Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения С правилния партньор ли съм? – част 1

С правилния партньор ли съм? – част 1

С правилния партньор ли съм? – част 1 - изображение
В даден момент във всяка връзка е естествено да се запитате дали партньорът ви е правилният за вас.

Елиът Катц, политически анализатор на правителството на Отава, се чувства съсипан в процеса на развод след 10-годишен брак и две деца. На онзи етап Катц обвинява жена си за раздялата. По думите му: "Тя просто не оценява усилията ми да я направя щастлива." Той храни бебетата и сменя памперсите им. Къпе ги и им чете приказки, преди да ги сложи вечер в леглото. Прави им закуска преди работа. Осигурява на семейството си по-голяма къща и работи до късно вечер, за да изкарва достатъчно пари съпругата му да остане у дома целодневно.

Тогава Елиът Катц мисли, че решението на проблема е жена му да се промени. Но, когато остава сам и усеща липсата от ежедневния контакт с дъщерите си, той не успява да избегне натрапливата мисъл, че може би и той има пръст в проблема. "В крайна сметка можеше да отнеме години да чакам някой друг да се промени" - разказва той.

Разсъждавайки, Катц стига до заключението, че има някои неща, които е могъл да направи по различен начин – като да не се опитва толкова усилено да бъде неконтролиращ, дотолкова, че жена му да чувства, че е изоставил напълно вземането на решения. Той осъзнава, че съпругата му се е чувствала като "омъжен самотен родител", правейки всички планове и потушавайки пожарите в семейния живот, без значение от това колко домакински задължения е поемал той.

В крайна сметка, той спира да обвинява нея за проблемите им. "Не можеш да промениш друг човек, можеш да промениш само себе си", разсъждава Катц. "Подобно на много хора днес бях наистина объркан за ролята си като партньор." Няколко години след развода, прекарани в срещи, Катц осъзнава, че встъпването във връзка с идеята, че съществува правилен или грешен партньор само по себе си води до задънена улица.

"Мислим в рамките на бинарен модел", коментира психотерапевтът от Ню Йорк - Кен Страни. "Този е правилният или грешният; задомяваме се или го напускаме - не ни се дават подходящи инструменти, с които да мислим за взаимоотношенията. Хората се нуждаят от по-добър набор от възможности".

Рано или късно във всяка връзка настъпва момент, в който просто си лежите в леглото, обръщате се и поглеждате човека до себе си с мисълта, че всичко това е ужасна грешка, обяснява семейният терапевт от Бостън Теренс Реал. Той може да настъпи след няколко месеца до няколко години. "Обществена тайна е в американската култура, че съществува подобно разочарование. Обикалям страната и говоря за "естествената омраза в брака", и никой никога не ме е питал какво имам предвид под израза. Това е изключително грубо."

Какво да правите, когато първоначалното привличане отмине?

"Аз го наричам първия ден от същинския ви брак", обяснява Реал. Това не е знак, че сте избрали грешния партньор, а сигнал, че трябва да растете като индивид - да поемете отговорност за собствените си разочарования. Ние непрестанно жадуваме за съвършенство, но сме приклещени с несъвършено човешко същество. Всички се влюбваме в хора, които мислим, че ще ни избавят от раните на живота, но всъщност се случва обратното.

Трябва ни нова представа за взаимоотношенията и неудовлетворението от тях. Само ние сме отговорни за това да имаме връзката, която желаем. За да я постигнем, трябва да копаем надълбоко в себе си, едновременно поддържайки отношенията си. Обикновено процесът изисква доза храброст – или онова, което Пейдж нарича "просветена дързост". Най-ярката възможност настъпва, иронично, точно когато страстта и тръпката изглеждат напълно мъртви. Ако не успеем да разровим в себе си и да говорим за най-дълбоките си нужди, което, разбира се, може да е плашещо, никога няма да почувстваме живота си автентичен, никога няма да видим себе си ясно, а партньорът ще бъде винаги грешният.

Нещата такива, каквито са

Самата романтика поражда евентуалното убеждение, че сме избрали грешния партньор. Ранният стадий на взаимоотношения, най-силно изразен с интензивно привличане и сляпо увлечение, в много отношения прилича на интоксикация с кокаин, отбелязва Кристин Мейнкейк, клиничен психолог в Де Мойн, Айова. Това се дължи отчасти на неврохимикалите, свързани с интензивно удоволствие. Също като опиянението от кокаин, ефектът не е продължителен.

