Даниъл Голман и неговата теория за емоционалната интелигентност

от 03 юли 2018г., обновено на 18 яну 2021г.

Блестящият ум и високият коефициент на интелигентност могат да бъдат напълно безполезни, ако не разбираме емпатията; ако не знаем как да разчитаме собствените си емоции (и емоциите на другите хора), ако не познаваме собственото си сърце и ни липсва социална чувствителност, която да ни позволява да се свързваме, да управляваме страха си и да бъдем асертивни… Емоционалната интелигентност, независимо дали ни харесва, или не, е истинският ключ към това да бъдем щастливи.

Дебатът за това какво е и какво не е интелигентност изглежда е в ход. Емпиричните доказателства потвърждават например съществуването на фактора "G" на Спиърман (генерална интелигентност), който се разбира като крайно необходима основа, дефинираща цялото интелигентно поведение.

Също така имаме триархичната теория на Робърт Дж. Стърнбърг и разбира се, популярния фокус на Хауърд Гарднър върху множеството интелигентности.

"Ключът към постигането на висок колективен коефициент на интелигентност е социалната хармония" - Даниъл Голман

Къде тогава се разполага така наречената "емоционална интелигентност" на Даниъл Голман? Може би ще ви е интересно да узнаете, че същността на тази идея винаги е съществувала в историята на психологията.

Емоционалната интелигентност през годините

Професор Голман не я формулира, той я популяризира през 1995 г. в книгата си "Емоционалната интелигентност", която вече е с повече от 5 милиона продадени копия.

Още през 1920 г. Едуард Л. Торндайк описва човешката способност да разбираме и мотивираме другите и я нарича "социална интелигентност". През 40-те години на миналия век Дейвид Уешлър изяснява, че нито един тест за интелигентност не може да бъде валиден, ако емоционалните аспекти не са взети под внимание.

По-късно самият Хауърд Гарднър поставя първата основа със седмата си интелигентност, така наречената междуличностна интелигентност, която несъмнено е много подобна на емоционалната интелигентност.

Терминът "емоционална интелигентност" се появява за първи път през 1985 г. в докторската дисертация на Уейн Пен, озаглавена "Изучаване на емоциите: развитието на емоционалната интелигентност".

Само 10 години по-късно един американски психолог и журналист на име Даниъл Голман започва нещо, което продължава и днес. Делото му ни помага да разберем каква велика сила представляват емоциите и колко голяма власт упражняват върху това, което сме, това, което правим, и това как се отнасяме помежду си.

Даниъл Голман и емоционалната интелигентност

Даниъл Голман започва като журналист в "Ню Йорк Таймс" и днес е гуруто на необятната тема за емоционалната интелигентност. Сега той е в 70-те си години, а неговата искрена усмивка и дълбок поглед все още приковават нашето внимание.

Той сякаш винаги вижда по-далеч от повечето хора - човек, който не пропуска подробности; който намира връзки, където останалите от нас виждат само съвпадения.

Голман винаги подчертава, че страстта му към психологията идва от майка му - социален работник, специализиран в психиатрията. По онова време тя колекционира книги за невронауката, човешкия ум и поведенческите науки. Тези книги формират детството и ежедневието на младия Голман.

По онова време те не са нищо повече от неразгадаеми текстове, които той чете с необяснимо очарование. По-късно тези книги се превръщат в неговата мотивация и път към това, което е към днешна дата: най-големият популяризатор на социалната интелигентност.

Какво всъщност е емоционалната интелигентност

Това е начин да се погледне на интелигентността извън нейните когнитивни аспекти (като памет и разрешаване на проблеми). Говорим преди всичко за способността ни да се справяме ефективно с взаимодействията с другите и себе си, да се свързваме с емоциите си, да ги управляваме, да се самомотивираме.

Голман обяснява, че в неговия подход към емоционалната интелигентност има пет основни измерения:

Първото е самосъзнанието. То се отнася до способността ни да разбираме какво чувстваме. Да бъдем свързани с нашите ценности, с нашата същност.
Вторият аспект е самомотивацията и способността ни да се ориентираме към целите си, да се възстановяваме от неуспехите, да управляваме стреса.
Третият е свързан със социалното съзнание и емпатията.
Четвъртият е свързан със саморегулацията.
Петият без съмнение е философският камък на емоционалната интелигентност: нашата способност да общуваме, да постигаме съгласие, да се свързваме позитивно и с уважение с другите.

Даниъл Голман ни напомня в книгите си за необходимостта от владеенето на тези четири области едновременно. В противен случай имаме например човек, обучен в емоционална интелигентност, който обаче е достигнал единствено самосъзнание, а не способност да проявява емпатия към другите. Нужно е да виждаме тези четири области като едно цяло.

Емоционалната интелигентност се научава и може да бъде подобрена

В книгите си "Емоционалната интелигентност" (1995) и "Социалната интелигентност" (2006) авторът обяснява, че част от тази ни способност се намира в нашата епигенетика. Тоест, тя може да бъде активирана и деактивирана, в зависимост от емоционалната и социална среда, в която растем.

Но тук се крие истинската магия - емоционалната интелигентност също е свързана с гъвкавостта на нашия мозък, чрез която стимулите, непрекъснатото упражняване и систематичното учене правят промени и създават връзки. Можем да придобием много по-голяма компетентност във всяка от четирите области, споменати по-горе.

Даниъл Голман също така подчертава необходимостта да развиваме емоционалната интелигентност на децата си още от най-ранна възраст. От друга страна, що се отнася до света на възрастните и стремежа към усъвършенстване, знаем, че няма недостиг на курсове, семинари и книги, които ще ни помогнат в процеса.

Специфики на емоционалната интелигентност

Въпрос на воля и постоянство е да се прилагат способностите, за които пише професор Голман:

Нужно е да забелязваме емоцията зад всяко от нашите действия.
Нужно е да разширим емоционалния си речник (понякога не е достатъчно да кажем "Аз съм тъжна", трябва да сме по-конкретни. "Тъжна съм, защото се чувствам разочарована, донякъде ядосана и объркана едновременно").
Контролирайте това, което мислите, за да контролирате начина, по който се държите.
Търсете причините зад поведението на другите. Бъдете в състояние да разберете гледните точки и емоциите им.
Изразявайте емоциите си асертивно.
Подобрете социалните си умения.
Научете се да се самомотивирате и да се борите за нещата, които могат да ви доближат до истинското щастие.

В заключение, интелигентността съдържа в себе си много повече от коефициента на интелигентност, а успехът зависи от всичко това. Говорим за личен успех в това да създаваме по-добри отношения с другите, да живеем в баланс и хармония, да се чувстваме способни, свободни, щастливи и изпълнени. Това е истинско приключение!