Погрижи се за себе си, преди да се погрижиш за другите

Макар и погрешно, е широко прието схващането, че мъченичеството е форма на героизъм и трябва да се възхвалява. Претоварените ни графици и вечното бързане са в основата на вярването, че най-добрият начин да се погрижим за близките и приятелите си е като поставим техните нужди пред своите.

Един от уроците, на който ни научи пандемията, е че животът на бързи обороти може да се поддържа само в краткосрочен план. Много здравни експерти вярваха, че насочването на медийното внимание към битката с коронавируса ще извади наяве проблемите в системата. Вместо това напрежението върху персонала нарасна, което принуди част от него да се откаже от любимата професия.

Състраданието, което изтощава

Според експерти разочарованието и изтощението се дължат на така наречената „умора вследствие на състрадание“. Последствията от безбройните часове на работното място върху физическото, менталното и емоционалното здраве на човека са известни на всекиго. Дали обаче умората, която изпитваме, когато мислим и се тревожим най-вече за другите, също е резултат от претоварване в работата или настъпва, след като дълго време сме държали сърцата си под ключ и сме пренебрегвали чуждите нужди?

Състраданието и грижата в техните най-чисти форми са възможни само ако наистина отворим сърцата си. А колкото повече даваме, толкова по-добре се чувстваме. Свързването с другите хора ни прави щастливи. Ако е така, то всеки път, когато сме с близък човек, би трябвало да се чувстваме презаредени взаимно, а не изтощени.

Може би ще бъде от полза да разгледаме причините, поради които обгрижването на любимите ни хора може да ни навреди повече, отколкото да ни помогне. Вероятно ставаме „свръхгрижовни“, когато се фокусираме прекалено много върху крайната цел, а не върху пътя, който извървяваме. Защото грижата е като споделено пътуване, в което е важно какво се случва междувременно, а не каква е крайната дестинация.

Грижейки се за другите, ние се учим да изпитваме емпатия и да предлагаме помощ

Чрез ментализацията ние се научаваме да разбираме чуждото страдание въз основа на своята собствена интерпретация. Съчувствието от друга страна ни помага да разпознаем емоциите на другия, като се базираме на личната си емоционална интерпретация. Например, ако сме загубили наш близък, ние знаем как се чувства човек, който в момента преживява същото. Емпатията представлява способността да се поставяме на мястото на другия, да изпитваме неговите чувства. Феноменът е известен като резонанс. Емпатия например проявява бебе, което започва да плаче, след като вижда, че и майка му плаче. Състраданието е различно. То означава да разбираме и да съчувстваме на човека отсреща, без обаче да спираме да мислим и за себе си. Проявяваме състрадание, когато искаме да раздаваме любов отвъд себе си. Любов, която е неизчерпаема.

Всички качества и умения, изброени по-горе, са полезни. Някои от тях обаче наистина могат да ни изтощят, ако се оплетем в негативни емоции и прекалим с ментализацията, без да сме се свързали с източника на състрадание вътре в нас. Когато се дистанцираме и откъснем от споделената си човечност и не отделим нужното време, за да намерим път към сърцата си и към сърцата на страдащите ни близки, действията ни се ръководят единствено от измеримите последици и времето, което ни притиска. Функционираме така, както уред без източник на захранване. Представяте ли си да чистите с прахосмукачка на батерии, без да я зареждате през целия ден? Изтощително, нали? Не става въпрос за изтощение от състрадание към другите, а от претоварване и липса на грижа към самия себе си. Метафорично казано, състраданието е изключено от зарядната си станция.

Алтернативата е да изберем и приложим подход, при който да се вслушваме най-вече в сърцето си. Той ще ни позволи да валидираме както своите собствени чувства, така и тези на хората около нас, без да прекъсваме връзката помежду си. Когато се осмелим да проявим загриженост с цялото си същество и се вслушаме в посланията, които ни изпращат петте ни сетива, ще създадем „резониращо поле“. Така другият човек ще усети, че изпитваме загриженост, а това усещане има лечебен ефект не само върху него, но и върху нас самите. То ни дава сили и възстановява енергията ни.

>>> Методът за самоосъзнатост R.A.I.N. и как ни помага да продължим да обичаме себе си

Как да проявяваме грижа, като се вслушваме в сърцето си?

Петте най-изтощителни състояния на осъзнатост, които биха могли да ни откъснат от източника на състрадание, са:

1. Бъдещи желания

Желания, продиктувани от резултата, който искаме да постигнем, като например да излекуваме рана, да сложим край на болка, да израснем в кариерата или да получим конкретна награда, могат да ни отклонят от правилния път и да ни разсеят. Да живеем с мисълта „Ще бъда щастлив, когато…“ ни отдалечава от възможността да изпитваме състрадание към себе си и към околните.

2. Неохота вследствие на минали преживявания

Когато изпитваме неодобрение, не харесваме, осъждаме или отхвърляме нещо, всъщност ние затвърждаваме отказа си да приемем случващото се в момента. „Ще спра да страдам, когато…“ означава, че вдъхваме живот на миналото и влагаме цялата си енергия в съживяването на отминали събития, вместо да гледаме към бъдещето.

3. Безразличие и липса на ангажираност

Двете състояние се характеризират с липсата на чувства, която унищожава връзката ни с извора на състрадание в нашите сърца. „Ще проявя грижа в случай, че…“ означава, че състраданието ни е условно, а не спонтанно, произтичащо от сърцето.

4. Безпокойство

Всеки от нас е попадал сигурно в капана на своето съзнание. Дългото време, прекарано в ровене в телефона, или загубата на търпение при среща с родителите са все доказателства, че искаме да сме някъде другаде. Това наше желание ни разсейва и краде от енергията ни.

5. Скептицизъм, цинизъм и съмнение

Мисълта, че ще се доверим само при определени условия, означава, че сме заглушили гласа на сърцето и сме оставили семето на съмнението да поникне в нас. Така издигаме стена на съпротивление, която не позволява на състраданието, което извира от сърцето, да ръководи действията ни.

Присъствие – тук и сега

Има един универсален „лек“ за всичко тези пречки срещу (само)състраданието – присъствие, тук и сега. Когато сме напълно осъзнати и се вслушваме в сърцето си, можем да си погрижим за себе си и за своите близки и да останем свързани с тях.

Ако усетим, че сме на ръба на силите си или че не сме свързани, е добре да отделим минута, в която да приемем чувствата си. Не бихме могли да променим каквото и да било, ако първо не съберем смелост да го приемем. Когато разберем какво изпитваме, можем да опитаме да извлечем поуката от преживяното. Завръщайки се в настоящето, ще се почувстваме заредени с повече енергия и способни да прояви състрадание, защото сърцето ни ще прелива от любов.

Много мисловни школи дават препоръки как да се свържем с почти неизчерпаем източник на енергия. Вариантите са най-различни: техники за дишане, движение, стречинг, смехотерапия или да не правим нищо. В основата на всички тях е идеята, че човекът първо трябва да се свърже със самия себе си, да постигне високо ниво на самоосъзнатост и едва тогава да предприема действия.