Наръчник за различните подходи в психотерапията

В учебника от 2017 г. "Международни перспективи в психотерапията" (International Perspectives on Psychotherapy) Барбара Депре (Barbara Depreeuw) и нейните колеги определят психотерапията (индивидуална, групова и семейна) като практика, предназначена да подобрява психичното здраве посредством редица различни методи.

Резултатите от предишни изследвания подкрепят хипотезата, че терапевтичната връзка сама по себе си е много по-важна за процеса на лечение отколкото специфичните теории, спрямо които терапевтът действа. Това означава, че ако терапевтът ви успее да ви помогне да се почувствате в безопасност, приети и уважавани, като същевременно с това ви подтиква към промяна по конструктивен начин, най-вероятно ще извлечете множество позитиви от своите терапевтични сесии. Въпреки казаното по-горе, е препоръчително да сте запознати с големия набор от подходи, които психотерапевтите са обучени да прилагат. Възможно е да намерите някои подходи за по-подходящи за вашите специфични нужди, отколкото други.

Различни подходи в психотерапията се базират на различни идеи относно човешкото развитие, произхода на проблемите, свързани с психичното здраве, и най-добрите методи за лечение. Например някои психотерапевти ще насърчат клиентите си да определят какво ще се обсъжда по време на сесиите, като едновременно с това ще се опитат да им помагат да осъзнаят, че са много по-способни и находчиви, отколкото те самите си мислят. Други специалисти по психично здраве може да се проявят по-скоро като ръководители, учейки клиентите си как да променят схващанията и поведението си, като за целта ще им дадат домашна работа.

Представяме ви списък с различни подходи в психотерапията, накратко описвайки същността на всеки подход и неговото предназначение.

Терапия на привързаността

Терапията на привързаността е вид релационна психоанализа, която разглежда в детайли взаимосвързаните емоционални форми на привързване още от раждането. Теорията, на която се базира този подход, се фокусира върху ранното детско развитие и сформирането на първите значими връзки.

Стиловете на привързване на детето към родителите се разделят на пет групи – сигурен, тревожен, избягващ, амбивалентен или дезорганизиран. Идентифицирането на стила на привързване в ранните години на развитие разкрива много за проблемите, които клиентите изпитват в по-късен етап от живота си.

Поведенческа терапия

В поведенческата терапия се прилага идеята, че заученото поведение, което се е сформирало в отговор на предишни преживявания, може да бъде преодоляно и променено, без обаче да се отделя много внимание на причините за даденото държание. Индивидите, страдащи от компулсивни и обсесивни разстройства, фобии и зависимости могат да намерят този подход в психотерапията за подходящ.

Когнитивно-аналитична терапия

Когнитивно-аналитичната терапия разглежда подробно връзката между езика, мисловните процеси и историческите, културни и социални фактори, които оказват влияние върху нормалното ни функциониране. В същността си този подход насърчава клиентите да използват ресурсите, с които разполагат, и да развият умения за модифициране на нездравословни модели на поведение и негативни начини за мислене и държание.

Арт терапия

Арт терапията комбинира терапия за говорене с творческо изследване на личността посредством рисуване или създаване на скулптури. Други техники включват театрални демонстрации, кукловодство или движения на тялото. Арт терапевтът е обучен да притежава отлично психологическо разбиране относно творческия процес и емоционалните атрибути на различни художествени материали. В случая на арт терапията изкуството се приема като начин за изразяване на емоциите. Например, когато един арт терапевт анализира една картина, той взема предвид размера, формата, линиите, текстурата, цвета и разстоянието между обектите, за да разбере как точно клиентът възприема света около себе си.

Арт терапията е изключително ефективна за хора, които намират за трудно да изразяват мислите и чувствата си вербално.

Гещалттерапия

Гещалттерапията е подход, който се основава на идеята, че хората имат естествена склонност към здравословен начин живот, но в някои случаи техните стари модели на държание и фиксирани идеи създават блокажи в нормалния цикъл на благополучие и щастие, които от своя страна оказват ефект върху комуникацията с другите.

Гещалттерапията разглежда какво се случва на момента и насочва вниманието на индивида към представата за самия себе си, неговите реакции спрямо и взаимодействия с другите. Идеята на терапевтите е, че потенциалът за повече вълнение, енергия и смелост на клиента се отключва, когато той е част от настоящия момент. Гещалт терапевтът разглежда как отделният човек отказва да живее тук и сега, как се съпротивлява на промяната и кои поведения или симптоми клиентът счита за нежелани или незадоволителни. Опитният гещалт терапевт провежда ефективни интервенции, чиято цел е да помогне на клиента да осъзнае какво се случва и какво се казва, като същевременно с това му помага да проумее какви сигнали изпраща посредством езика на тялото и дали има потиснати емоции.

