„Трябва да поговорим“ не е най-добрият начин да спасим връзката си

Всеобщо призната истина е, че едни от най-ужасните думи, които всеки човек може да чуе от своя партньор, са „Трябва да поговорим“. Търсене в англоезичния онлайн речник за жаргонни думи Urban Dictionary показва, че фразата означава „Изслушай ме сега или си тръгвам“. Друг източник я определя като „Край на връзката или нещо, което може да означава приключване на взаимоотношенията, ако не бъдат приети сериозно“. Трети предполага, че това е „перфектният момент за симулиране на инфаркт“. Както и да ги дефинираме обаче, тези три думи очевидно са нещо, което никой не иска да чува от партньора си.

Защо всички се страхуват от фразата „Трябва да поговорим“?

Понякога, разбира се, това, което прави фразата „Трябва да поговорим“ толкова лоша, е това, което следва след нея. Каквото и да каже партньорът ни след „Трябва да поговорим за онези текстови съобщения, които току-що намерих в телефона ти“, ще бъде неприятно и за двама ни.

>>> Най-важното, което трябва да знаем за добрата комуникация

Невинаги обаче фразата означава, че сме сгрешили в нещо. Понякога просто означава „Трябва да поговорим... за връзката ни“. Но ако това е вярно, защо тогава много от нас се страхуват от тези думи?

Както отбелязват Патриша Лав и Стивън Стосни в книгата си How to Improve Your Marriage Without Talking About It, когато някой каже: „Трябва да поговорим за нашата връзка“, почти никога не чуваме: „Това ме прави толкова щастлив. Наистина съм нетърпелив да споделя чувствата си“.

Нека да разгледаме защо реагираме по този начин.

„Трябва да поговорим“ обикновено означава „Трябва да говоря“

Както много хора се досещат, фразата „Трябва да поговорим“ е напълно неточна. Проблемът е в думата „ние“. Това, което наистина искаме да кажем, е „аз“. Много хора във връзката си използват „ние“, когато наистина имат предвид „аз“.

„Трябва да говоря“ или „Трябва да говоря с теб“ звучи много по-добре, защото по този начин показваме на партньора си, че това, което ще кажем, е субективно. Това е наше лично мнение. „Трябва да поговорим“ звучи като някакъв морален абсолют.

„Трябва да поговорим“ кара слушателя да се чувства като петгодишно дете

Може би мнозина са чували за вид психология от 70-те година на миналия век, наречена транзакционен анализ. Една от основните точки на този мощен подход за себеопознаване е, че всеки човек има вътре в себе си родител, възрастен и дете.

Възрастният в нас е склонен да бъде практичен, рационален и най-вече заинтересован от решаването на проблеми. Когато двама души успяват да показват тази част от себе си по време на разговор, това обикновено е добър знак за връзката им.

Родителят в нас е загрижен най-вече за налагането на морален авторитет, докато детето просто иска да се освободи от всичко, за да може да се върне към забавлението. Фразата „Трябва да поговорим“ най-често звучи като морална присъда, идваща направо от родителя в нас. Тези думи могат бързо да поставят човека отсреща в детски режим. Очевидно това не е нещото, което искаме да постигнем, когато се опитваме да разговаряме с партньора си по конкретна тема.

В отношенията има два вида роли, като само една от тях използва фразата „Трябва да поговорим“

Както отбелязват Лав и Стосни, друг проблем с фразата „Трябва да поговорим“ е, че има два различни вида хора или поне два вида роли, когато става дума за взаимоотношения. И хората в тези роли са склонни да мислят за връзките по много различен начин.

При първата роля основното нещо в една връзка е партньорите да се чувстват емоционално свързани. Ако липсва чувство на свързаност – например единият партньор често забравя важни за другия неща – това може да бъде много заплашително за взаимоотношенията.

>>> Как да разберете какво кара партньора ви да се чувства обичан

При втората роля се набляга на представянето. При нея не се отдава толкова голямо значение на свързаността, а на свършената работа и на грижите за партньора.

Какво чува човек, който не иска да говори?

Нека разгледаме какво се случва, когато двама души (Джейми и Рони), играещи гореспоменатите роли, имат връзка помежду си.

Джейми е най-уверен в една връзка, когато се чувства близък и свързан с партньора си, докато Рони е по-скоро човек, който на всяка цена желае да си свърши добре работата и ангажиментите към половинката си.

В началото двамата са доста щастливи заедно, но с течение на времето Джейми забелязва, че идеята на Рони за връзка е свързана повече с получаването на похвали и това да бъде добър любовник, отколкото с комуникацията и изразяването на чувствата си.

Опитвайки се да се сближи повече с Рони, Джейми се обръща към него с думите: „Трябва да поговорим. Напоследък не сме толкова близки.“, имайки предвид: „Наистина искам отново да се чувствам близо до теб“. Това, което Рони чува, обаче е „Ти ме разочарова“.

Разбира се, да разочарова Джейми е нещото, от което Рони се страхува най-много, поради което се отдръпва емоционално. Емоционалната дистанция обаче е нещото, което Джейми не може да понесе. Оказва се, че техните нужди са фундаментално противоречиви.

„Трябва да поговорим“ не работи – каква е алтернативата?

Трябва да има по-добър начин, нали? Ето няколко алтернативи:

Не казвайте „ние“, когато наистина имате предвид „аз“

Някои хора трябва да говорят, за да се свържат емоционално, докато други първо трябва да се почувстват свързани, преди да могат да извлекат ползи от разговора.

Не подценявайте силата на невербалната връзка

Понякога може да е добра идея първо да се свържете физически, преди да се опитате да общувате с думи. Езикът е късна еволюционна придобивка. Преди хиляди години нашите предци е трябвало да разчитат на невербални поведения, като например да вадят буболечки от косата на другия, за да се успокоят взаимно. Вашият партньор може да се нуждае от много уверения в началото, преди наистина да се почувства сигурен, че намеренията ви са приятелски, а не враждебни.

>>> Видове невербална комуникация

Комуникация „възрастен с възрастен“, а не „родител с дете“

Наистина е лесно да изпаднете в режим родител-дете, когато сте разочаровани и разстроени. Когато това се случи, вижте дали можете да го осъзнаете и да се върнете към разговор, присъщ за възрастни хора.

Бъдете търпеливи един към друг

Партньорът ви не съществува, за да задоволява емоционалните ви нужди. Вашите чувства са важни и имате право на тях. Но вашият партньор също има право на чувствата си. Уверете се, че и двамата се чувствате като равни. Ако останете заедно, в крайна сметка може да се наложи просто да приемете факта, че винаги ще преживявате нещата по много различен начин, колкото и да говорите помежду си.