Изследване: Ревността може да доведе до личностна промяна

Ревността е сложна емоция, която изпитват както мъжете, така и жените, когато възприемат наличието на външна заплаха за високо ценнената си връзка. Обикновено ревността се разглежда като негативно състояние, свързано с чувства като несигурност, тревожност и страх. Въпреки това ново изследване представя тезата, че ревността може да доведе до личностна промяна. С други думи, хората са склонни да променят начина, по който виждат себе си, за да кореспондира на желаните черти, които се наблюдават в конкурентите.

"Въпреки това конкурентът не е някой, когото хората харесват, камо ли някой, когото те искат да добавят към списъка си с приятели. Нашата работа е първа по рода си, защото ние разглеждаме дали индивидите са готови да променят себевъзприятията си, за да приличат повече на своите конкурентни" – казва д-р Ерика Слотър от Университета Виланова.

Посредством три отделни експеримента, публикувани в онлайн журнала "Бюлетин за личността и социалната психология" (Personality and Social Psychology Bulletin), Слотър и нейните колеги анализират реакциите на участниците, когато изпитват ревност. Те предвиждат, че индивидите ще променят своята представа за самите себе си само ако мислят, че партньорът им се интересува от някой друг.

"Това означава, че участниците не биха предприели промяна във възгледите си за себе си, ако някой флиртува с партньора им, но половинката им не показва интерес" – пояснява д-р Слотър.

В едно от трите проучвания 144 обвързани мъже и жени попълват онлайн анкета, в която трябва да посочат своите личностни характеристики като артистичните, музикалните и спортните умения. След това изследователите молят част от участниците да си представят как техният партньор показва интерес към някой друг. В останалата част от въображаемите сценарии половинката им не реагира, когато друг човек флиртува с нея.

В един от сценариите например участниците си представят как се разхождат в търговски център с партньора си, когато атрактивен човек (мъж или жена) ги подминава. В някои от случаите половинката казва следното: "Видя ли този човек? Блузата му пасваше много добре." В друг случай партньорът забелязва атрактивната личност, но не проявява интерес, като казва следното: "Нямаш ли и ти тази блуза? На теб ти отива много повече отколкото на нея/него."

Изследователите питат участниците колко силна ревност са изпитали, като след това им показват личностен профил на потенциалния конкурент, който са си представили. Д-р Слотър разяснява, че профилът, който се предоставя на участниците по време на втория етап, включва една черта, която участниците са индикирали, че не притежават. Изследователите откриват, че участниците, които са били помолени да си представят как партньорът им проявява интерес към друг човек, описан като музикална или спортна натура в профила си, са склонни да се самоопределят като по-музикални или по-атлетични в анкетата в края на проучването, отколкото в тази в началото. За да бъдат д-р Слотър и колегите й сигурни, че участниците се оценяват правилно – без да се опитват съзнателно да променят отговорите си – учените измерват времето, което е необходимо на хората да отговорят на въпросите от анкетата.

Според д-р Слотър следващата стъпка за научната общност е да се провери дали ревността не само променя възгледите на хората за тях, но и тяхното поведение. Екипът на д-р Слотър също така се интересува от това, как личностната промяна, основана на ревността, може да повлияе на здравословното състояние на хората.

"Ако променим себе си, за да запазим партньора с блуждаещ поглед, може ли това да ни повлияе негативно? Все още не знаем отговора на този въпрос" – съобщава д-р Слотър.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: pixabay.com