С правилния партньор ли съм?

Елиът Катц, политически анализатор на правителството на Отава, се чувства съсипан в процеса на развод след 10-годишен брак и две деца. На онзи етап Катц обвинява жена си за раздялата. По думите му: "Тя просто не оценява усилията ми да я направя щастлива." Той храни бебетата и сменя памперсите им. Къпе ги и им чете приказки, преди да ги сложи вечер в леглото. Прави им закуска преди работа. Осигурява на семейството си по-голяма къща и работи до късно вечер, за да изкарва достатъчно пари съпругата му да остане у дома целодневно.

Тогава Елиът Катц мисли, че решението на проблема е жена му да се промени. Но, когато остава сам и усеща липсата от ежедневния контакт с дъщерите си, той не успява да избегне натрапливата мисъл, че може би и той има пръст в проблема. "В крайна сметка можеше да отнеме години да чакам някой друг да се промени" - разказва той.

Разсъждавайки, Катц стига до заключението, че има някои неща, които е могъл да направи по различен начин – като да не се опитва толкова усилено да бъде неконтролиращ, дотолкова, че жена му да чувства, че е изоставил напълно вземането на решения. Той осъзнава, че съпругата му се е чувствала като "омъжен самотен родител", правейки всички планове и потушавайки пожарите в семейния живот, без значение от това колко домакински задължения е поемал той.

В крайна сметка, той спира да обвинява нея за проблемите им. "Не можеш да промениш друг човек, можеш да промениш само себе си", разсъждава Катц. "Подобно на много хора днес бях наистина объркан за ролята си като партньор." Няколко години след развода, прекарани в срещи, Катц осъзнава, че встъпването във връзка с идеята, че съществува правилен или грешен партньор само по себе си води до задънена улица.

"Мислим в рамките на бинарен модел", коментира психотерапевтът от Ню Йорк - Кен Страни. "Този е правилният или грешният; задомяваме се или го напускаме - не ни се дават подходящи инструменти, с които да мислим за взаимоотношенията. Хората се нуждаят от по-добър набор от възможности".

Рано или късно във всяка връзка настъпва момент, в който просто си лежите в леглото, обръщате се и поглеждате човека до себе си с мисълта, че всичко това е ужасна грешка, обяснява семейният терапевт от Бостън Теренс Реал. Той може да настъпи след няколко месеца до няколко години. "Обществена тайна е в американската култура, че съществува подобно разочарование. Обикалям страната и говоря за "естествената омраза в брака", и никой никога не ме е питал какво имам предвид под израза. Това е изключително грубо."

Трябва ни нова представа за взаимоотношенията и неудовлетворението от тях. Само ние сме отговорни за това да имаме връзката, която желаем. За да я постигнем, трябва да копаем надълбоко в себе си, едновременно поддържайки отношенията си. Обикновено процесът изисква доза храброст – или онова, което Пейдж нарича "просветена дързост". Най-ярката възможност настъпва, иронично, точно когато страстта и тръпката изглеждат напълно мъртви. Ако не успеем да разровим в себе си и да говорим за най-дълбоките си нужди, което, разбира се, може да е плашещо, никога няма да почувстваме живота си автентичен, никога няма да видим себе си ясно, а партньорът ще бъде винаги грешният.

Нещата такива, каквито са

Самата романтика поражда евентуалното убеждение, че сме избрали грешния партньор. Ранният стадий на взаимоотношения, най-силно изразен с интензивно привличане и сляпо увлечение, в много отношения прилича на интоксикация с кокаин, отбелязва Кристин Мейнкейк, клиничен психолог в Де Мойн, Айова. Това се дължи отчасти на неврохимикалите, свързани с интензивно удоволствие. Също като опиянението от кокаин, ефектът не е продължителен.

