Начало Психология Социална психология Аз Каква е разликата между емпатия и симпатия

Каква е разликата между емпатия и симпатия

Каква е разликата между емпатия и симпатия - изображение

Емпатия или симпатия е това, което показвате? Често двете думички се използват, без да се разглежда тяхната емоционална същност. Емпатията е способността действително да усещате това, което другият човек чувства — буквално „виждате през неговите очи“ и "се разхождате в неговите обувки", тя излиза извън рамките на съчувствието и симпатията, прост израз на загриженост за щастието на другиго. В крайна сметка, дълбоките или продължителни чувства на емпатия могат всъщност да бъдат вредни за емоционалното здраве на индивида.

Съчувствие и симпатия

Замисляли ли сте се какво имате предвид, когато кажете, че някой ви е симпатичен? Дали това не е израз, на слаби наченки загриженост? Всъщност думата има за цел да визуализира човешкото желание да направи някого по-щастлив или да му спести неприятни усещания. Принципно развитието на симпатията (в по-силното съчувствие) предполага задълбочено и лично ниво на загриженост, а не просто изразяване на тъга, от чуждото неудобство. Въпреки че звучи доста мило, симпатията не означава, че чувствата ви се основават на споделени преживявания и емоции.

Емпатия и съпричастност

Това е понятие, въведено през далечната 1909 г. от психолога Едуард Тиченер, за да обозначи способността на едно лице да разпознава и споделя емоциите на друго лице. Та емпатията изисква способност да се разпознава страданието на другиго от негова гледна точка и да се споделя открито тази емоция, дори тя да е болезнена и плашеща.

Част от хората бъркат емпатията със състраданието (което е просто признание за болезненото състояние на някого, съчетано със съжаление). Проблемът на съжалението е, че обикновено страдащият "заслужава“ това, което му се е случило и е безсилен да направи нещо по въпроса.

Съжалението показва по-ниска степен на разбиране и ангажиране с положението на страдащия, отколкото емпатията и състраданието. Емпатията е дълбоко ниво на съпричастност и демонстрира реално желание да се окаже помощ на страдащия човек. Това изисква споделен опит, което кара хората да са съпричастни основно към представители на своя вид, но не и към животните.
Така се оказва, че човешките същества масово симпатизират на кон, например, но не могат да проявят емпатия към него.

Трите вида емпатия

Според психолога и пионер в областта на емоциите - Пол Екман, се идентифицират три различни вида емпатия:

Когнитивна съпричастност

Също така наречена "перспективно поведение“, това е способността да се разбират и предсказват чувствата и мислите на другите, като човек си представя себе си в тяхната ситуация.

Емоционална съпричастност

Тя е тясно свързана с когнитивната съпричастност и представлява способността действително да се усеща какво чувства друг човек или поне усещането на емоции, подобни на неговите. В емоционалната съпричастност винаги има известно ниво на споделени чувства.

Състрадателна емпатия

Водени от дълбокото си разбиране за чувствата на другиго и въз основа на споделения опит, състрадателно съпричастните хора правят действителни усилия да помогнат.
Въпреки че може да даде смисъл на живота ви, д-р Екман предупреждава, че емпатията също може да се окаже ужасно вредна.

Опасностите на емпатията

Емпатията може да даде цел на човешкия живот и наистина да утеши хората в тежки моменти, но също така може да нанесе големи щети. Емпатичният отговор към другите при наличие на трагични обстоятелства може да е полезен за околните, но може и да поеме в грешна посока и да ни превърне в това, което проф. Джеимс Доус нарича „емоционални паразити“.
Емпатията може да доведе до големи количества гняв, може да донесе тъга в личния живот… дори може да повлияе на финансовото ви положение, поради това че се опитвате да помагате на околните.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: thoughtco.com
Снимка: mirror.co.uk

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноСнимкиЛайфстайлФизиология