Защо не обичаме да споделяме чувствата и проблемите си

Много голяма част от връзките и браковете се разпадат в резултат на силния стрес и напрежението между партньорите. Проблемът се крие най-вече в тяхното нежелание да споделят чувствата си, особено когато е възможно да предизвикат конфликт.

Когато не споделяме от какво имаме нужда, какви са проблемите ни и какво изпитваме, всичко се натрупва вътре в нас. Взаимоотношенията страдат най-много от липсата на добра комуникация. Постепенно любимият човек се превръща просто в познат, който виждаме всеки ден. С времето притъпяваме усещанията си и започваме да се отдалечаваме от истинската си същност.

Склонни сме да запазим само за себе си неприятните или трудни за разбиране емоции. От страх. Дълбок страх, че разголваме душата си и ставаме уязвими, след което може да бъдем обвинени или засрамени заради тази своя уязвимост. Затова, вместо да кажем онова, което трябва да кажем, ние скриваме болката, премълчаваме обидата, спестяваме проблема и продължаваме напред с целия товар на гърба и в сърцето си. За съжаление, крайният резултат от подобно поведение е натрупване на твърде много стрес, дистанциране и липса на смисъл и радост, които носи пълноценната връзка.

Няма нищо друго на света, което да ни плаши повече от това да споделим с партньор, приятел или роднина как се чувстваме.

Прочетете още:

• 8 вредни мита за нашите емоции

Защо се страхуваме да споделяме?

1. „Нещата ще се влошат.“

Това е най-често използваният довод, когато някой не желае да сподели истинските си чувства с близък човек. Първоначално те наистина могат да предизвикат неприятности, но впоследствие само задълбочават връзката и създават по-силно усещане за интимност. Всеки път, когато ни изслушат или ние изслушаме другия, помежду ни се изгражда по-голямо доверие. И обратно, ако не изразяваме емоциите си, те се натрупват и в определен момент все пак се проявяват, но по негативен начин – чрез избухване, пасивно-агресивно поведение или избягване.

2. "Ще изглеждам сякаш постоянно имам нужда от нещо."

Много хора се въздържат да бъдат откровени, защото са убедени, че ще ги възприемат като вечно онеправдани. Има начин, по който можем да общуваме с другия, без да го натоварваме психически. Така например, ако кажем „Бих искала да споделя с теб как се чувствам и се надявам да обсъдим проблема.“, събеседникът ни ще се чувства по-спокоен, отколкото, ако се разкрещим или плачем. Много по-вероятно е да получим емоционален срив и той да потисне партньора ни, ако не разкриваме пред него терзанията си. Всичко, което пазим само за себе си, но ни тежи, рано или късно ще изплува на повърхността, но по толкова експресивен и необуздан начин, че близките ни ще са изненадани какво толкова се е случило.

3. „Ще причиня много стрес на другия.“

Има два възможни сценария: да споделим на любимия човек какво ни измъчва и как се чувстваме, макар че ще го разтревожим, или да премълчаваме до последно и накрая да се разделим с него, заради натрупани и неизказани истини. Ако не обсъждаме наболелите въпроси, свързани с връзката ни, напрежението ще ескалира, болката ще расте, а ние ще започнем да се отдалечаваме един от друг. Напълно нормално е понякога да причиняваме стрес в другия. Всъщност, това е начинът, по който отношенията се развиват и надграждат, а хората – израстват.

4. „Няма да ме разбере.“

Да изразим с думи потребностите си е по-важно за нас, отколкото за другия. Не можем да контролираме реакциите му, но ако бъдем внимателни и подходим с уважение, ще извлечем някои ползи за самите себе си. Когато имаме смелостта да заявим от какво се нуждаем, ние се опознаваме по-добре и се ценим повече. Разкриването на истинските ни емоции дава възможност да видим как човекът до нас би се справил в сложна ситуация и доколко можем да разчитаме на него, ако връзката ни се задълбочи.

5. „Не е нормално да се чувствам така.“

Тази мисъл ни тревожи много често. Когато дойде моментът да разкрием какво изпитваме, ние започваме да се съмняваме в себе си и в своите чувства: „Може би не съм прав.“ или „Така виждам аз нещата, но това не означава, че и другите ги виждат по същия начин. Сигурно аз греша.“ Подобни мисли могат да се окажат спирачка за нас. Те убиват увереността ни. Смисълът в това да споделим емоциите си с другия човек не е да изтъкваме доводи, да доказваме, че сме прави и да водим спорове, а да бъдем откровени и да чуем какво ще ни каже той. Възможно е по време на разговора наистина да сменим перспективата и да се почувстваме по-добре. Но онова, което истински сближава двама души не е да убедим другия в правотата си, а да покажем, че сме раними и всеки от нас да сподели своята гледна точка.