Докато трае - експертите му дават от девет месеца до четири години - увлечението оказва огромен ефект над нас: изследванията показват, че партньорите преувеличават сходствата си и се идеализират един друг. Очаровани сме, че той обича тайландска кухня, концерти и класически филми, точно като нас. И пренебрегваме интересът му към стари коли и онлайн покер.

В крайна сметка, реалността се отваря пред нас. "Това увлечение се изчерпва при всички", казва Майнеке, автор на "Everybody Marries the Wrong Person". Това става, когато откриете вашата психологическа несъвместимост и разочарованието е на лице. Внезапно, всичко, което виждате, са различията помежду си. "Съсредоточавате се върху всичко онова, което не е наред в отсрещния. Решавате, че трябва да получи ясно послание за онова, което е нужно да промени у себе си."

Заключавате, че сте се оженили за грешния човек, но това е така, защото сте свикнали да мислите, че има само един правилен човек. Последствията от такова широко разпространено вярване са сериозни. На този етап обикновено се ангажираме с разрушително поведение, като обвиняваме партньора си за нещастието си или търсим някой извън връзката.

В тази парадигма "ние не се обръщаме към партньора с очакване да ни осигури щастие и не го обвиняваме за нещастието си. Ние поемаме отговорност за очакванията, които носим, за собствените си отрицателни емоционални реакции, за нашите собствените несигурности и мрачни настроения" - пише Мейнкейк в книгата си.

Често вместо да се вгледаме в себе си или да се опитаме да разберем фантазиите, които ни водят до проблема, ние се ангажираме с мисли, които правят различията да изглеждат трагични и нетърпими, казва Уилям Дохърти, професор по психология и ръководител на програмата за брачна и семейна терапия към университета в Минесота. Едно е да кажете: "Иска ми се съпругът ми да се интересува повече от изкуство, точно като мен." Или "Иска ми се партньорът ми да не гледа телевизия всяка вечер, а да излиза повече с мен". Това е нещо, което можете да коригирате.

Съвсем друго е да кажете: "Непоносимо е, имам нужда и заслужавам някой, който споделя основните ми интереси". Двете мисли вероятно ще предизвикат различни действия. Съвсем постижимо е да помолите някого да излизате заедно по-често. Но няма да бъде добре приета молбата към него да промени личността си, отбелязва Дохърти, автор на "Take Back Your Marriage".

Никой няма да отговори на всичките ви нужди в една връзка, настоява той. И подканва за фундаментално приемане на човека, който избираме, и избира нас. "Всички ние имаме недостатъци".

Културата ни тласка в посока на недоволство. "Някои разочарования и чувства на обезсърчение са нормални за романтичните срещи", обяснява Дохърти. "Но потребителската култура ни учи, че не бива да се примиряваме с нещо, което не е идеално за нас."

Торонто Катц (самият той в сериозна връзка) стига до заключението, че "Бракът не се отнася до това да намериш точния човек, а да се превърнеш в него. Много хора смятат, че са постъпили в брак с грешния партньор, но научих, че става дума за това да се превърнеш в по-добър съпруг."

Затъване в очакванията

Това, което е най-забележимо при Сара и Марк Холтс от Колорадо, са техните многобройни различия. "Той е републиканец, аз съм демократ. Той е ортодоксален християнин, аз съм агностик, харесва месо и картофи, а аз по-нестандартната храна", споделя Сара. Така че Марк посещава църквата всяка седмица и изучава Библията, докато Сара ходи на курс, който също засяга теми като историята на Бога в Америка. "Когато се прибира вкъщи го питам: "Какво научихте днес за Библията?", разказва тя. "И му споделям прозренията си от моя курс."

Но когато Сара иска да отиде на музикален фестивал, а Марк да си остане у дома - "просто отивам", казва тя. "Няма нужда да е до мен във всичко. Той е до мен там, където има най-голямо значение - вкъщи, на масата за вечеря, в леглото." "И двамата имаме нужда от докосване" — споделя още Сара, "затова настройваме алармата си половин час по-рано всяка сутрин и използваме това време за гушкане." Те са женени от 14 години.