Брачно консултиране (терапия за двойки)

Терапията за двойки предоставя възможност на клиентите да разберат по-добре трудностите, свързани с романтичната връзка, като например:

• проблеми, произлизащи от промени в ежедневието (деца, нова работа и т.н.);
• чувството, че се отдалечават един от друг или вече не комуникират както преди;
• непрестанни разправии, караници и/или неуспешно разрешаване на конфликтни ситуации;
• ревност и липса на доверие, преодоляване на изневяра или нужда от помощ за обмислянето на други видове романтични връзки като полиаморията.

Брачните консултанти могат да приложат систематични, хуманистични или психодинамични подходи, както и когнитивни, или поведенчески методи и теория на привързаността. Те помагат на клиентите си да усвоят и приложат умения за успешно общуване и разрешаване на конфликти, за да може връзката им да бъде по-стабилна и по-удовлетворяваща. Ако връзката между двамата партньори не може да бъде спасена, терапевтите обикновено оказват помощ при раздялата.

Семейна терапия

Семейната терапия е подход, който се фокусира върху семейните взаимоотношения. Работата на психотерапевта се основава на идеята, че проблемът се заражда най-вече в семейството отколкото в отделния индивид. Семейната терапия насърчава промяната и развитието посредством разрешаването на семейни конфликти и проблеми. Фокусът се поставя върху начина, по който членовете на семейството си взаимодействат, като се подчертава важността на добре функциониращата семейна единица за цялостното психично здраве и благополучие.

Без значение от произхода на даден проблем или кой конкретно има този проблем семейният терапевт се опитва да включи всички членове на семейството в процеса на вземане на полезни решения. Същевременно семейният терапевт се опитва да идентифицира конструктивни начини за оказване на подкрепа чрез прякото участие на цялото семейство. Опитният професионалист има за цел да насочи разговорите така, че да може да впрегне силата и мъдростта на всеки един член на семейството, вземайки предвид по-широкия икономически, социален, културен, политически и религиозен контекст и различните гледни точки, вярвания, възгледи и истории на всеки индивид.

Психодрама

Психодрамата комбинира различни театрални техники като ролеви игри, пантомима, кукловодство, разказване на истории и импровизация, за да се задействат креативността, въображението, процесът на учене и личностното израстване. Разнообразната същност на подхода позволява да се приложи експресивен тип терапия, която може да се използва в най-различни условия, включително болници, училища, центрове за психично здраве, затвори и компании.

Прочетете още:

• Какво представлява психодрамата и какви са ползите от нея

Екзистенциална психотерапия

Този вид терапия помага на клиента да осмисли живота си, като се изправи пред най-големи екзистенциални проблеми. Основното убеждение на практикуващите екзистенциална терапия е, че животът няма предопределено значение, индивидът е напълно свободен и в крайна сметка отговорен за собствената си съдба, така че смисълът трябва да бъде намерен или формулиран. Целта на терапията е да изследва преживяванията на клиента в контекста на сложното човешкото състояние и да изясни ролята на ценностите и вярванията в живота, изрично назовавайки онова, което преди това е останало премълчано.

Хуманистична интегративна психотерапия

Хуманистичната интегративна психотерапия използва множество подходи, за да насърчи развитието на индивида и да подпомогне неговата връзка с другите. Клиентът и психотерапевтът участват активно в процесите на оценка на ефективността на терапията и подходящите ходове за действие. Този подход поставя на преден план човешките способности за саморегулация, самореализация, отговорност и избор, които са в основата на успешната промяна. Психотерапевтът работи усилено с клиента, за да реализира тези потенциали.

Хипнотерапия

Хипнотерапията използва хипноза, за да предизвика дълбоко състояние на повишена релаксация и изменения в съзнанието, по време на които умът е силно възприемчив към нови или алтернативни идеи. Според хипнотерапевтите несъзнаваното представлява ценен ресурс, който може да бъде използван за подсилване на креативността и цялостното благополучие.

Групова психотерапия

В груповата психотерапия един или повече терапевти работят заедно с малка група клиенти. Въпреки че груповата терапия е първоначално създадена с идеята за намаляване на разходите и повишаване на ефективността на лечението, практикуващите психолози бързо осъзнават значителните положителни ползи от терапията, които не могат да бъдат извлечени от индивидуалните сесии. Например междуличностните проблеми лесно могат да бъдат анализирани в рамките на групата. Груповата терапия не се основава на една-единствена психотерапевтична теория, като сравнително често включва общуването между клиентите и професионалистите. Елементи от други подходи като психодрама, телесна психотерапия или когнитивна терапия обикновено са част от терапевтичния процес.

