3 човешки склонности, заради които не можем да оценим доброто, и как да ги преборим

Човешкото тяло е невероятна система. Като започнем с биологичната система и стигнем до сложните мисловни процеси – всичко в нас е програмирано така, че да оцелеем. Въпреки това, имаме някои особености, които ни помагат да живеем, но пък ни пречат да обърнем внимание на доброто и да извлечем максимума от положителните преживявания.

Хедонистична адаптация

Хедонистичната адаптация представлява човешката способност да се адаптираме. Телата ни са устойчиви на промени, което е особено важно, когато ни се случи нещо неприятно. Адаптирането обаче се отнася и за положителните емоции. Много бързо свикваме с новите и вълнуващи преживявания. Започваме да ги приемаме за нормални. Свикваме също с хората и с вещите, които притежаваме.

„Фаза на медения месец“

Повечето от нас са сменяли жилището си поне веднъж. Забелязали ли сте как при влизането в новия си дом се радвате на големите прозорци, на хубавия естествен паркет или на прекрасната гледка? Но само след няколко месеца хубавите впечатления са изместени от недоволстването, че съседите са твърде шумни или пък стаите са винаги студени. Този феномен е много широко разпространен и е наречен „фазата на медения месец.“

Негативна нагласа

За нас е много по-лесно да открием нередното и неприятното, отколкото хубавото и доброто. Чувствителността ни към негативното и потенциалните заплахи е свързана с нашата бдителност, когато се налага да се борим за оцеляване. При повечето хора обаче склонността да виждат лошото ги задушава и не им позволява да се наслаждават и радват на живота.

Колко често се случва като се приберете от работа да споделите със семейството си първо хубавите неща, които са ви се случили? Казвате ли им за готиния колега, който ви е държал вратата отворена, тъй като сте носили много багаж например? В повечето случаи споделяме първо тревогите и онова, което ни е обидило или ядосало. Оплакваме се от трафика, от онзи шофьор, който ни е пресякъл пътя, от колегата, който цял ден е говорил по телефона в офиса. Толкова естествено ни изглежда да обърнем първо внимание на неприятните случки, че ни е трудно да осъзнаем своята предразположеност към тях.

Афективно прогнозиране

Афективното прогнозиране се отнася до способността ни да прогнозираме как ще се чувстваме в бъдеще, както и как ще се чувстват другите хора. Оказва се, че не сме много добри в това, защото сме свикнали да се фокусираме върху негативното и основните аспекти във всяка ситуация, без да вземаме под внимание дребните детайли, които често имат огромно значение.

Благоговението е емоцията, която изпитваме, когато ни се случи нещо ново или различно. Заобиколени сме от причини да усещаме това чувство, просто рядко му се поддаваме. Не си даваме сметка колко хубаво би било да изкачим някой планински връх и да погледнем света от високо, защото сме изморени и перспективата да останем вкъщи ни се струва далеч по-примамлива.

Често подвеждащото ни прогнозиране е пречка да вземаме правилни решения както на момента, така и в дългосрочен план. Смятаме, че ако се преместим в ново жилище, нов град или ако сменим работата, ще решим всичките си проблеми. Забравяме, че всъщност те произтичат от нас самите и ще ни преследват, където и да отидем.

Как да преборим негативната си нагласа и афективното прогнозиране?

Разбира се, има начини, по които можем да се справим с лошото прогнозиране и да се научим да се фокусираме върху приятните и положителни събития в живота си.

1. „Да, ние наистина имаме склонността да откриваме най-вече негативното.“

Когато признаем пред самите себе си, че не оценяваме хубавите неща, ще сме по-осъзнати и адекватни, когато изпаднем в подобна ситуация. Ще можем да я предотвратим. Промяната няма да настъпи мигновено. Ако обаче усещаме, че се оплакваме твърде често, вече ще знаем, че това се дължи на склонността ни да виждаме най-вече негативното и можем да си кажем: „Време е да спра да се оплаквам и да изместя фокуса си върху нещо приятно.“

2. Различна перспектива

Би било добре да си изградим навика да се фокусираме върху доброто около нас. Можем да го търсим съзнателно и също така съзнателно да изтласкваме лошото встрани. За да го направим, ще е нужно да предприемем следните стъпки.

Да установим нови правила.

Първата крачка към усвояването на ново умение е да дефинираме ясни правила. Можем да си обещаем, че всеки ден ще споделяме поне една добра новина със семейството си вечер.

Бихме могли да си водим дневник с благодарностите – формален или не толкова, няма значение. Важното е да си записваме, когато забележим или ни се случи нещо приятно. Усетим ли, че пак попадаме в капана на лошото си настроение, можем да погледнем какво сме написали и да си спомним колко хубави неща са ни се случили.

Ако звучи твърде амбициозно, да си поставим цел, която няма краен срок, можем да опитаме поне за седмица или две. Сами ще усетим разликата.

Ментално изключване

Понякога можем да надвием хедонистичната си адаптация като си представим как някои от хубавите неща в живота ни не съществуват. Ако започнем да се дразним твърде често от недостатъците на жилището си, лесно ще оценим достойнствата му като си спомним старото си жилище.

Когато чуем за пътен инцидент по маршрута, който партньорът ни използва всеки ден, бързо ще забравим битовизмите, заради които му се сърдим. Ще бъдем благодарни и щастливи да видим как се прибира жив и здрав след работа, вместо да го затрупаме с упреци и обвинения.

Съвет към приятел

Можем да си представим, че даваме съвет на друг човек. Забелязали ли сте, че много пъти даваме по-добри съвети на другите, отколкото на самите себе си? Да си представим какво бихме казали на приятел, който вижда бъдещето си само в мрачни краски или прави погрешен избор, защото смята, че нещата ще се развият в лоша посока. Същото можем да кажем на себе си, за да погледнем на живота си оптимистично.