Да кажем, че единият обича да пътува, а другият не. "Ако гледате на това с чувство на негодувание, то ще ви наранява, отново и отново", обяснява Дохърти. Ако можете да го приемете, ще е по-добре - но при условие че не започнете да живеете в два отделни свята.

"Това, което не бива да правите" - казва той, "е да си намерите група от необвързани приятели за пътуване, които, когато са на път, излизат и флиртуват с останалите. Така започвате да правите неща, за които не ви е удобно да споделяте с човека до вас." Най-често такива големи разлики са съпроводени с толкова голямо разочарование, че партньорите реагират по начини, които не са полезни за връзката.

Наличните данни показват, че жените повече от мъжете привнасят някакъв фантастичен елемент във взаимоотношенията. Те по принцип по-често инициират разделите, както и две трети от разводите, което ги прави по-неудовлетворени от мъжете. Жените сравняват партньорите с приятелите си много повече, отколкото мъжете, допълва Дохърти.

Той отбелязва: "Жените са склонни да притежават модел или рамка, относно това каква трябва да бъде връзката. Те сравняват това, което имат с онова, което мислят, че заслужават да имат. Мъжете правят това само, когато става дума за секс. Те не анализират ежедневно качеството на брака си."

Изключително контролиращо е да влезете в отношения с идеята за това как трябва да изглеждат и да се развиват. Нужни са двама души, за да създадат връзка. Не може единият да реши как трябва да стоят нещата. И ако той го прави, то другият няма да бъде щастлив.

"Хората могат да прекарат живота си, опитвайки се да превърнат връзката си в нещо, което тя не е, въз основа на идеализираната визия за това каква трябва да бъде, а не каква е наистина", казва Дохърти. Той не е сигурен защо, но открива, че подобни неправилни очаквания се увеличават. По неговите думи: "Много често мисълта, че сте се омъжили за грешния човек е наистина самозаблуда."

Е, понякога има хора, които наистина са погрешните за нас. Вижте повече по този въпрос ТУК >>>

В даден момент във всяка връзка е естествено да се запитате дали партньорът ви е правилният за вас.

Някои партньори наистина са грешните

Понякога избираме грешния човек - този, който в крайна сметка не се интересува или не може да отговори на нашите нужди, поради редица възможни причини. В началото на списъка на хората, които по принцип са грешните за всеки, са злоупотребяващите със субстанции - независимо дали става дума за алкохол, лекарства с рецепта или наркотици - които отказват да получат помощ за проблема си.

"Лоялността на наркомана не е във връзката, а в пристрастяването", обяснява Кен Пейдж. "Активно зависимите се превръщат в по-недостойни версии на себе си и губят интегритета или способността да постъпват правилно, когато срещнат трудност. А това са качествата в един партньор, на които трябва да можете се опрете." Комарджийте попадат в един и същ компулсивен трап, в преследването на голямата победа - с обрат, който обикновено ги въвлича в дълбоки дългове. Това заплашва отношенията на базово ниво.

Хората, изневерявали в една или повече предишни връзки, не са най-добрите партньори. Те разрушават основното доверие и интимност, необходими за изграждане на връзка. Възможно е този, който е изневерил веднъж, вървейки срещу собствените си ценности, да е изключение, но не и онзи, който непрекъснато и многократно го е правил (или прави). Дохърти смята това поведение за "твърди причини" за разпадане на взаимоотношенията, както и за предсказващо физическо насилие и други форми на прекален контрол. "Това са неща, на които никой не бива да се обрича в живота", казва той.

Истинската причина вероятно е, че никой не е обръщал внимание на връзката. Може би един или двамата партньори са били заети с грижи за децата или работата. Спрели са да правят нещата, които са правили преди, и които двойките трябва да правят, за да процъфтява партньорството им-да отделят време за разговор, да разказват за деня си или за онова, за което си мислят. Друг вариант е любовта им да е била подкопана от невъзможността да се справят с даден конфликт.

