На какво се дължи навикът да се самообвиняваме и самокритикуваме и как да се справим – част 2
Здравата отговорност включва учене от нашите грешки. Но при хората, израснали в семейства, в които любовта е отсъствала, били са жертви на вербална злоупотреба или на физическо насилие, често липсва здравословна отговорност – на нейно място трайно са се настанили самообвинението и самокритиката.
Това, което усложнява проблема, е, че този тип поведение е несъзнателно, то е в настройките по подразбиране – те са възприети в детството като начин да се справим или да оцелеем и са пренесени в зрелостта. Разбира се, можем да ги поправим, но е необходимо на първо място да ги осъзнаем.
В първата част на статията проследихме причините, на които се дължи склонността ни към самообвинения и самокритикуване. В настоящата ви предлагаме няколко техники за самопомощ, разбира се, с уговорката, че най-добрият начин да се освободите от тези навици, е чрез терапия.
Научете се да правите разлика между поемането на отговорност и самокритиката (която често минава здравословни граници и се превръща в самонавиване)
Да осъзнаваш, че твоите действия или бездействия, думи или мълчание, са причина за това, което ти се случва, е различно от самообвиненията. Анализирайте внимателно случилото се, като се стараете да извлечете поуки от евентуалните свои грешки, без да се обвинявате строго. Дори фактите да не говорят добре за вас, например – реагирали сте твърде емоционално, обидили сте любим човек, взели сте погрешно решение в службата, опитайте да анализирате безпристрастно поведението и грешките си, поставете си за цел да не ги повтаряте и насочете вниманието си към нещо друго.
Има огромна разлика между извличането на поука от грешките и самообвинението – то е навик, придобит в детството, който трябва да бъде изоставен.
Научете се да усмирявате самокритичния глас
Направете списък с нещата, които харесвате в себе си - качествата, на които се възхищавате, или уменията, които мислите, че са доста добри - и прекарайте известно време, като се фокусирате върху тях.
Гледайте на себе си като на приятел, а ако ви е трудно да направите това, помолете свой близък да опише колкото се може повече ваши добри страни. След това всеки път, когато чуете самокритичния си глас, заглушете го, като си припомните всички свои положителни качества.
Работете върху себе си
И самообвиненията, и самокритиките разчитат на това, че обикновено самооценката ни се основава на малък брой недостатъци в характера ни – и тъй като ние се взираме предимно в тях, сме напълно неспособни да видим личността си в цялост. Работете върху чертите от характера си, които не одобрявате, отбелязвайте резултатите и сверявайте самооценката си с близък, на когото имате доверие.
Научете се да проявявате самосъстрадание
Психологът Кристин Неф съветва да променим начина, по който мислим и говорим със себе си:
- Старайте се да мислите за себе си с грижа, без да се осъждате и критикувате. Не бъдете твърде строги към себе си, предъвквайки отново и отново какво би се случило, ако…
- Наблюдавайте хората в обкръжението си, дайте си сметка, че никой около вас не е съвършен…
- Въпреки че е трудно да проявяваме самосъстрадание, когато настройките ни по подразбиране ни карат да се чувстваме виновни, с времето това ще става много по-лесно.
Проучете вашите вярвания за себе си
Много изследвания показват, че това, което вярваме, че сме, се отразява не само на начина, по който мислим и действаме, но и може да ни помогне да се възстановим след провал, отхвърляне и обратното – да ни срине за дълго време. Например, ако вярваме че сме неудачници, ще преживяваме тежко всеки един неуспех, а това води след себе си самосъжаление, чувство за вина, липса на самоувереност, самочувствие, мотивация. Всичко това е предпоставка за следващ провал.
По друг начин стоят нещата при хората с добра самооценка, които вярват, че са достатъчни добри, знаят, че имат още какво да научат, дават си сметка, че никой не е застрахован от провали и че грешките са уроци, които трябва да научат, за да продължат напред (разбира се, добрата самооценка не означава нереалистично висока самооценка). Ето по тази причина вярванията, които имаме за себе си, са от изключително важно значение – проверете своите.
По статията работи: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: andthatswhyyouresingle.com
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА