Начало Психология Социална психология Аз Как културните дейности повлияват модела на мислене

Как културните дейности повлияват модела на мислене

Как културните дейности повлияват модела на мислене - изображение

Едно от най-всеобхватните научни списания в света публикува изследване, показващо начина, по който културните дейности пряко влияят върху учебните процеси (засягащи как човешките същества събират данни). Изследователите разработват нов учебен модел, обясняващ как културата подпомага оформянето на познанието. Според тях разбирането на тези принципи може да е полезно при разработването на Изкуствен интелект.

Изследването е съвсем ново и е проведено в Университета в Тел Авив, то показва, че културни дейности като използване на (определен) език, оказват влияние върху учебните процеси и способността на индивида да събира различни видове данни, да се свързва със себеподобни и да извежда желаното си поведение.

Проф. Арнон Лотем от катедрата по зоология в Тел Авив (ръководител на изследването) заявява - „Ние вярваме, че в продължение на дълги периоди от време някои аспекти на мозъка трябва да са се променили, за да се адаптират по-добре параметрите на учене, изисквани от различните културни дейности. Ефектът на културата върху когнитивната еволюция се захваща от малки изменения на развиващите се механизми за учене и придобиване на данни. Тяхното координирано действие подобрява способността на мозъчната мрежа да подкрепя учебните процеси, свързани с такива културни явления, като езика или изработването на инструменти."

Проф. Лотем разработва новия модел за обучение в сътрудничество с професорите Джоузеф Халпър и Шимон Еделман от Университета Корнел и д-р Орен Колодни от Университета в Станфорд (бивш докторант в Университета в Тел Авив).

"Нашият нов изчислителен подход към изучаването на човешкото и животинското познание може да обясни как културата оформя еволюцията на човешкото познание и памет", каза проф. Лотем. "Мозъкът не е ригидна учеща машина, в която дадено събитие задължително води до друго конкретно събитие. Вместо това той функционира в съответствие с механизмите на учене и събиране на данни, с определени параметри на паметта, които съвместно изграждат сложна мрежа, способна да поддържа редица когнитивни способности.
"Всяка промяна в тези параметри може да промени изградената мрежа и по този начин функцията на мозъка", обяснява професорът. "Ето как малките модификации могат да адаптират човешкия мозък както към екологични, така и към културни промени. Нашият модел отразява това."
За да се научи, мозъкът изчислява статистическите данни, които събира от околната среда, следи разпределението им и определя нивото на връзките между тях. Новият модел на обучение възприема ограничен прозорец на паметта и изгражда асоциативна мрежа, която представлява честотата на връзките между елементите от данни.

"Компютърът запаметява всички данни, които получава. Но мозъкът се развива по начин, ограничаващ количеството данни, които може да получава и да си спомни", каза проф. Лотем. "Нашият модел се гради на хипотезата, че мозъкът прави това "умишлено "- т.е. механизмът за филтриране на данните от околността е неразделен елемент в учебния процес. Освен това ограничената работна памет може парадоксално да бъде полезна при някои когнитивни задачи, които изискват обширно изчисление. Това може да обясни защо нашата работна памет всъщност е по-ограничена от тази на нашите най-близки роднини, шимпанзета."

Работата с голям прозорец на паметта налага много по-голяма изчислителна тежест за ума, отколкото работата с малък такъв. Човешкият език, например, представя компютърно предизвикателство. Когато слушате низ от срички, трябва да сканирате огромен брой възможни комбинации, за да идентифицирате познатите думи. Според д-р Лотем това е проблем само, ако човекът, който учи, наистина се нуждае от следене за точния ред на данните, какъвто е случаят с езика. От друга страна, човек трябва само да идентифицира малка комбинация от типични черти, за да разграничи два вида дървета в гората. Точният ред на функциите не е толкова важен, изчисленията са по-прости и по-обемната работна памет може да се окаже по-добра.

"Някои от тези принципи, които са се развили в мозъка, могат да бъдат полезни в разработването на Изкуствен интелект в бъдеще", казва д-р Лотем. "Понастоящем концепцията за ограничаване на паметта (за да се подобри изчислението) не е нещо, което хората правят в тази област, но може би трябва да се опитат да проверят дали в някои случай това може да бъде парадоксално, както в човешкия мозък“.

Като изключим съвсем скорошните културни нововъведения, предположението, че културата оформя еволюцията на познанието, е по-пестеливо и по-продуктивно, отколкото да се приеме обратното", заключават изследователите. Понастоящем те изследват как естествените вариации в параметрите на ученето и паметта могат да повлияят върху учебните задачи, които изискват широко изчисление.

Еволюцията на когнитивните механизми в отговор на културните нововъведения

Когато хората и другите животни правят културни нововъведения, те също променят обкръжаващата ги среда, като по този начин налагат нови селективни начини за натиск, които могат да променят техните биологични черти. Например, съществуват доказателства, че млекопроизводството е повлияло благоприятно за алелите за лактозната поносимост при възрастни. По същия начин, изобретяването на готвенето може да е оказало влияние на еволюцията на челюстите и морфологията на зъбите. Въпреки това, когато става въпрос за познавателни черти и учебни механизми, е много по-трудно да се определи дали и как еволюцията им е била засегната от културата.

Когато разглеждаме как културата оформя познанието, ние предлагаме да се разработи модел на когнитивно развитие на ниво процес и да се предложи модел. Моделът използва сравнително прости механизми на учене и добиване на данни, които съвместно изграждат сложна мрежа от тип, доказващ, че са способни да поддържат редица когнитивни способности. Еволюцията на познанието, а оттам и влиянието на културата върху когнитивната еволюция, се улавя чрез малки модификации на тези механизми за обучение и събиране на информация, чието координирано действие е от решаващо значение за изграждане на ефективна мрежа. Използваме модела, за да покажем как тези механизми могат да се развият в отговор на културни явления, като например създаването на инструменти и език, които са свързани с големи промени в моделите на данни и с нови изчислителни и статистически предизвикателства“, заявяват авторите.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: neurosciencenews.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниЛайфстайлПсихологияСпортЛюбопитноЗдравни съветиСнимкиИсторияХранене при...ФизиологияПатологияОрганизацииАлтернативна медицинаКлинични пътекиМедицински изследванияСпециалистиБотаникаЛечения