Целта на груповата психотерапия е да подпомогне решаването на емоционални затруднения и да насърчи личностното развитие на участниците в групата. Комбинацията от предишен опит, натрупан извън терапевтичната група, и взаимодействията между членовете на групата и терапевта, са в основата на този подход.

Тези взаимодействия може да не се възприемат като напълно положителни от самия клиент, тъй като трудностите, които той изпитва в ежедневието си, неизбежно ще окажат влияние и върху комуникацията с другите членове на групата. Въпреки това на клиента е предоставена възможността да работи върху тези свои проблеми в терапевтична обстановка, генерирайки нови преживявания и ценен опит, които след това могат да бъдат приложени в "реалния живот". Опитният терапевт внимателно подбира определени членове на групата, които подпомогнат терапевтичния процес.

Юнгианска психотерапия

Юнгианската психотерапия работи с несъзнаваното. Терапевтът и клиентът работят заедно, за да разширят съзнанието на клиента, търсейки психологически баланс, хармония и цялост. Целта на психотерапевта е да постигне значителни трайни промени в личността на клиента.

Този подход в психотерапията има за цел да обедини несъзнаваното и съзнаваното, за да създадат нови ценности.

Невролингвистична психотерапия

Невролингвистичната психотерапия произлиза от подход за общуване, наречен невролингвистично програмиране. Този вид психотерапия е широкообхватна и се основа на предпоставката, че ние изграждаме нашия собствен модел на реалност (персонализирана карта на света) въз основа на нашия опит и субективна представа. Всеки човек използва собствената си карта, за да се ориентира в живота си. Използваните модели могат да насърчават промени, водещи до успех и удовлетворение, или да бъдат ограничаващи – пречещи ни да изпробваме нови и непознати неща.

Теорията на невролингвистичното програмиране се разделя на три основни части:

• невро включва създаването на наша собствена ментална карта на света;
• лингвистично представлява начина, по който всеки осмисля предоставената му информация;
• програмиране включва реакциите ни спрямо значението, което сме дали на информацията.

Клиент-центрирана терапия

При клиент-центрираната терапия индивидът, търсещ подкрепа в разрешаването на даден проблем, установява неосъждаща връзка с терапевта си, свободно изразявайки своите емоции.

Клиентът се възприема от терапевта като най-добрия авторитет за собствения му живот и следователно е напълно способен да достигне своя потенциал за растеж и разрешаване на проблеми. Терапевтът осигурява благоприятни условия за култивирането на уменията на клиента, като показва безусловно положително отношение и емпатично разбиране. По този начин специалиста по психично здраве помага на посещаващия сесията да се справи с негативните си чувства и да развие вътрешни ресурси за издръжливост и независимост, които да доведат до промяна.

Психоанализа

Психоанализата има три основни приложения – с цел изследване на човешкия ум, като метод за лечение на психологически или емоционални проблеми и като систематизиран набор от теории за човешкото поведение. Редовните сесии осигуряват среда, в която несъзнаваните модели могат да бъдат осъзнати, за да бъдат променени. Връзката на клиента с анализатора оказва огромно влияние върху несъзнаваните модели на поведение на клиента и сама по себе си става централна част от терапевтичния процес.

Фройдистката психоанализа е специфичен вид психоанализа, при която клиентът изразява на глас своите мисли чрез прилагането на методи като свободна асоциация, фантазии и мечти. Анализаторът от своя страна ги интерпретира, за да може клиентът да разбере естеството на своите трудности и проблеми и да получи прозрение относно евентуално решение за тях.

Психодинамична психотерапия

Психодинамичната психотерапия представлява форма на дълбинна психология, която се фокусира върху несъзнаваното и минали преживявания, за да се разбере сегашното държание.

Клиентът е насърчаван от терапевта да говори за връзките от детството си – тези, които е установил със своите родители и други хора от обкръжението му. Основната цел на тези откровения е да се разкрие несъзнаваното в психиката на клиента, за да се намали психичното напрежение. Терапевтът се старае да не позволява неговата личност да влияе на терапевтичния процес – той се старае да се превърне в "бяло платно", върху което клиентът може да прехвърли и проектира сложните и объркани чувства, които таи относно себе си, своите родители и други важни хора в живота си.

Фокусирана към решения кратка терапия

Фокусираната към решения кратка терапия поставя на преден план конкретен проблем и насърчава положителната промяна, вместо да се разглеждат причините, довели до появата на трудностите.

Терапията има кратка продължителност, като понякога са необходими само три до четири сесии, за да се постигне желания ефект.