С правилния партньор ли съм? – част 2

Някои партньори наистина са грешните

Понякога избираме грешния човек - този, който в крайна сметка не се интересува или не може да отговори на нашите нужди, поради редица възможни причини. В началото на списъка на хората, които по принцип са грешните за всеки, са злоупотребяващите със субстанции - независимо дали става дума за алкохол, лекарства с рецепта или наркотици - които отказват да получат помощ за проблема си.

"Лоялността на наркомана не е във връзката, а в пристрастяването", обяснява Кен Пейдж. "Активно зависимите се превръщат в по-недостойни версии на себе си и губят интегритета или способността да постъпват правилно, когато срещнат трудност. А това са качествата в един партньор, на които трябва да можете се опрете." Комарджийте попадат в един и същ компулсивен трап, в преследването на голямата победа - с обрат, който обикновено ги въвлича в дълбоки дългове. Това заплашва отношенията на базово ниво.

Хората, изневерявали в една или повече предишни връзки, не са най-добрите партньори. Те разрушават основното доверие и интимност, необходими за изграждане на връзка. Възможно е този, който е изневерил веднъж, вървейки срещу собствените си ценности, да е изключение, но не и онзи, който непрекъснато и многократно го е правил (или прави). Дохърти смята това поведение за "твърди причини" за разпадане на взаимоотношенията, както и за предсказващо физическо насилие и други форми на прекален контрол. "Това са неща, на които никой не бива да се обрича в живота", казва той.

Истинската причина вероятно е, че никой не е обръщал внимание на връзката. Може би един или двамата партньори са били заети с грижи за децата или работата. Спрели са да правят нещата, които са правили преди, и които двойките трябва да правят, за да процъфтява партньорството им-да отделят време за разговор, да разказват за деня си или за онова, за което си мислят. Друг вариант е любовта им да е била подкопана от невъзможността да се справят с даден конфликт.

"Ако сте стигнали до момент, в който поставяте ултиматум", казва Бредбъри, "то вие не сте поддържали връзката си правилно. Сякаш колата ви да спре отстрани на пътя и да кажете: "Просто вече не работи", когато не сте сменяли маслото от 10 години. В сърцевината на всяка връзка, настоява той - това, което прави хората подходящи един за друг, е желанието и на двамата партньори да бъдат отворени и уязвими; да слушат и да се грижат един за друг.

В допълнение, има хора, които са особено неподходящи за вас, защото не споделят ценностите и целите, които са ви най-скъпи. Различията в основните ценности често са пагубни за двойките, които се женят млади, преди да са имали достатъчно житейски опит, за да знаят кои са всъщност. Повечето хора все още развиват своите ценностни системи и вярвания в началото на 20-те си години и все още усъвършенстват житейските си избори. Разбира се, нужно е да знаете на какво държите най-много, а това може да бъде предизвикателство на всяка възраст, не само в младините.

Една от най-честите причини, поради която избираме грешен партньор, е, че не познаваме себе си или не знаем какво наистина искаме. Трудно е да изберем човек, способен да ни разбере и да посрещне най-скъпите ни емоционални нужди (и да знаем с когото вашите ценности са съвместими), когато не знаем какви са тези нужди или ценности, или не сме развили увереността да ги изразяваме свободно.

Карли е непрактикуващ адвокат, омъжена за готвач. "Оценявах характера, връзката, голямото му сърце", разказва тя. "Той беше очарователен, забавен, отнасяше се с мен невероятно добре и се разбирахме чудесно." Но с течение на времето интелектуалните различия застанаха на пътя ни. "Той не можеше да поддържа моите анализи, логически аргументи или разсъждения, бъркаше или използваше грешни термини. Не беше нищо значително, просто малки неща."

Тя признава, че е изгубила уважението към своя съпруг-готвач. "Не осъзнавах колко важно ще се окаже за мен интелектуалното уважение към партньора ми. Мисля, че проблемът беше в това, че не се познавах достатъчно добре и не знаех колко ценно е за мен интелектуалното стимулиране и (дори по-зле) как това ще доведе до този критичен фактор в уважението ми към него."

Сигналът да растем

Факт е, че както другите основни стълбове на живота, като работа и деца, бракът невинаги ще бъде източник на удовлетворение. Никой не е обичан перфектно; има част от автентичното ни Аз, което никога няма да бъде посрещната от партньора. Разбира се, винаги можете да пренебрегнете сърцето си. Но това не е единственото или най-доброто решение.

"Понякога бракът ще бъде източник на болка и скръб", казва Гиверц. "И това е необходимо за личностното и междуличностното израстване. Всъщност, невъзможно е всеки момент да бъде благ и щастлив в брака, особено ако се занимавате с нещо предизвикателно в живота, било то отглеждане на деца, стартиране на бизнес или грижа за възрастен родител.

