Начало Психология Позитивна психология Терапевтични занимания и креативност Проективните тестове как една рисунка издава вътрешния ви свят

Проективните тестове как една рисунка издава вътрешния ви свят

Проективните тестове как една рисунка издава вътрешния ви свят - изображение

Проективните тестове всъщност представляват начин личността да бъде изследвана, като предлага отговор на двусмислени стимули. Целта им е да разкрият скритите конфликти или емоции, проектирани от хората на тестовата информация, която им е предоставена. Всеки проективен тест се прави с идеята, че за разкритите проблеми може да се намери решение, чрез психотерапия или друго подходящо лечение.

Как се появяват проективните тестове

Този тип тестване се започва от последователите на психоанализата, защото те предполагат, че хората имат несъзнателни мисли, мотиви и принуди.

Проективните тестове са предназначени да разкрият чувства, желания и конфликти, скрити от съзнанието на носителя си. Чрез тълкуването на отговорите, които човек дава на двусмислени въпроси, психоаналитиците целят да разкрият несъзнавани чувства, които могат да причинят проблеми на личността.

Въпреки споровете, отнасящи се до използването на подобни тестове, те са доста популярни и широко се използват както в клинични, така и в съдебномедицински условия. Последните статистически данни показват, че проективните тестове представляват около 50% от обема личностни тестови форми, които са използвани при научните проучвания в областта на психологията.

Как действат

В голяма част от проективните тестове на изследваното лице се показва двусмислен образ и след това се изисква да се даде първият, появил се наум, отговор. Ключът към проективните тестове е двусмислеността на стимулите.

Според теорията, на която тестовите форми от този тип са основани, използването на ясно дефинирани въпроси може да доведе до отговори, които изследваният индивид е изработил внимателно, използвайки съзнателната част от ума си. Когато на човек бъде зададен ясен въпрос за конкретна тема, трябва да се отдели време за създаване на съзнателен отговор. Това може да доведе до отклонения и заблуди, независимо дали реципиента се опитва да мами на теста или не.

Респондентът (изследваното лице) може да даде отговори, които се възприемат като по-социално приемливи или желателни, но не са най-точното отражение на истинските му чувства или поведение.
Когато се постави въпрос или стимул, които не е ясен, се разкриват основните и несъзнателни мотиви, и нагласи. Изследващият се надява, че поради неясния характер на въпросите, хората биха могли да се окажат по-малко способни да разчитат на възможните намеци за това, което смятат, че психологът очаква да види, като са по-слабо изкушени да „оцветят в розово“ или да подменят резултатите.

Типове проективни тестове

Съществуват редица проективни тестове, като ние ще ви покажем няколко примера.

Тестът с мастилени петна на Роршах

Това е един от първите проективни тестове, изготвени от психоаналитиците. Той се е развил до степен, в която вече е един от най-популярните и широко използвани тестове, подпомагащи диагностицирането на пациенти. Той е разработен от швейцарския психиатър Херман Роршах и се състой от 10 стандартизирани карти представляващи нееднозначни мастилени петна.

Психологът показва на респондента едно по едно Мастилените петна на Роршах и го моли да опише какво вижда на изображението. Отговорите се записват дословно, като се отбелязват също жестовете, тон на гласа и останалите забележими реакции, за да бъдат подложени на подробен анализ. Резултатите от теста могат да варират в зависимост от системата за оценяване, която се използва.

Тематично аперцептивен тест „ТАТ“

В него се изисква изследваното лице да разгледа поредица от неясни сцени (на картинки) и след това да разкаже една история, описваща какво се случва, как се чувстват героите и какъв ще е краяt на взаимодействието. Тогава изследователят анализира резултатът въз основа на нуждите, мотивите и тревогите на главния герой, както и според развитието, и краят на историята.

Тест „Къща — дърво — човек“

При него се дава инструкция реципиента да нарисува къща, дърво и човек. След като рисунката е завършена, изследователят задава въпроси за изображението, което е създадено. Първоначално проектираният от Джон Бък тест включва 60 въпроса, който се задават на респондента, но в наши дни повечето психолози ползват само част от тях или задават съставени от тях питания. Пример са въпросите „Кой живее тук?“, „Кой би дошъл на гости тук?“ и „Щастлив ли е обитателят на този дом?“.

Слабости на проективните тестове

Проективните тестове се използват най-често в терапевтични условия. В много случаи психолозите действат с такива форми, за да получат качествена информация за пациентите си. Някои терапевти могат да използват проективни тестове, за да „разбият леда“ и да насърчат обсъждане на въпроси за мислите и емоциите на пациента. Проективните тестове носят определени предимства, но може да се каже, че вървят и с редица ограничения, включително:

-  възможно е отговорите на реципиента да са силно повлияни от терапевта или настройка спрямо теста;

- вероятна е субективност на самата тестова форма и интерпретациите могат да варират твърде много при анализ от различни специалисти.

Проективните тестове нямат скала за оценяване и това дава голяма възможност за добиване на невалидни и ненадеждни данни от тях. Валидността се отнася до това дали тестът измерва или не това, за което е дал заявка, докато надеждността се отнася до последователността на получените резултати.

Положителните страни на проективните тестове

Въпреки всички слабости, които имат тези тестове, все още са широко използвани от психолози и психиатри в тяхната практика. Някои експерти предполагат, че последните версии на много проективни тестове имат практическа стойност и валидност, те се използват дори в маркетингови изследвания, за да се идентифицират дълбоките емоции и асоциации, свързани със специфични продукти или марки. Голям брой проучвания показват, че Теста на Роршах има голяма стойност, като допълнителна оценка, използвана в комбинация с диагностични форми за идентифициране на умствени разстройства и увреждания.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник:verywellmind.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлТестовеСоциални грижиСнимкиИсторияЛюбопитноЛичностиЗдравни съветиНовиниСпортАнкетиДиетиИзследвания