"Ако сте стигнали до момент, в който поставяте ултиматум", казва Бредбъри, "то вие не сте поддържали връзката си правилно. Сякаш колата ви да спре отстрани на пътя и да кажете: "Просто вече не работи", когато не сте сменяли маслото от 10 години. В сърцевината на всяка връзка, настоява той - това, което прави хората подходящи един за друг, е желанието и на двамата партньори да бъдат отворени и уязвими; да слушат и да се грижат един за друг.

В допълнение, има хора, които са особено неподходящи за вас, защото не споделят ценностите и целите, които са ви най-скъпи. Различията в основните ценности често са пагубни за двойките, които се женят млади, преди да са имали достатъчно житейски опит, за да знаят кои са всъщност. Повечето хора все още развиват своите ценностни системи и вярвания в началото на 20-те си години и все още усъвършенстват житейските си избори. Разбира се, нужно е да знаете на какво държите най-много, а това може да бъде предизвикателство на всяка възраст, не само в младините.

Една от най-честите причини, поради която избираме грешен партньор, е, че не познаваме себе си или не знаем какво наистина искаме. Трудно е да изберем човек, способен да ни разбере и да посрещне най-скъпите ни емоционални нужди (и да знаем с когото вашите ценности са съвместими), когато не знаем какви са тези нужди или ценности, или не сме развили увереността да ги изразяваме свободно.

Карли е непрактикуващ адвокат, омъжена за готвач. "Оценявах характера, връзката, голямото му сърце", разказва тя. "Той беше очарователен, забавен, отнасяше се с мен невероятно добре и се разбирахме чудесно." Но с течение на времето интелектуалните различия застанаха на пътя ни. "Той не можеше да поддържа моите анализи, логически аргументи или разсъждения, бъркаше или използваше грешни термини. Не беше нищо значително, просто малки неща."

Тя признава, че е изгубила уважението към своя съпруг-готвач. "Не осъзнавах колко важно ще се окаже за мен интелектуалното уважение към партньора ми. Мисля, че проблемът беше в това, че не се познавах достатъчно добре и не знаех колко ценно е за мен интелектуалното стимулиране и (дори по-зле) как това ще доведе до този критичен фактор в уважението ми към него."

Сигналът да растем

Факт е, че както другите основни стълбове на живота, като работа и деца, бракът невинаги ще бъде източник на удовлетворение. Никой не е обичан перфектно; има част от автентичното ни Аз, което никога няма да бъде посрещната от партньора. Разбира се, винаги можете да пренебрегнете сърцето си. Но това не е единственото или най-доброто решение.

"Понякога бракът ще бъде източник на болка и скръб", казва Гиверц. "И това е необходимо за личностното и междуличностното израстване. Всъщност, невъзможно е всеки момент да бъде благ и щастлив в брака, особено ако се занимавате с нещо предизвикателно в живота, било то отглеждане на деца, стартиране на бизнес или грижа за възрастен родител.

Разочарованието се превръща в двигател на растежа, защото ни принуждава да открием нуждите си. Да познаваме себе си, да разпознаваме нуждите си и да говорим за тях в една връзка, често са актове на смелост, твърди Пейдж. Повечето от нас подхождат предпазливо към нуждите си, защото обикновено там е най-голямата ни чувствителност и уязвимост.

"Трябва да откриете - и да можете да споделяте - това, което ви докосва и ви движи", отбелязва той. "Но първо, разбира се, е нужно да приемете това в себе си. Малцина от нас са опитни в този базов процес за създаването на страст и романтика. Чрез него ние изясняваме себе си, минавайки през живота.

В същото време, поемането на риска да разкривате вътрешния си живот пред партньора до вас се оказва чудесна възможност за разширяване интимността и чувството ви за свързаност. Това е великата сила на взаимоотношенията: създаването на интимност е огнището за израстване в напълно самостоятелно човешко същество, а процесът на пълноценно осъзнаване разширява възможността за интимност и връзка. Това е и нещото, което трансформира партньора в правилния такъв.

