Кои са основните видове психотерапия за лечение на депресия

Има много видове терапии, които се прилагат върху пациенти с депресия и други афективни разстройства. Психотерапията е много ефективна, защото помага да се идентифицират причините за състоянието и предлага начини за справяне.

Изборът на подходящо лечение зависи от много фактори, сред които тежестта на симптомите, личните предпочитания и поставената крайна цел.

Когнитивна терапия

В основата на когнитивната терапия лежи идеята, че нашите мисли влияят на чувствата ни. Ако например изберем да потърсим положителното в дадена ситуация, е много по-вероятно да се почувстваме добре, и обратно.

Негативните мисли още повече задълбочават депресията. В техния капан не можем да бъдем спокойни и щастливи. Когнитивната терапия учи индивида да разпознава моделите на негативно мислене, наричани още когнитивни изкривявания, и да ги превръща в позитивни, което от своя страна подобрява настроението.

Обикновено тя трае кратко (от 6 седмици до 4 месеца) и е насочена към постигането на конкретна цел. Терапевтичните сесии са добре структурирани, като всяка отделна сесия следва план. В края й пациентът получава „домашно“, или упражнения, които да изпълнява у дома.

>>> Психологически теории за депресията

Поведенческа терапия

Докато когнитивната терапия има за предмет справянето с негативните мисли, поведенческата обръща внимание на моделите на поведение, които предизвикват неприятни емоции. Този тип терапия цели промяна в модела и активирането на нов, който би накарал страдащия да се чувства по-добре.

Когнитивно-поведенческа терапия

Заради високата ефективност при съчетаване на двата гореописани вида терапия, често те се прилагат едновременно. КПТ е фокусирана както върху заместването на негативните мисли, така и върху промяната в поведението.

Терапевтът може да предложи на пациента да си води дневник, в който да проследява събитията от седмицата и своите реакции. КПТ помага за заместване на автоматичните негативни реакции, поляризираното (черно-бяло) мислене и свръхгенерализирането (схващането, че отделно негативно събитие ще продължи да се повтаря отново и отново).

След като се научи да разпознава сам разрушителните модели, пациентът и терапевтът започват да работят върху тяхното заместване. Един от често използваните инструменти е позитивното говорене със себе си.

Когнитивно-поведенческата терапия обикновено е кратка (5-20 структурирани сесии) и насочена към изпълнението на конкретна цел. Тук отново се възлагат „домашни“ като водене на дневник, практикуване на упражнения за релаксация и използване на работни листи за проследяване напредъка при постигане на целите.

Според експертите КПТ има потенциал да предпази индивида от завръщане на депресивните симптоми.

Диалектична поведенческа терапия

Въпреки че е базирана на КПТ, диалектичната поведенческа терапия се различава съществено от нея по това, че учи индивида да признае и приеме негативните си мисли и поведение. Когато го направи, той ще може да се справи по-ефективно със стреса и да регулира реакциите си, а оттам и да подобри отношенията си с околните.

Осъзнатостта е една от техниките, които се използват по време на диалектичната терапия. С нейна помощ пациентът ще започне постепенно да се справя сам с трудните ситуации.

Психодинамична терапия

Принципът на психодинамичната терапия, наричана още психоаналитична, гласи, че депресията се отключва вследствие на неразрешени, често неосъзнати, конфликти от детството. Основната задача на терапевта е да запознае пациента с пълния набор от емоции, дори и онези, които са неприятни и противоречиви, и да му помогне да ги приеме и обработи ефективно, така че да не му вредят.

За разлика от гореописаните, този подход не е така тясно фокусиран върху конкретна цел и трае по-дълго. С негова помощ индивидът може да открие връзка между начина, по който се чувства днес, и негови минали преживявания.

>>> Най-честите видове депресия при тийнейджърите

Междуличностна терапия

Междуличностните конфликти и слабата социална подкрепа също биха могли да задълбочат депресията. Както и самото й име подсказва, този вид терапия е насочена към анализа на минали и настоящи социални роли и взаимодействия с околните. По време на лечението специалистът по психично здраве обикновено съсредоточава усилията си върху един или два проблема.

Обикновено междуличностната терапия е кратка и разглежда отношенията на индивида с важните хора в живота му – партньор, приятели, семейство, колеги. Целта е да се определи ролята на въпросните взаимоотношения в живота на пациента и да бъдат разрешени конфликтите от миналото.

Възможно е терапевтът да включи ролеви игри с различни сценарии, за да му помогне да подобри умението си за комуникация, защото само така индивидът ще може да изгради здрава система за социална подкрепа.

Подходи към психотерапията

Психотерапията може да се проведе по различни начини. Някои експерти предпочитат дори да комбинират няколко подхода – например първо да се срещат с пациента индивидуално, след което да насрочват групови сесии за упражняване на нови умения за общуване.

Най-често прилаганите подходи към психотерапията включват:

• Индивидуална терапия – Тъй като работи индивидуално с пациента, терапевтът насочва цялото си внимание към него, но от друга страна не може да наблюдава взаимодействията му с околните.
• Семейна терапия – Методът е особено подходящ при проблеми в семейната динамика и дава отлични резултати при деца и тийнейджъри.
• Групова терапия – Тя може да включва от 3 до 15 души и позволява на всеки в групата да окаже и да получи подкрепа от останалите. Освен това е и по-евтина алтернатива на индивидуалната терапия.
• Терапия за двойки – Подходът е насочен основно към двойки, които желаят да подобрят отношенията и комуникацията си.

Избор на техника и терапевт

Изборът на терапевт може да се окаже сложна задача. Ето няколко съвета как да започнете търсенето:

• попитайте приятелите или роднините;
• помолете вашия лекар да ви препоръча терапевт;
• потърсете сами в интернет;
• свържете се с местна организация/ център за психични нарушения.

Когато изберете терапевт, можете да се свържете с него или пък да потърсите информация, свързана с натрупания опит и сферата, в която най-често практикува. Всеки експерт специализира и има интереси в конкретна област – брачни отношения и семейно консултиране или пък злоупотреба с наркотични вещества, но това не означава, че няма опит в лечението на депресия. Не се притеснявайте да го попитате каква терапия прилага обикновено и кои инструменти използва.