Емоционално дистанцирани родители: 7 последици за детето — Част 2

При родителите, които са емоционално дистанцирани, често се наблюдават редица психологически дефицити. Не е изненадващо, че този тип родители имат множество проблеми, които произлизат от тяхното собствено детство. Майките и бащите с психологически дефицити често не могат да откликнат на емоционалните и психологически нужди на своите синове и дъщери.

Според терапевта Тамара Хил някои от емоционално дистанцираните родители заслужават съчувствието ни, тъй като те не притежават уменията да се справят със своите собствени емоции и психологически нужди. Резултатът е, че тези индивиди се превръщат в един от следните типове родители: отхвърлящи, емоционално отдалечени, незрели, егоцентрични или нарцистични, или амбицирани да успеят на всяка цена в живота.

Вижте някои последици от израстването в дом, в който родителите са емоционално дистанцирани

Егоизъм

Тамара Хил счита себичността за личностен дефицит. Според терапевта неумението да споделяте с другите може да доведе до емоционално откъснато и незряло поведение. Тамара Хил разказва за един неин 10-годишен клиент, който обича да си играе на своя таблет след училище. Майка му, която е преживяла някаква форма на тормоз в детството си, решава да му забрани да играе на таблета си. Разбира се, тази майка не е единственият родител, който не иска детето му да прекарва прекалено много време пред екраните, забавлявайки се, докато домашните задачи остават недовършени.

Терапевтът обаче се изненадва от истинската причина за ограничаването на достъпа до таблета. В крайна сметка майката си признава, че просто не харесва синът й да докосва електронното устройство, защото е инвестирала много пари в закупуването му и й харесва това, че таблетът все още изглежда като чисто нов. Освен това тя разказва, че като малко момиче рядко е притежавала нещо само нейно и сега изпитва силна нужда да "опази" инвестициите си. Подобна проява на егоизъм може да доведе до продължителен конфликт между родител и дете. С течение на времето момчето пораства и започва да поставя под съмнение мотивите и кореспондиращото поведение на майка си. В даден момент синът осъзнава причината за държанието на майка си, което силно го наранява и в крайна сметка го мотивира да се премести да живее при баща си. Връзката е разрушена.

Злоупотреба с наркотични вещества/зависимост

Тамара Хил споделя, много хора се обръщат към наркотиците като начин да се справят с непоносимата скръб и да "притъпяват болката". Пристрастяването коренно променя живота на зависимата личност – взаимоотношенията с другите, работата и други важни области на живота вече не са приоритет за злоупотребяващия с наркотични вещества.

Прочетете още:

• Емоционално дистанцирани родители: 7 последици за детето – Част 1

Липса на идентичност и посока в живота

Бивша клиентка на Тамара Хил не спира да задава следния въпрос по време на почти всяка индивидуална сесия: "Как можеш да разбереш какви точно отношения трябва да имаш, ако всички предишни връзки в живота ти са били експлоататорски или са включвали някаква форма на тормоз?". Терапевтът винаги отговаря на клиентката си като подчертава колко е важно да има налична стабилна морална основа и изградена идентичност. Когато не разбирате кой сте всъщност, сте много по-склонни да следвате тълпата и да позволявате на всекиго, който е проявил дори малък интерес спрямо вас, да стане част от живота ви. Когато знаете какво искате и кое е най-доброто за вас, вие най-вероятно ще бъдете по-внимателни в избора на хора, които да включите в близкия си кръг от доверени лица. Липсата на идентичност може да доведе до множество нестабилни взаимоотношения, които са краткотрайни и неуспешни.

Безнадеждност и липса на радост

Голям брой мъже и жени, които са израснали с емоционално дистанцирани родители, подхранват дълбоки чувства на скръб и загуба. "Загубата" на родител, който все още е жив, но не присъства активно в живота на детето, може да изглежда като трагично и дълбоко нараняващо преживяване.

Невъзможността да се свържете емоционално с най-близките си хора — вашите родители — може да предизвика дълбока мъка. За съжаление, децата често губят надеждата, че поведението на родителите им някога ще се промени. Някои вече пораснали деца не успяват да се справят с негативните си емоции от детството и започват да се чувстват депресирани, страдат от суицидни мисли и/или практикуват умишлено самонараняване.