Друг важен елемент на растежа във взаимоотношенията, казва Гиверц, е трансформацията на мотивацията - от егоцентричните ни предпочитания към онова, което е най-добро за връзката и нейното бъдеще. Налице е интрапсихична промяна, която поддържа дългосрочните взаимоотношения. Подразбира се, че става дума за процес на разширяване, при който моделите ни фино се променят. Тук роля играе съгласуването (а не отмъщението). Също и саможертвата. С такава промяна имаме готовност и способност да потушаваме импулса, който ни кара да реагираме отрицателно на негативна провокация, независимо от това колко удовлетворяваща може да ни се струва една такава реакция в момента. Всичко това изисква способността да имаме наум дългосрочните цели на връзката. Когато мотивация е преобразувана, партньорите са по-склонни да обмислят реакцията си, вместо да действат импулсивно в яда си.

В най-скорошното си изследване на връзките и взаимоотношенията, Брадбъри от UCLA проследява 136 двойки за период от 10 години, започвайки от шест месеца от началото на брака им. Всички двойки докладват високи нива на удовлетворение на онзи етап и четири години по-късно. Това, което Брадбъри и неговият колега Джъстин Лавнер изненадващо установяват е, че някои двойки, които са наистина удовлетворени на 4-тата критична година, в крайна сметка се развеждат, въпреки липсата на рисковите фактори, идентифицирани в предишни изследвания върху разпада на взаимоотношенията - колебание в ангажираността, маладаптивни личностни черти (т.е. затрудняващи адаптацията), високи нива на стрес.

С други думи, неспособността или нежеланието да се потискат негативните емоции в момент на яд премахва възможността за преобразуване на мотивацията в по-широка перспектива от нашата собствена. В крайна сметка натрупващото се въздействие на отрицателната реактивност води до разпадане на връзката.

"Ако и двете страни са склонни да вършат тежката и уязвима работа по изграждането на любов и разрешаването на конфликтите, то те имат добри шансове да оцелеят като двойка", казва Пейдж. Ако една от страните не желае, "то се налага да кажете на партньора си: "Имам нужда от това, защото чувствам, че се губим един друг, а не искам това да се случи".

В края на краищата, казва Дохърти от Минесота: "Ние всички сме трудни. Всеки, който е женен, е труден съпруг. Често подчертаваме дебело колко труден е нашият партньор и забравяме колко трудни сме ние за него". Ако искате да имате човек в живота си, ще трябва да минете през процеса на идеализиране и разочарование - ако не с настоящия, то със следващия. И следващия. "Бихте могли да съсипете децата си, докато преследвате идеалния партньор." Нещо повече, средностатистическите резултати от проучванията показват, че хората не правят по-добър избор втория път. Най-често те просто обменят набора си от проблеми със следващия.

Бостън присъства на парти за 25-годишнината на приятели. Един от гостите коментира дълголетието на връзката, а съпругът отговаря: "Всяка сутрин се събуждам, плискам студена вода върху лицето си и си казвам на глас: "Е, ти също не си стока.""Когато изпитвате разочарование от партньора си, казва Реал, ще постигнете по-добър резултат със значителна доза смирение."

Критична разлика

Има разлика между това да се бориш за онова, което искаш в отношенията си, и да оказваш пряк контрол над партньора си, настоявайки той да се промени, казва Реал.

Нужно е се застъпвате за желанията и нуждите си във връзката. "Повечето хора нямат умението да говорят и да се борят за това, което искат в отношенията", отбелязва той. "Те не говорят, което запазва любовта, но трупа негодувание. Негодуванието е избор; да живееш в негодувание означава да живееш нещастно. Други говорят, но не са особено любящи." Или просто се оплакват.