Разочарованието се превръща в двигател на растежа, защото ни принуждава да открием нуждите си. Да познаваме себе си, да разпознаваме нуждите си и да говорим за тях в една връзка, често са актове на смелост, твърди Пейдж. Повечето от нас подхождат предпазливо към нуждите си, защото обикновено там е най-голямата ни чувствителност и уязвимост.

"Трябва да откриете - и да можете да споделяте - това, което ви докосва и ви движи", отбелязва той. "Но първо, разбира се, е нужно да приемете това в себе си. Малцина от нас са опитни в този базов процес за създаването на страст и романтика. Чрез него ние изясняваме себе си, минавайки през живота.

В същото време, поемането на риска да разкривате вътрешния си живот пред партньора до вас се оказва чудесна възможност за разширяване интимността и чувството ви за свързаност. Това е великата сила на взаимоотношенията: създаването на интимност е огнището за израстване в напълно самостоятелно човешко същество, а процесът на пълноценно осъзнаване разширява възможността за интимност и връзка. Това е и нещото, което трансформира партньора в правилния такъв.

Друг важен елемент на растежа във взаимоотношенията, казва Гиверц, е трансформацията на мотивацията - от егоцентричните ни предпочитания към онова, което е най-добро за връзката и нейното бъдеще. Налице е интрапсихична промяна, която поддържа дългосрочните взаимоотношения. Подразбира се, че става дума за процес на разширяване, при който моделите ни фино се променят. Тук роля играе съгласуването (а не отмъщението). Също и саможертвата. С такава промяна имаме готовност и способност да потушаваме импулса, който ни кара да реагираме отрицателно на негативна провокация, независимо от това колко удовлетворяваща може да ни се струва една такава реакция в момента. Всичко това изисква способността да имаме наум дългосрочните цели на връзката. Когато мотивация е преобразувана, партньорите са по-склонни да обмислят реакцията си, вместо да действат импулсивно в яда си.

В най-скорошното си изследване на връзките и взаимоотношенията, Брадбъри от UCLA проследява 136 двойки за период от 10 години, започвайки от шест месеца от началото на брака им. Всички двойки докладват високи нива на удовлетворение на онзи етап и четири години по-късно. Това, което Брадбъри и неговият колега Джъстин Лавнер изненадващо установяват е, че някои двойки, които са наистина удовлетворени на 4-тата критична година, в крайна сметка се развеждат, въпреки липсата на рисковите фактори, идентифицирани в предишни изследвания върху разпада на взаимоотношенията - колебание в ангажираността, маладаптивни личностни черти (т.е. затрудняващи адаптацията), високи нива на стрес.

С други думи, неспособността или нежеланието да се потискат негативните емоции в момент на яд премахва възможността за преобразуване на мотивацията в по-широка перспектива от нашата собствена. В крайна сметка натрупващото се въздействие на отрицателната реактивност води до разпадане на връзката.

"Ако и двете страни са склонни да вършат тежката и уязвима работа по изграждането на любов и разрешаването на конфликтите, то те имат добри шансове да оцелеят като двойка", казва Пейдж. Ако една от страните не желае, "то се налага да кажете на партньора си: "Имам нужда от това, защото чувствам, че се губим един друг, а не искам това да се случи".

В края на краищата, казва Дохърти от Минесота: "Ние всички сме трудни. Всеки, който е женен, е труден съпруг. Често подчертаваме дебело колко труден е нашият партньор и забравяме колко трудни сме ние за него". Ако искате да имате човек в живота си, ще трябва да минете през процеса на идеализиране и разочарование - ако не с настоящия, то със следващия. И следващия. "Бихте могли да съсипете децата си, докато преследвате идеалния партньор." Нещо повече, средностатистическите резултати от проучванията показват, че хората не правят по-добър избор втория път. Най-често те просто обменят набора си от проблеми със следващия.

Бостън присъства на парти за 25-годишнината на приятели. Един от гостите коментира дълголетието на връзката, а съпругът отговаря: "Всяка сутрин се събуждам, плискам студена вода върху лицето си и си казвам на глас: "Е, ти също не си стока.""Когато изпитвате разочарование от партньора си, казва Реал, ще постигнете по-добър резултат със значителна доза смирение."

Критична разлика

Има разлика между това да се бориш за онова, което искаш в отношенията си, и да оказваш пряк контрол над партньора си, настоявайки той да се промени, казва Реал.

Нужно е се застъпвате за желанията и нуждите си във връзката. "Повечето хора нямат умението да говорят и да се борят за това, което искат в отношенията", отбелязва той. "Те не говорят, което запазва любовта, но трупа негодувание. Негодуванието е избор; да живееш в негодувание означава да живееш нещастно. Други говорят, но не са особено любящи." Или просто се оплакват.