Докато трае - експертите му дават от девет месеца до четири години - увлечението оказва огромен ефект над нас: изследванията показват, че партньорите преувеличават сходствата си и се идеализират един друг. Очаровани сме, че той обича тайландска кухня, концерти и класически филми, точно като нас. И пренебрегваме интересът му към стари коли и онлайн покер.

В крайна сметка, реалността се отваря пред нас. "Това увлечение се изчерпва при всички", казва Майнеке, автор на "Everybody Marries the Wrong Person". Това става, когато откриете вашата психологическа несъвместимост и разочарованието е на лице. Внезапно, всичко, което виждате, са различията помежду си. "Съсредоточавате се върху всичко онова, което не е наред в отсрещния. Решавате, че трябва да получи ясно послание за онова, което е нужно да промени у себе си."

Заключавате, че сте се оженили за грешния човек, но това е така, защото сте свикнали да мислите, че има само един правилен човек. Последствията от такова широко разпространено вярване са сериозни. На този етап обикновено се ангажираме с разрушително поведение, като обвиняваме партньора си за нещастието си или търсим някой извън връзката.

Наред с много други изследователи и клинични психолози, Мейнеке се подчинява на нова брачна парадигма - онова, което тя нарича "отговорна за себе си половинка". Когато започнете да се фокусирате върху онова, което не е съвсем наред, е време да смените фокуса. "Вместо да се вглеждате в другия, трябва да погледнете себе си и да се запитате: "Защо внезапно съм толкова нещастен и какво трябва да направя за да реша това? "." Твърде вероятно причината не е дефект в партньора ви.

В тази парадигма "ние не се обръщаме към партньора с очакване да ни осигури щастие и не го обвиняваме за нещастието си. Ние поемаме отговорност за очакванията, които носим, за собствените си отрицателни емоционални реакции, за нашите собствените несигурности и мрачни настроения" - пише Мейнкейк в книгата си.

Често вместо да се вгледаме в себе си или да се опитаме да разберем фантазиите, които ни водят до проблема, ние се ангажираме с мисли, които правят различията да изглеждат трагични и нетърпими, казва Уилям Дохърти, професор по психология и ръководител на програмата за брачна и семейна терапия към университета в Минесота. Едно е да кажете: "Иска ми се съпругът ми да се интересува повече от изкуство, точно като мен." Или "Иска ми се партньорът ми да не гледа телевизия всяка вечер, а да излиза повече с мен". Това е нещо, което можете да коригирате.

Съвсем друго е да кажете: "Непоносимо е, имам нужда и заслужавам някой, който споделя основните ми интереси". Двете мисли вероятно ще предизвикат различни действия. Съвсем постижимо е да помолите някого да излизате заедно по-често. Но няма да бъде добре приета молбата към него да промени личността си, отбелязва Дохърти, автор на "Take Back Your Marriage".

Никой няма да отговори на всичките ви нужди в една връзка, настоява той. И подканва за фундаментално приемане на човека, който избираме, и избира нас. "Всички ние имаме недостатъци".

Културата ни тласка в посока на недоволство. "Някои разочарования и чувства на обезсърчение са нормални за романтичните срещи", обяснява Дохърти. "Но потребителската култура ни учи, че не бива да се примиряваме с нещо, което не е идеално за нас."

Както казва психологът от UCLA Томас Брадбъри: "Вие нямате право на вето, когато става въпрос за партньора ви. Това е сделка, която идва в пакет; лошото идва с доброто".

Интерпретацията, че проблемът се крие в партньора ви е твърде опростена. "Ние сме склонни да сочим с пръст отсрещния. Обработката на каквато и да е информация при нас хората е наистина повърхностна." Не си мислим: "Може би не й давам това, от което се нуждае." Или "Може би е недоволен, защото не се отварям достатъчно пред него." Или "Може би има проблем в отношенията си с някой друг". По-сложният въпрос е: "По какъв начин не успяваме да се направим щастливи един друг?"

