Тактиките, с които се опитват да ни манипулират

Манипулацията от околните е толкова често срещана, че вече се приема за нещо нормално в болното от самолюбие и лакомия общество. По-силните от нас навреме осъзнават, че нещо в живота им не е наред и се опитват да го преборят, но не можеш да победиш враг, който не познаваш, ето защо на вниманието ви представяме няколко техники, които хората използват, за да манипулират емоционалното ни състояние.

Никога не сме достатъчно добри за тях

Понякога околните ни критикуват и това е съвсем нормално, защото градивната критика може да е полезна и благотворна за бъдещата ни дейност. Но забележките не са само градивни и полезни. Разликата между конструктивната критика и разрушителната такава е наличието на атака към личността и невъзможни за достигане стандарти. Така наречените "отровни хора", заливащи ни с разрушително критикарство, често нямат желание да помогнат, а просто желаят да ви подмамят, сринат и закопаят, по какъвто и да е начин.

Токсичният човек използва логическа заблуда, за да докаже на околните, че има всички основания да бъде постоянно недоволен от вас. Тогава, дори след като сте предоставили всички доказателства на света, за да валидирате аргументите си или да предприемете действие, така че да отговорите на исканията му, той поставя друго очакване или изисква повече доказателства, опитвайки (и в повечето случай успявайки) да ви докара усещане за вина.

Имате ли успешна кариера? Отровният ще започне да се чуди (на глас пред вас и околните) защо още не сте мултимилионер. Водите прекрасен живот, с обичлив и стойностен партньор, той ще попита защо все още нямате деца. Важно е да помним, че да повярваме в техните съмнения просто ще изпълни желанията им, утежнявайки живота ни.

Голям проблем е, ако отровно влияещият ви човек е близък или работите с него. Защото може да вгорчи всяко ваше постижение. Чрез повишаване на очакванията, всеки път той ще насажда у вас усещане, че никога не правите достатъчно. Дори най-големите ви усилия са недостатъчни, за да го задоволите, защото силните ви страни и постижението са отклонени, за да попаднат под светлините на прожектора всички възможни недостатъци във вас и постижението ви. Те ще ви насочат към следващото си очакване (обнадеждавайки ви, че може би ще се справите с него) докато се опитвате да изпълните техните прищевки - до отказ. За съжаление отказът рядко идва навреме и винаги е придружен с разочарованото съзнаване, че сме били манипулирани.

Всичко това е добра причина да огледаме цялостно отношенията си с околните. И ако те никога не са доволни от нещата, които вършим за тях, ако отново и отново поставят неочаквани изисквания към вече свършената работа, то е разумно да преосмислим личното си отношение. Не е нужно да позволяваме на някого да ни кара да се чувстваме така сякаш трябва постоянно да се доказваме. Не е полезно постоянно да се чувствате недостойни и недостатъчни за нечий нужди. Опитайте да утвърдите себе си и да възвърнете чувството си за лично одобрение, което контактите с този човек са ви отнели.

Пренасочват вниманието ни

Отровното отношение на хората основно цели да отклони отговорността, падаща върху им, изкарвайки останалите насилници и тях неоправдани жертви на обстоятелствата, борещи се за справедливост. Тази цел изисква темата да се пренасочи от истинския проблем (ако се налага години назад) за да изтъкне ваша грешка, в която намира нещо, което уж е общо. Този тип отклоняване няма граници по отношение на времето или темата и често започва фрази като: "Какво ще кажете за онзи път, когато…"

На макроравнище тези отклонения действат, за да се изкривят дискусиите, така че да се запази статуквото, в което те властват над вас. Дискусията относно правата на гейовете например може да бъде бързо отклонена от някой, внасящ проблем, който е свързан със социалната справедливост, само за да разсее хората от основния аргумент.

Важно е да не се отклоняваме от въпроса, който ни мъчи. Препоръката на специалистите е да сме като развален грамофон — да повтаряме аргументите си и да излагаме фактите, без да се разсейваме с теми, нерелевантни по въпроса. Можете да прекъснете пренасочването на темата с аргумент: „Отклоняваш се, нека се върнем към реалния въпрос…“. Ако разсейването продължи, просто прекъснете разговора, за да насочите енергията си към нещо по-конструктивно.

Позволяват си да ни заплашват

Отровният човек се чувства пряко заплашен, когато чувството му за права над всичко, усещане за лично превъзходство и грандиозната любов към „прекрасната му личност“ бъдат накърнени. Той е склонен да отправя неоправдани изисквания към другите (живеейки с мисълта, че последните са съвсем нормални) и същевременно се опитва да наказва, защото никога не може да е истински доволен.

Вместо да се справяме с несъгласие или да приложим компромис, се оказваме в ситуация, в която някой се опитва да ни обясни, че нямаме право на лично мнение. Това може да прекрачи личните граници на част от нас, но заплахата, че човек може да носи последствия, защото е несъгласен да спазва чужди изисквания, се счита за напълно неприемлива в междуличностните отношения.

За отровния всяко предизвикателство води до ултиматум, т.е. „ако ти не си съгласен с мен, аз ще направя това“ се превръща в мантра, ежедневно заплашваща ни с ощетяване. Ако някой се опитва да ни манипулира по този начин, значи живее с мисълта, че има голямо влияние над нас. Отговорът ни може да се състои във връщане на изпратеното послание към заплашващия — „Значи ме заплашваш, че…“.

Не е нужно да се ядосвате. Отровните хора рядко съзнават, че прескачат границите на нормалните човешки взаимоотношения, но трябва да маркирате ясно степента на правомощия, която им позволявате да имат над вас, и да се постараете да ограничите влиянието над чувствата и действията ви.