Защо продължаваме да се срещаме с един и същи тип партньор

Повечето от нас имат предпочитания за какво ли не. Определена марка шампоан. Любим цвят. Място до прозореца или до пътеката в автобуса или самолета. Животът ни преминава в търсене и намиране на онези неща, които обичаме. Когато ги открием, бързо се озоваваме в клопка, от която не можем да се измъкнем. Тази форма на лоялност не е насочена само към стоки или разположение на местата в дадено превозно средство. 

Изследване на учени от университета в Торонто разкрива, че хората обикновено се срещат с един и същи тип партньори и, без значение обстоятелствата, трудно променят предпочитанията си, като продължават да гравитират около точно този тип.

В него участват 332 души, които трябва да определят доколко те самите и техните романтични партньори притежават следните личностни характеристики: любезност, съвестност, екстравертност, невротизъм и отвореност към нови преживявания и емоции. Учените успяват да определят постоянството в избора на един и същи тип партньори въз основа на сходството между настоящия и предишните такива. Въпреки това при екстравертите се забелязва и склонност да започват връзки с различен тип хора.

Според Тина Тесина (Tina B. Tessina), доктор по психология и психотерапевт, подобно поведение е разбираемо, тъй като то е в синхрон с нашия човешки инстинкт „да търсим познати модели и да се съобразяваме с тях“.
Ежедневното ни оцеляване зависи от способността да правим избори, анализираме данни и обработваме информация (понякога противоречива), което е възможно благодарение на умението на мозъка ни да идентифицира и следва модели. Тесина споделя: „Когато действаме според стари модели, ние не се замисляме какво правим. Тялото ни е устроено, така че да извършва познати действия и да реагира в познати ситуации, без да ги обмисля. Така съзнанието ни се освобождава от стреса“.

Когато влезем в хранителния магазин е лесно и удобно да се доверим на менталния „пряк път“ и да пазаруваме по навик, но във взаимоотношенията ни с хората невинаги това е добро решение. Например, ако сме израснали сред агресивни или емоционално недостъпни хора, или пък сред такива с определена форма на пристрастяване, е напълно възможно като възрастни да знаем как да се справяме с такива като тях. Познаваме ги. „Някак успокоително е за нас, макар да е ирационално и странно“, казва тя.

Да разчупим статуквото и да изградим нови модели

Ако следваме определени модели, единственият начин да променим поведението си е като изградим нови. Всеки от нас някога е опитвал да се откаже от лош навик или да се научи на нещо ново, така че знаем колко трудно е да променим посоката на вече заученото поведение. Подобни промени не се случват за един ден, но има препоръки от експерти, които да ни правят по-осъзнати спрямо старите ни модели и да ни помогнат да си създадем нови, по-здравословни.

Да идентифицираме проблематичния модел

Хората с пристрастяване казват, че първата стъпка към решаване на проблема е да признаем пред самите себе си, че такъв има. Същото се отнася и за всички останали, ако забелязваме, че постоянно сме част от токсична връзка. Не бива да игнорираме грешките, които сме допуснали. „Хубаво би било да отделим нужното време, за да анализираме какво точно ни привлича в този тип хора“, предлага Тесина.

„Трябва да потърсим сходства. Дали става въпрос за финансово ненадеждни, студени, жестоки или нелоялни личности? Ако открием нещо общо, точно то е моделът. Ако не можем да го видим, би било разумно да се консултираме с терапевт, който да ни помогне.

Да обърнем внимание на действията, не на думите

„Поне в самото начало на връзката, бихме могли да се фокусираме върху това, което партньорът ни прави, а не върху думите му“, споделя Кристин Скот-Хъдсън (Christine Scott-Hudson), лицензиран психотерапевт от Санта Барбара, Калифорния. Тя смята, че всеки може да каже „Обичам те, скъпа, ти си целият ми свят“. Но много по-малко са хората, които ще бъдат до нас, когато имаме нужда, и ще ни уважават.

С други думи, добре е да не се впечатляваме твърде много от ласкателства, комплименти и обещания. Трябва да вярваме на модели на поведение, а не на извинения. Негативните модели включват, но не се ограничават само до пълно пренебрегване на партньора, игнориране на получените съобщения, отказ от участие в общ план, изчезване, когато имаме нужда от него или друго действие, което не е в съответствие с думите му.

Да открием кой е стилът ни на привързване

Както стана дума и по-рано, често взаимоотношенията ни като възрастни се основават на връзките с родители или други хора, които са полагали грижи за нас като деца. Тези ранни взаимоотношения полагат основите на модела ни на привързване или начина, по който се свързваме с околните, особено в стресови ситуации.

Основни стилове на привързване

Сигурност: любовта и доверието идват сравнително бързо. В тази категория попада около половината от населението.

Тревожност: желание за близост и интимност с партньора, но и усещане за страх от разочарование. Така често сами саботираме връзкате си, тъй като поведението ни е противоположно на това, което искаме и очакваме.

Избягване: избягване на интимни моменти и емоционално отдръпване. Предпочитаме да сме сами и да се отдадем на уединени занимания.

Според д-р Рокси Зараби (Roxy Zarrabi), клиничен психолог от Чикаго, ако установим кой е моделът ни на привързване, можем да повлияем на типа партньори, които ни привличат най-силно. Например тези от нас, които създават тревожни връзки, вероятно се чувстват привлечени от емоционално недостъпни хора, голяма част от които се усвоили „избягващия“ тип поведение спрямо партньора си.

Да го напишем и след това да го разгледаме

Има случаи обаче, в които сме наясно с нездравословния модел, който ни привлича. Проблемът се състои в това, че все още замъглените ни от влюбването сетива не ни позволяват да правим трезва преценка. Поради тази причина Зараби ни съветва да направи списък с лошите черти на предишните ни партньори, които са ни подсказали, че те не са подходящи за нас. Още по-важно е да преглеждаме списъка от време на време, особено когато сме срещнали нов човек.

Не на последно място, трябва да си дадем нужното време и да бъдем благосклонни към себе си. Опитваме се да извършим сериозни промени, закодирани в съзнанието ни, откакто сме били бебета. Всеки модел изисква време – както да бъде създаден, така и да бъде разрушен. И е добре да запомним, че новият модел също в един момент ще се превърне в наша втора природа.

Видео