Торонто Катц (самият той в сериозна връзка) стига до заключението, че "Бракът не се отнася до това да намериш точния човек, а да се превърнеш в него. Много хора смятат, че са постъпили в брак с грешния партньор, но научих, че става дума за това да се превърнеш в по-добър съпруг."

Затъване в очакванията

Това, което е най-забележимо при Сара и Марк Холтс от Колорадо, са техните многобройни различия. "Той е републиканец, аз съм демократ. Той е ортодоксален християнин, аз съм агностик, харесва месо и картофи, а аз по-нестандартната храна", споделя Сара. Така че Марк посещава църквата всяка седмица и изучава Библията, докато Сара ходи на курс, който също засяга теми като историята на Бога в Америка. "Когато се прибира вкъщи го питам: "Какво научихте днес за Библията?", разказва тя. "И му споделям прозренията си от моя курс."

Но когато Сара иска да отиде на музикален фестивал, а Марк да си остане у дома - "просто отивам", казва тя. "Няма нужда да е до мен във всичко. Той е до мен там, където има най-голямо значение - вкъщи, на масата за вечеря, в леглото." "И двамата имаме нужда от докосване" — споделя още Сара, "затова настройваме алармата си половин час по-рано всяка сутрин и използваме това време за гушкане." Те са женени от 14 години.

Необходимо е комфортно чувство за самостоятелност и осъзнато усилие да се дава пространство, в което да се толерират подобни различия. Това, което е учудващо за семейство Холтс, е времето, което двамата отделят, за да си споделят какво се случва в живота им - и в главите им - когато са разделени. Изследванията показват, че подобни усилия за обмен на информация, дори при рутинни въпроси, са от решаващо значение за поддържане на емоционалната връзка между партньорите.

Да кажем, че единият обича да пътува, а другият не. "Ако гледате на това с чувство на негодувание, то ще ви наранява, отново и отново", обяснява Дохърти. Ако можете да го приемете, ще е по-добре - но при условие че не започнете да живеете в два отделни свята.

"Това, което не бива да правите" - казва той, "е да си намерите група от необвързани приятели за пътуване, които, когато са на път, излизат и флиртуват с останалите. Така започвате да правите неща, за които не ви е удобно да споделяте с човека до вас." Най-често такива големи разлики са съпроводени с толкова голямо разочарование, че партньорите реагират по начини, които не са полезни за връзката.

Наличните данни показват, че жените повече от мъжете привнасят някакъв фантастичен елемент във взаимоотношенията. Те по принцип по-често инициират разделите, както и две трети от разводите, което ги прави по-неудовлетворени от мъжете. Жените сравняват партньорите с приятелите си много повече, отколкото мъжете, допълва Дохърти.

Той отбелязва: "Жените са склонни да притежават модел или рамка, относно това каква трябва да бъде връзката. Те сравняват това, което имат с онова, което мислят, че заслужават да имат. Мъжете правят това само, когато става дума за секс. Те не анализират ежедневно качеството на брака си."

Когато хората имат готова представа за идеалния партньор и връзка в главата си, те вървят към сигурно бедствие, обяснява семейният експерт Мишел Гиверц, асистент по комуникационни науки в Калифорнийския държавен университет Чико. Идентичността на взаимоотношенията се договаря между двама души. Връзките не са статични идеали; те винаги са в процес на развитие.

Изключително контролиращо е да влезете в отношения с идеята за това как трябва да изглеждат и да се развиват. Нужни са двама души, за да създадат връзка. Не може единият да реши как трябва да стоят нещата. И ако той го прави, то другият няма да бъде щастлив.

"Хората могат да прекарат живота си, опитвайки се да превърнат връзката си в нещо, което тя не е, въз основа на идеализираната визия за това каква трябва да бъде, а не каква е наистина", казва Дохърти. Той не е сигурен защо, но открива, че подобни неправилни очаквания се увеличават. По неговите думи: "Много често мисълта, че сте се омъжили за грешния човек е наистина самозаблуда."

Е, понякога има хора, които наистина са погрешните за нас. Вижте повече по този въпрос ТУК >>>

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: steemit.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЛайфстайлСпортЗдравни съветиНовиниСнимкиИстория