Психотерапевтът Ани Райт: Релационната травма е причина за нещастния живот на много хора след 30-та година

Много хора споделят, че между 30-та и 50-та си година са се чувствали най-напрегнати и нещастни. Психотерапевтът Ани Райт казва: „Животът е труден, без значение на каква възраст сме. Това е. Мисълта, че сме смъртни и че обичаме смъртни понякога е плашеща. Освен това светът непрекъснато иска от нас да даваме най-доброто от себе си. Все пак забелязах, че повечето ми пациенти изпитват най-големи затруднения и се нуждаят от помощ в периода между 30- и 50-годишна възраст, което има своето обяснение.“ Според специалиста точно определен сегмент от населението страда най-силно и това са хората, преживели релационна травма в миналото.

Релационната травма напуква основите на живота

Нека си представим, че животът е къща, изградена върху основи. За преживелите релационна травма те са напукани, докато за останалите те са стабилни. Пукнатините по къщата ги кара да се чувстват несигурни и неспокойни.

Ани Райт дефинира релационната травма като травма, получена в резултат на дисфункционални и диспропорционални отношения (най-често между детето и човек, който се грижи за него).

Биопсихосоциалните последици от нанесената травма често включват:

• Маладаптивна представа за себе си, за околните и за света. Например:

1. „Нищо не ми е наред. Никога няма да срещна любовта.“
2. „Не мога да се доверя на никого, всеки ме изоставя в даден момент.“
3. „Трябва да бъда нащрек, защото все ще се намери някой, който да ме изиграе.“

• Маладаптивен подход за справяне с неприятните чувства (на уязвимост, самота, страх и т.н.). Например: развитие на хранително разстройство, рисково сексуално поведение, вглъбяване в работата и зависимост към наркотични вещества.
• Затруднения в емоционалната регулация и неразвити умения за изразяване на емоциите. Например: често избухване, неконтролируем гняв, апатия и неспособност/ нежелание да споделя чувствата си с другите.
• Травми, свързани с привързването. Например: избягващ, тревожен или хаотичен стил на привързване в отговор на несигурни взаимоотношения от миналото.

>>> Стилове на привързване – характеристики

Как биха изглеждали здравите психологически основи?

Ако детството на един човек е било спокойно и без травмиращи събития, той ще формира здравословна представа за себе си, околните и света, в който живее. Неговото развитие ще протече нормално и ще усвои, поне в повечето случаи, функционални и адекватни начини за справяне с източниците на стрес. Щастливото детство и топлите отношения с близките са предпоставка за богат набор от емоционални реакции, съобразени с възрастта му. Добрият пример в семейството го учи да се сближава с хората и да взаимодейства с тях пълноценно.

С други думи, здравите психологически основи, поставени в ранна детска възраст, биха означавали здравословни отношения и щастлив живот години по-късно.

Релационната травма – бомба със закъснител

Нестабилните основи, върху които гради живота си човек, преживял релационна травма, остават незабелязани дълго време. Той може да се чувства много добре, но винаги настъпва момент, когато събитията от миналото му го застигат. Обикновено това се случва между 30-та и 40-та му година. Защо точно тогава?

Според психотерапевта Ани Райт, чиято работа е фокусирана основно върху последиците и справянето с релационната травма, когато сме млади и все още съзряваме, нашата въображаема къща е едноетажна. Дори да има пукнатини в основите, едва ли ще забележим, че е нестабилна.

Може би ще попитате защо е едноетажна и по какъв начин тя остава стабилна, въпреки възможното наличие на пукнатини. Райт пояснява, че в юношеска възраст всеки от нас получава финансова и емоционална подкрепа от член на семейството, даже когато отношенията ни с него са дисфункционални. На този етап от живота си ние сме изцяло самостоятелни, което означава, че и отговорностите ни са значително по-малко. Нормално е да не се сблъскваме с много пречки, които биха могли да разклатят основите ни, а така няма начин да разберем дали са здрави или не.

Със сигурност човек изгражда връзки и в младежките си години – със семейството, приятелите и съучениците. Те обаче не изискват от него всичко онова, което се налага да даде десетилетия по-късно. Например, приятелството с връстник в 8-ми клас е много по-безгрижно и неангажиращо, отколкото отношенията родител-дете.

Както казва самата Ани Райт, през първите 20-30 години на човек му е позволено да бъде незрял емоционално, защото той все още е млад и това е напълно нормално. Недоразвитите му все още биопсихосоциални умения биха имали негативни последствия само за самия него, но не и за останалите. Ако те обаче останат такива в зряла възраст, страда не само той, а и хората, с които общува или живее.