяват в семейното консултиране и терапия, е съзнаването, че сме сключили съюз с някого, точно като един от нашите родители. Това може да нанесе вреда и усещане за срам.
А не трябва. Неизбежно е, по един или друг начин, всички да избираме някой като майка ни или баща ни. Нашите родители (или настойници) в края на краищата са ролевите модели, от които сме се заучили, за да оцелеем в света. Семейната единица е мястото, което ни е дало ценностна система, модел на отношение към другите и определяне за това, което представлява любовта. Ако родителите ни имат силни ценности и дълго и щастливо отношение, по-вероятно е това да потърсим в партньорите си. Неприятностите са следствие от евентуални травми в детска възраст, които преживяваме и в зрялостта.


Какво търсим несъзнателно в партньорите, което идва от родителите ни?

Сходни физически характеристики

Ако баща ни е имал широка, топла усмивка, то най-вероятно бихме я потърсили в евентуалния партньор. Ако майка ни е била приятно закръглена, може би ни привличат по-пищни дами. Това в повечето случай не е проблем, защото е скрито дълбоко в подсъзнанието. Институтът Babraham, в Кеймбридж установява, че овцете, отгледани от майка коза, в зряла възраст предпочитат партньори кози. И обратното – козите, отглеждани от овце, предпочитали овце в зряла възраст.


Сходни личностови черти

Ако един от родителите ни има силно развито чувство за хумор, може да сме привлечени от партньори с такова. Разбира се, това важи и за отрицателните черти — ако сме израснали с гневен и контролиращ родител, то е нормално да бъде и черта на партньора, която забелязваме след години. Това може да се окаже проблемът, водещ до следващата точка.


Ние често избираме партньор, за да играе ролята като някой от родителите ни

Клише е, че хетеросексуалните мъже избират жени като техните майки, а жените съпрузи като бащите си. Когато става дума за по-дълбоки модели, които възпроизвеждаме в романтичните си отношения — онези, които са непроверени и могат да доведат до неприятни последствия, нямат нищо общо с полова принадлежност и са следствие на ролевата функция, която търсим.
Най-силната роля, играна с родител, е тази с най-голям ефект върху усещането ни за себе си, което я прави най-лесна за използване, докато сме с нашите партньори.
Например ако момиченце е живеело с винаги тъжна и потисната майка и се е наложило да е в ролята на развеселяващ я, подкрепящ човек. То най-вероятно ще потърси някого настроен така, че да го разведрява, докато не остане изчерпано и приклещено в капана на отношенията. Ако малко момче е живяло с баща, който непрекъснато го е обвинявал за всичко, то има висока вероятност да избере партньор, който го превръща в жертва.


Търсим страданието/удоволствието, чувствано в детска възраст

Ако непрекъснато сме се чувствали засрамени и отхвърлени от родител, то има шанс да търсим партньор, който ни съди, отхвърля и съсипва. Разбира се, ако винаги се чувстваме безусловно обичани от родител, това било нещото, което ще търсим в партньора си.


Но защо ни е партньор генериращ страдание?

Защо да се занимаваме с човек гневен, колкото е баща ни? Контролиращ като майка ни? Защо да сключваме брачен съюз с някой, който ни поставя в същата нещастна роля, като родителите ни — жертвата, разведряващият, недооцененият? Как може това да има смисъл?!
За съжаление, хората са същества на рутината и навика. Ние сме склонни несъзнателно да търсим това, на което сме свикнали, нашата „зона на комфорт“, дори в нея да сме били дълбоко нещастни. През повечето време това не е съзнателен избор, а просто неясно гравиране на това, което си знаем. Ето защо терапията е толкова важна за двойките в кризи — тя дава външна перспектива, която може нежно да помогне при локализирането на ситуацията под друг ъгъл. В края на краищата не можем да променим моделите в живота си, ако не успеем да ги прозрем.

Също така, когато сме в период на влюбване, не сме способни да видим болезнените страни на отношението. Като дете ние естествено искаме да бъдем обичани от нашите родители. Ако някой от тях ни е засрамил или отхвърлил, можем да приемем това за форма на любов, поради факта, че не познаваме по-добро и нямаме база за сравнение. След това — вече възрастни, търсещи партньори, които да ни обичат, ние избираме такива, които да донесат същите или подобни „форми на взаимност“ като в детството.


Дали не опитваме да се „излекуваме“? Съществува теория, че като хора имаме вградени механизми за лекуване. Така че продължаваме да повтаряме сходни ситуации, докато не се справим с успешното излизане от тях. Но има по-добри начини да се изцерим и  да спрем безкрайния цикъл на страдание, като терапията е един от тях.


Как да разберем дали връзката ни не повторяем модел от детството

Нека погледнем моментите, в които сме се чувствали отхвърлени като дете. Дали един от родителите ни ни е изоставил? Дали някой от тях не е бил наоколо, никога на разположение поради пристрастяване към, алкохол, наркотици, поради работохолизъм и изтощение.
Нека обмислим какво са направили родителите ни, за да почувстваме срам. Майка ни ли ни упрекна? Някой постоянно ни е казвал, че сме досадни?

Нека разгледаме връзките си. Възпроизвеждаме ли подобни модели?

Нека опитаме да идентифицираме ролите си в семейното звено. Бяхме ли семейния клоун? Смятахме ли, че трябва да сме забавни? Или бяхме защитник, опитващ да създаде мир? Можем ли да намерим подобни модели в сегашната си връзка?
(Разбира се, може да видите и добрите неща от детството си и да ги сравните с романтичните си взаимоотношения.)


Как да спрем „тежкия родителски модел“?

Забравете за вината

Няма смисъл да се обръщаме към настоящият си партньор като към родител, да изискваме отговори на въпроси заложени в детството. Въпреки че може временно да се почувстваме по-добре, прехвърляйки отговорността на някой друг, истината е, че ние сме единствените, можещи да променят живота си. Прехвърляйки отговорността просто разстройваме и други хора, без истински да се справим. Не може да контролираме действията на другите, но може да изберем наши, водещи към пълнота и щастие, вместо към драма и болка.


Позволете си да виждате позитивите

За онези от нас, които са имали тежки детски години, може да е адски лесно да обрисуват ужасните краски от живота в детайл, изживявайки се като жертва. Истината е, че всеки е имал някой неприятни моменти в детството си и е полезно да помни добре приятните моменти и положителни неща, които са се случили, както и силата придобита, благодарение на отношенията с родителите. Това може да е много освобождаващо.


Потърсете помощ

Много модели, повтарящи се от детството ни, включват срам и отхвърляне, като тези две неща са решаващи за личностното ни развитие. Всъщност е нормално да кажем, че „сме разбрали всичко“ и „няма повече“, като след това можем да възпроизведем нездравословния модел с друг партньор — срамът и отхвърлянето са като дрогата. Не забравяйте, че добър терапевт може да даде надежда за връзката, която уж е погубена и да подпомогне израстване на отношения, които никога не сте имали с родител.


Наистина ли е разумно да се прави сравнение между родителите и партньора?

Нерешените проблеми с родителите може да оставят индивида в невъзможност да види промяната и израстването в тях. Справянето с детските модели понякога е единствения начин да имаме пълноценни отношения с родителите си като възрастни. Това е превенция за повтаряне на същия проблем между нас самите и детето ни. Неща като срам, отхвърляне и злоупотреби (на физическо и психическо ниво) преливат през поколенията, а може вие да сте човекът, който да прекъсне цикъла.
В крайна сметка справянето с всяка неразрешена в миналото драма с родителите ви оставя свобода да съзрете партньора такъв, какъвто е, вместо да сте обсебени от болезнения образ на сходство. Всичко това позволява най-накрая да сте готови за зряла, пълноценна връзка.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка: paulcutler.com.au

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЛайфстайлЗдравни съветиСпортНовиниСнимкиСоциални грижиОрганизацииАнкетиИстория