Положителните промени в живота ни след преживяна травма

Заложено е в инстинкта ни да избягваме страданието и да търсим начини да направим живота си по-лесен и приятен. Според психолозите обаче трудните моменти и травмите могат да имат дългосрочен положителен ефект върху нас и нашите възприятия.
Много хора, които преживяват тежки травми, след това са по-разумни, по-сериозни и силни. Възможно е да претърпят толкова голяма промяна, че животът им да се изпълни с много повече смисъл.

Емоционално и духовно израстване след травма

Според изследванията между половината и 1/3 от всички хора израстват емоционално и духовно след нещастно събитие като смърт на любим човек, сериозно заболяване, инцидент или развод. С времето тяхната вътрешна сила се увеличава, стават по-уверени и изпитват по-голяма благодарност за всичко, което имат и хората, които познават.

Друга положителна промяна, която настъпва в тях е, че създават по-интимни и искрени връзки. Разширяват кръгозора си и имат ясна представа за важните неща в живота. Психологическият термин за това състояние е „посттравматичен растеж“.

„Трансформация след тежко събитие“

Стийв Тейлър е психолог от 15 години. Той работи в университета „Leeds Beckett“. Фокусът в неговите проучвания пада най-вече върху друга, по-тежка форма на посттравматичен растеж, която експертът нарича „трансформация след драматично събитие“. Понякога явлението се наблюдава при войници, затворници, които живеят в много тежки условия и често гладуват, или при хора, преминали през трудни периоди на зависимост, депресия, загуба на любим човек или сериозно заболяване.

Самите потърпевши споделят, че се чувстват, сякаш вече са други хора, с напълно различна идентичност. Те стават много по-осъзнати и силно вярват, че са щастливи. Виждат света такъв, какъвто е и умеят да откриват в него дребните радости. По-свързани са с околните и с природата.

„Събуждането“

В книгата си „Extraordinary Awakenings“ психологът разказва няколко интересни лични истории и показва какво можем да научим от тях.

Ейдриън прекарва част от живота си в затвор в Африка. Затворен е в тясна килия по 23 часа на денонощие, без да има представа кога ще бъде освободен. Времето, с което разполага, му дава възможност да разсъждава върху постъпките си. Той успява да се освободи от миналото и от чувството за провал и разочарование. Благодарение на престоя си в затвора мъжът претърпява истинска трансформация.

В килията си Ейдриън има малка статуетка на Буда, закупена по време на пътуванията си из Азия. Започва да практикува медитация, която му помага да се фокусира върху самата фигура часове наред. Само след няколко седмици вече се чувства по-омиротворен. До мига, в който усеща внезапна промяна в себе си:

„Сякаш проблесна светлина. Настъпи облекчение и усетих, че съм приел всичко, което ми се е случило и ще се случи занапред. Освободих се от вината, тревожността, гнева и егото. Три дни бях в състояние, които бих нарекъл благодат. По-късно силното усещане избледня, но никога не изчезна напълно.“

Подобни емоции връхлитат и Ева, която след 29 години живот със зависимости, се срива емоционално и физически и прави опит за самоубийство. Тя оцелява, но срещата със смъртта преобръща представите й за нея самата и за всичко, което я сполетява. Желанието да пие изчезва. Жената си спомня този преломен момент: „Погледнах се в огледалото и сякаш не знаех коя съм.“

Първоначално Ева е объркана от трансформацията. Не след дълго се чувства освободена, благодарна за това, че е жива и по-силно свързана с околния свят. От тогава са минали 10 години и тя все още продължава да се въздържа от алкохола.

Идентичността се променя

Тук е много важно да се отбележи, че трансформацията не е плод на религиозни вярвания. Процесът е по-скоро психологически и е свързан със загуба на старата идентичност и подмяната й с нова.

Според психолога Стийв Тейлър хората, преживели тежка травма, губят надеждите, мечтите, амбициите и притежанията си. Те спират да играят познатите им социални роли и изпадат от мястото, което са заемали в обществото. В този момент губят идентичността си. Обикновено преживяването е болезнено, но при някои води до появата на ново Аз.

Базирайки се на опита си, според Тейлър такива дълбоки промени, настъпили в резултат на травмиращо събитие, остават за цял живот. Ето защо той не смята, че феноменът се дължи на самозаблуда или дисоциация – ментален процес, при който човек се дистанцира от мислите, чувствата и спомените си.

Трансформацията след драматично събитие доказва, че сме много устойчиви и имаме потенциал, за който не подозираме, докато не ни сполети нещастие или не попаднем в тежка криза. Ако можем да я опишем с други думи, бихме могли да кажем, че травмите ни съкрушават и унищожават идентичността ни, но само за да дадем път на ново, по-силно, осъзнато и благодарно Аз.